Глобалната икономика се нуждае от нулеви лихви

“Блумбърг“ На наблюдателите е лесно да предлагат радикални неща на централните банкери. Ако грешат, вълната на единодушното мнение изтрива повечето доказателства, че някога изобщо са казвали нещо. Ако обаче някое дръзко, опозиционно твърдение се окаже вярно, наградите може да са грандиозни. Което не означава, че първата група опозиционери, призоваващи световните централни банки и най-вече Федералния резерв да започнат покачване на лихвите, е захранвана от нещо друго, освен от твърдата убеденост в собствената правота. Бившият главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Рагурам Раджан, който е професор в Booth School of Business към Университета в Чикаго, е забелязал зараждането на кредитната криза още през 2005 г. И сега твърди, че председателят на Фед Бен Бернанке е трябвало постепенно да увеличи основната лихва с цели 2 процентни пункта. Уилям Уайт, който в миналото е оглавявал паричния и икономически департамент на Банката за международни разплащания (BIS), предупреждава, че „ниските лихви не са безплатен обяд, но хората се държат така, като че ли са“. Да се държат прекалено ниски лихвите продължително време е в ущърб на възстановяването, тъй като това „повишава цените на активите и поощрява инвестициите в по-рискови активи“, смята Раджан. Това пък заплашва да създаде още повече балони, отколкото тези, с които централните банкери нямат желание да се справят. Спестовниците не само че са наказани от почти нулевата възвръщаемост, ами спестяванията им ще се свият още повече, когато инфлацията надмине лихвения процент по депозитите. Несъвършеното бъдеще Ако подобряващото се потребителско доверие е предпоставка за оживлението на растежа, почти нулевите лихвени проценти изпращат погрешно послание – те унищожават зараждащата се надежда в икономическите перспективи и правят бъдещето за потребителите и компаниите доста по-несигурно. Такива твърдения започнаха да придобиват все по-широка популярност сред малцина, но доста шумни висшестоящи стратези. Британецът Андрю Сентанс, член на Комитета за паричната политика към Bank of England, който бе дългогодишен главен икономист на British Airways Plc, единствен гласува за увеличение на лихвите на три поредни срещи. Централният банкер и президент на Федералната резервна банка на Канзас Сити Томас Хьониг на пет поредни срещи за определяне на политиката гласува различно от колегите си в неуспешни опити да ги убеди да изоставят намерението си да държат ниски лихвите „за продължителен период“. Според Хьониг на банките сега им се плаща за бездействие, „тъй като вземат гарантирана печалба от безплатните пари от Фед и ги отпускат назаем отново на правителството чрез покупки на суверенни дългови книжа“. Повишаването на лихвите ще ги насърчи да търсят печалба чрез поемане на рискове, което ще окаже силно стимулиращ ефект. Или така се предполага, че ще стане. Хиперинфлацията, унищожила германската икономика през 1923 г., а не Голямата депресия, поразила САЩ десетилетие по-късно, е кошмарът на централните баки в наши дни. В хардуера на пазителите на паричната стабилност е вградено да предпочитат по-високите, а не по-ниските разходи по заеми при всички положения, с изключение на наистина извънредните обстоятелства. Предвид че кредитната криза напълно отмина, естественият отговор на масивните ликвидни инжекции, подкрепили световната икономика, е повишаване на лихвите, за да се избегне увеличение на инфлацията. Ако оставим настрана привлекателността на опозиционерското мислене, подобен ход би бил грешка. Кризата далеч не е свършила. Рисковете се отклониха от банките към правителствата, послужили за опора на финансовата индустрия. Проблемът е, че под правителствата не е разпъната предпазна мрежа. На 25 август Morgan Stanley предупреди инвеститорите в свой доклад, че не са изключени просрочия по правителствени облигации. В текста се твърдеше, че безспорни просрочия по държавния дълг в големите развити икономики са много малко вероятни, но правителствата ще глобят със загуби някои от своите акционери. Предупреждение за дефлация Облигационният пазар шумно предупреждава, че дефлацията, дефинирана като продължителен период на ценови спад, е много по-голяма заплаха от увеличението на цените. Доходностите по 10-годишните съкровищни бонове на САЩ и Германия се надпреварват коя ще е първата, пропаднала под 2%; доходностите по 2-годишните съкровищни бонове достигнаха рекордно ниски нива под 0,5%, а тези по 30-годишните германски дългови книжа също са на най-ниското си някога ниво. Където и да погледнете на пазара за фиксиран доход, инфлацията е превъзмогната. Представянето на американската икономика продължава да разочарова. Продажбите на нови жилища са се сринали с 12% през юли, достигайки годишен ход от 276 000 – най-ниското ниво, откакто министерството на търговията на САЩ започна да следи данните през 1964 г., а средната цена на жилищата от $204 000 е най-евтината от края на 2003 г. насам. Поръчките на продукти с голяма трайност са се покачили с едва 0,3% в сравнение с 3-процентния скок, предвиждан от някои икономисти. На този фон е трудно да разберем как някой може да се тревожи, че по-високите лихви ще са необходими в скоро време, за да се попречи на инфлацията. Онези, които са против разводняването на различните стимулиращи пакети, поддържащи живота на икономиката, виждат предупредителни знаци навсякъде. Европа гледа разтревожено на изток, уплашена, че Китай ще успее твърде резултатно да обуздае ръста. Еврокомисарят по паричните въпроси Оли Рен заяви, че забавянето на азиатските икономики ще окаже „сериозен отрицателен ефект“ върху региона. Междувременно САЩ се опасяват, че Европа ще се върне в рецесия и така ще превърне в реалност толкова страшното второ потапяне в дълбочините на спада. „Наистина е глупаво да се съкращават високорентабилните инвестиции само за да може дефицитът да изглежда по-добре“, коментира носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц в интервю за дъблинското радио RTE от 24 август. И почти всеки, подкрепящ идеята за повече стимули за съживяването на икономиката, разглежда близкото минало на Япония като основна причина, поради която строгите икономии не бива да се превръщат в новата мода. „Онова, което правим, е сами да се настройваме за по-дългосрочно боледуване в стила на Япония. Всъщност се подготвяме за слаб ръст, който очакваме да трае продължително време“, предупреждава Стиглиц.