Георги Прохаски: Няма да има годишен растеж спрямо предходната година

Радио Пловдив: Центърът за икономическо развитие представи данни за българската икономика. Председателят на центъра г-н Георги Прохаски е наш събеседник. Чуха се данни от страна на бизнеса, че започват първите податки за излизане от кризата, вие регистрирате ли в последните данни, които споделяте такава тенденция?

Георги Прохаски: Да, определено регистрираме и очакваме, въпреки че официалните данни още не са излезли, очакваме през третото тримесечие икономиката да регистрира първия си ръст на годишна база от около 1 % според нас, който фактически ще постави началото на етапа на растеж на българската икономика след кризата.

Р. П. – На какво ще се дължи този ръст?

Г. П. – Ами този ръст най-вече се дължи от добрите резултати на работата на българската промишленост главно в посока износ и на много добрите външни условия, в които се развива в момента нашата икономика, знаете, световната икономика расте вече втора година, европейската икономика също. Това дава възможност на нашата експортна промишленост също да расте и тя го прави вече от няколко тримесечия. За съжаление, обаче, делът на експорта в българската икономика не е толкова голям и това води до едно все пак бавно излизане от кризата. Затова този 1 % е обнадеждаващ, но в никакъв случай не е достатъчен.

Р. П. – А като се има предвид, както и вие споменахте, традиционния отрицателен баланс между внос и износ, вносът ни как се движи? Чета в информациите, които бяха публикувани обезпокояваща наблюдавана от вас тенденция за увеличаване на вноса, това до какво ще доведе?

Г. П. – Не бих казал, че на този етап е все още обезпокояваща тенденцията, тъй като за първите 8 месеца на тази година износът се е увеличавал с 32 % докато вносът само със 7 %. Това доведе даже два месец през юли и август до положителен баланс в търговията, съответно в много нисък дефицит на текущата сметка на платежния баланс, това по принцип е добре. Но от друга страна, в структурата както на износа, така и на вноса имаме доста неблагоприятни тенденции. В износа основно изнасяме суровини и енергийни ресурси. Все още са малко преработените стоки и то с висока степен на преработка, а пък във вноса продължава да пада делът на инвестиционните стоки – само за първите 8 месеца на годината са паднали с 13 %, което означава, че фирмите все още не инвестират в нови машини, в нови технологии, съответно това се доказва и от ниския дял на преките чужди инвестиции – някъде едва около 800 млн евро от началото на годината, което ни кара да се опасяваме колко устойчив ще е растежът, който е започнал.

Р. П. – Г-н Прохаски, да попитам и затова как влияе свитото вътрешно търсене на прогнозите, които правите и как въобще го преценявате вие дали е то е толкова свито, дали носи някаква обезпокояваща тенденция? Питам ви заради странните наглед на първи прочит данни, че при ниска покупателна способност на българите, каквато ние традиционно имаме, се увеличава дела на спестяванията. Някои ваши колеги-анализатори обясняват това с предпазливата позиция във време на криза и на неясно бъдеще у хората. Как въобще това влияе върху темповете на развитие на икономиката ни?

Г. П. – Това, разбира се, влияе отрицателно. Особено в българската икономика мястото на търговията и на услугите е много голямо и фактически икономическият растеж до голяма степен зависи от активността в тези сектори. Все още в търговията ние наблюдаваме, макар и все по-намаляващи, но с падащи темпове на развитие, все още търговията и услугите се намират на територията под нулата, както ние казваме, което означава, че наистина хората все още по-сериозни средства. Това е обяснимо и с нарасналата безработица, и замразяването на заплатите в държавната, пък и в частната сфера. Очакваме може би едва пред четвърто тримесечие в търговията да има лек растеж така, че ще има развитие и в тази сфера, но наистина хората са уплашени от кризата, от все пак замразените доходи и едва ли толкова бързо ще минат към по-активно пазаруване, взимане на кредити и т. н.

Р. П. – Очевидно, тепърва ще се коментират и психологическите ефекти от кризата, освен финансовите им измерения и чисто икономически. Но искам друго да ви попитам – отново се появиха информации, включително и във вашите наблюдения за влошен бизнес климат в страната в последните месеци. Как повлия според вас този широк и дълъг дебат за пенсиите и тенденциите на някаква нестабилност, която правителството демонстрира с едни предложения, други сигнали към бизнеса, оттегляне и за пенсиите, и за осигуровките, и неяснотата около бюджета и поведението на държавата спрямо бизнеса?

Г. П. – От една страна, бих искал да подчертая, че анализа на бизнес климата, който се прави не дават толкова отрицателни резултати, има едно постепенно подобряване през тази година, но що се отнася до стабилността на политиката по отношение на данъци, на осигуровки, на други условия за бизнес, тук сте права, че наистина през тази година се подаваха доста различни сигнали към бизнеса, което не е добре. Може би е добре, че в крайна сметка един важен въпрос като пенсионната реформа намери своето решение.

Р. П. – А намери ли всъщност?

Г. П. – Ами, макар и може би не най-доброто възможно, но близко до оптималното решение. Ние тъй като се занимаваме с пенсионната реформа повече от 10 г., считаме, че беше неизбежно от една страна да се вдигне и осигурителната възраст, и размера на стажа и колкото по-рано толкова по-добре, за да се стабилизира пенсионната система. От друга страна и явно трябваше някакво увеличение на осигуровките след многократното им намаление. Може би това, което ние подчертавахме в нашите анализи, това трябваше да стане от 2012 г., а не от 2011 г., тъй като все още икономиката не е излязла стабилна от кризата и това допълнително облагане на бизнеса и на хората ще повлияе отрицателно както на инвестициите, така и на търсенето, точно за което говорихме преди малко. Но така или иначе пакетът от мерки, който беше обсъден и ще бъде приет окончателно надявам се от парламента, дава една стабилност и дългосрочност на пенсионната система, което е най-важно.

Р. П. – Накрая искам да ви попитам за вашата прогноза как ще завърши България финансовата си година на база на това, което наблюдавате през цялата 2010, включително и последния ви анализ, представен вчера?

Г. П. – Като цяло годината ще завърши на отрицателна територия т. е. няма да имаме годишен растеж спрямо предходната година, но ще бъде много близо до нулата, тъй като очакваме и четвъртото тримесечие да бъде тримесечие на растеж, да се надяваме 2012 вече да бъде като цяло една година на икономически растеж, защото за България това е изключително необходимо както за повишаване равнището на живот на всеки гражданин, така и за решаване на много проблеми, каквито са и пенсионната система, и здравната система, която надявам се да намери някакво решение. За всичко това е необходимо по-голямо производство, по-голям икономически растеж.

Р. П. – Благодаря за това интервю! Председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски с анализ на последните данни на развитие на българската икономика от октомври.