Печелившите от европейската дългова криза

Джак Юинг
New York Times

Не го казвайте на висок глас, но за някои европейски компании суверенната дългова криза не е толкова лошо нещо. Стига трусовете да не унищожат еврозоната, те дори имат положителни странични ефекти, в т.ч. поевтиняваща валута и крайно ниски официални лихви.
Типичен пример е Siemens, базираната в Мюнхен компания за електроника и машиностроене. Общо 18% от продажбите на гиганта са в Азия, а други 27% в САЩ, Канада и Латинска Америка. Производителят е в добра позиция да спечели от възстановяването на търсенето за продукти като високоскоростни влакове, ветрогенератори и заводско оборудване.
През април, докато лидерите на ЕС се бореха да овладеят дълговата криза, Siemens покачи прогнозата за оперативната печалба през 2010 г. от €6,5 млрд. на €7,5 млрд. „Проблемите със суверенните задължения не могат да бъдат пренебрегнати, но те не засегнаха бизнеса ни“, заяви Петер Солмсен, член на съвета, отговорен за дейността на компанията в САЩ.
Германците се оплакваха най-шумно от необходимостта да бъдат спасени Гърция и останалите задлъжнели нации, но страната им безспорно е големият победител от кризата заради по-ниските лихви и по-силния фондов пазар.
Един от рисковете е задълбочаване на разделението между по-бедната Южна Европа и благоденстващата Северна Европа. Солмсен и други обаче отбелязват, че не желаят разпадане на валутния съюз, тъй като единната валута улеснява бизнеса.
За много европейски компании дълговите проблеми на Гърция и Португалия са несъществени. Гърция, която осигурява 2,5% от БВП на еврозоната, не е важен пазар за повечето мултинационални корпорации. Падането на облигационните пазари няма такъв ефект върху регион, където банките все още са основният източник на кредити за по-малките фирми. Повечето изпълнителни директори следят с по-голямо внимание данните за европейския износ, които от известно време се подобряват.
„Има сериозно разминаване между финансовия свят и реалната икономика“, казва Бен Ноутбум, изпълнителен директор на Randstad, базирана в Амстердам компания за набиране на временен персонал.
Някои категории компании дори печелят от кризата. Хедж фондовете, които могат да експлоатират пазарната волатилност, си възстановиха повечето загуби от края на 2007 г., се казва в доклад на ЕЦБ.
Randstad е друг пример за компания, която може да се възползва от кризата, макар че Ноутбум не го казва. Компаниите по традиция са по-склонни да наемат работници с временна, отколкото с постоянна заетост в първите етапи на всяко възстановяване, тъй като мениджърите не са уверени в силата на икономиката. Ноутбум разглежда Randstad като своеобразен барометър за тенденциите в макроикономиката. Пазарът за временни работници е с ръст от поне 10% в Германия, Франция и Белгия и почти толкова в Холандия. Той отчита ръст дори в Гърция, макар и от ниско равнище.
Ако искате да спечелите от суверенната дългова криза, по-добре да не сте банка. Дори институциите, които нямат големи портфейли от гръцки и португалски дълг, очакват по-строг надзор. Анализаторите предупреждават, че правилата могат да пратят в историята двуцифрения марж на печалба, на който се радваха банките преди.
От полза е, ако седалището на компанията е в страна с излаз на Балтийско, а не на Средиземно море. Цената на кредитирането скочи в държави като Испания, тъй като лихвата, която компаниите плащат по заемите, е тясно обвързана с тези на правителствата. Още един конкурентен недостатък за компаниите с бизнес в т. нар. периферни страни.
За Германия и други северни държави обаче кризата донесе по-ниски лихви. Германските облигации са разглеждани като убежище от вълненията в пазарите на суверенен дълг, а германските фирми плащат по-ниски рискови премии.
Компанията за коли под наем Sixt дори набра €300 млн. в края на 2009 г. и изкара печалба, като реинвестира постъпленията в облигации на други корпорации. Sixt ще използва парите да рефинансира дълга. Германските компании се наслаждават в по-пълна степен от гръцките и френските си колеги на облагите от рекордно ниската основна лихва на ЕЦБ в размер на 1%.
Достъпът до евтина ликвидност вероятно ще се запази. Мнозина анализатори очакват ЕЦБ да премине към покачване на ставките не по-рано от средата на 2011 г. „Очакванията за вдигане на лихвите се отлагат все повече във времето – казва Брита Виденбах от DWS, звено на базираната във Франкфурт Deutsche Bank. – Това определено си има предимства.“
Фондовият индекс DAX 30 във Франкфурт се покачи с 4,65% тази година, повече от основния френски индекс и по-широкия Euro Stoxx 50. Ръстът се дължи на износители като Siemens и производителя на камиони MAN, а също BMW и софтуерния производител SAP. Всички те бяха облагодетелствани от спада от 15% на еврото спрямо долара, който прави продажбите в САЩ по-доходни след обръщането им в евро.
Поевтиняването на единната валута бе провокирано от проблемите на Гърция, Испания и Португалия, които също ще имат полза, макар и не толкова голяма, колкото северните държави, сочи анализ на Citigroup. „Нашите икономисти очакват трайно по-лошо представяне на Южна Европа в сравнение със Северна в следващите тримесечия и години“, пише в доклад на Citigroup Global Markets.
Друга компания с възходящи резултати е германската Adidas, и то не само заради Световното първенство по футбол. Съживяването на американския пазар покачи продажбите на дъщерната Reebok, а растежът в нововъзникващи пазари като Русия щедро компенсира по-бавните европейски продажби.
Извън Германия компании като холандската Philips или скандинавски като Volvo, производител на камионите Mack, са сред облагодетелстваните от по-високото търсене от Китай и други нови пазари. Volvo, който е независим от производителя на колите с тази марка, заяви, че доставките са скочили с 44% през май спрямо същия период на 2009 г.
Общите приходи на Siemens са паднали с 4% от януари до март на €18,2 млрд. Солмсен обаче казва, че има ясни знаци на възстановяване, в т.ч. при новите заявки за заводско оборудване. „В някои от най-засегнатите сфери като автомобилния сектор поръчките отново вървят нагоре“, отбелязва той.
Дори разливът в Мексиканския залив има положителна страна за Siemens. Кошмарът на BP вероятно ще накърни бизнеса с услуги за петролната индустрия, но загубата може да бъде повече от компенсирана от по-силното търсене за газови турбини, ветрогенератори и оборудване, което повишава ефективността на електрическата мрежа. В завод във Форт Медисън, щата Айова, Siemens произвежда по 36 гигантски витла седмично, за да задоволи търсенето. Компанията очаква още продажби заради растящия политически натиск в САЩ за алтернативи на петрола.