Как може да се спаси еврото

В продължение на почти 60 години Европа провежда уникален експеримент: опитва чрез икономическа интеграция да обедини един разкъсан от войната континент и да поеме по пътя на траен мир и демокрация. Успехът на този проект е в интерес на целия свят и неговият провал би ощетил всеки от нас.
Европейската идея обяснява една от днешна гледна точка фатална стъпка: въвеждането на обща валута. Европейските елити бяха толкова ентусиазирани относно идеята за създаване на мощен символ на единството, че ползите от единната валута бяха преувеличени, а всички предупреждения за недостатъците й –  отхвърлени.
Преди южноевропейските страни плащаха значително по-високи лихвени проценти по облигациите си от Германия, тъй като инвеститорите изискваха премия за риска от девалвация или несъстоятелност на държавата. С въвеждането на еврото рисковата премия се стопи: Испански, италиански, дори и гръцки облигации изведнъж започнаха да се третират така, сякаш бяха също толкова безопасни, колкото и немските. Така се стигна дотам, че южноевропейските страни получаваха пари значително по-евтино. Това доведе до имотния бум, който бързо се превърна в един спекулативен балон.
Притока на капитал подхранваше един бум, който доведе до увеличаване на заплатите: През първите десет години след въвеждането на еврото разходите за труд на единица продукция (заплатата измерена спрямо производителността) в Южна Европа се увеличиха с 35%, в Германия, обаче едва с 9%. Поради това промишленото производство в Южна Европа ставаше все по-малко конкурентоспособно, в следствие на което страните, които привличаха много чуждестранни инвестиции, започнаха да трупат по-голям външнотърговски дефицит.
Голямата заблуда на Европа е убеждението, че кризата  бе предизвикана от безотговорно финансово управление. Ще кажете, че в случая на Гърция, това наистина е така. Да, но и самата гръцка история е по-сложна. За разлика от Гърция обаче преди кризата Ирландия имаше бюджетен излишък и нисък държавен дълг. Испания също имаше бюджетен излишък и малък дълг.
Много европейски лидери, начело с германски политици, ръководството на Европейската централна банка, както и влиятелни личности във финансовия свят повтарят като мантра голямата заблуда и не приемат противоречиви доказателства. Те превръщат проблема в морален: Засегнатите държави са съгрешили, и сега трябва да си платят – много лош подход за решаване на реалните проблеми на континента.
Самото евро е причината за кризата
Европа, и по-специално еврозоната като цяло, не е толкова зле. Но Европа не е едно цяло. Тя е сбор от държави, всяка от които има свой собствен бюджет (тъй като почти няма обща фискална политика) и пазар на труда (понеже мобилността на работниците в Европейския съюз е ниска). Това, което тези страни не притежават,  е собствена валута. И точно това е причината за кризата.
Нека вземем Испания, за мен символ на европейската криза, и поставим за момент въпроса за държавния бюджет. Истинският проблем на Испания, с който е свързано всичко останало, се състои в това, че се намалят разходите и цените. Испания и другите страни от еврозоната, които са в криза, нямат собствена валута. Това означава, че за да намалят разходите си, те трябва да изстрадат един дълъг период на масова безработица, която да достигне достатъчно високо ниво, за да паднат заплатите.
Обикновено държавите се справят с дълговете си чрез инфлация и икономическия растеж, като по този начин намалят реалната тежест на дълга. Тъй като страните от еврозоната не разполагат с тази възможност, биват обречени на години на дефлация и стагнация. Затова не е и учудващо, че инвеститорите се питат, дали южноевропейските държави са готови и са в състояние да платят дълговете си в пълен размер.
 Три стъпки за спасяването
Дали не е по-добре да посъветваме Европейския съюз да направи крачка назад и да се върне към националните валути? Не на всяка цена.
Първо и преди всичко, Европа трябва да спре пристъпите на паника. Най-простото решение би било ЕЦБ да изкупува облигации на страните в еврозоната.
Второ, страните-членки с неизплатим външнотърговски дефицит се нуждаят от осъществим план на действие, за да станат отново конкурентоспособни. В краткосрочен план страни с външнотърговски излишък трябва силно да развият търсенето на стоки от други европейски държави.
Освен това, средносрочно тези страни се нуждаят от умерена инфлация от 3 до 4 процента, за да не предизвикват скъпа дефлация в страни с голям външнотърговски дефицит. Необходими са експанзионистична парична политика на Европейската централна банка както и стимул пакет за Германия и някои по-малки страни.
Европейската централна банка ни изненада положително, след като италианецът Марио Драги стъпи на президентския пост на мястото на французинът Жан-Клод Трише. Въпреки че Драги също решително отказа да купува облигации на държави в криза, той постигна до известна степен същото, когато обяви, че ЕЦБ ще дава неограничено кредити за частни банки и ще приема като обезпечение европейски държавни облигации.
Въпреки това най-екстремните случаи, а именно Гърция, Португалия и Ирландия, остават изключени от частния капиталов пазар. Те са зависими от редица ad hoc-кредити от „Тройката“ на могъщите европейски държави, ЕЦБ и Международния валутен фонд.
Икономиката не е морална басня?
За съжаление „Тройката“ дава неизбежно твърде малко и твърде късно. Също така, в замяна на тези спешни заеми страните с дефицит трябваше да въведат драконовски мерки за икономии и данъчни увеличения. Тези мерки не постигат въпреки своята строгост целите си, защото свиват икономиката и намалят данъчните приходи. В същото време не се предприема нищо, за да се създаде среда, в който страните с дефицит да станат конкурентоспособни.
Много европейски политици изглеждат решени да „погърчат“  историята, и твърдят, че не само Гърция, но и всички страни с дефицит са попаднали в затруднения единствено поради тяхната безотговорна фискална политика. Ако проблемът беше прахосничеството, то решението би трябвало да е в икономиите.
Като че ли икономиката е морална басня, макар и допълнително редактирана и преиначена: грехове, за които тези страни трябва да бъдат наказани, до голяма степен дори не са техни!

Пол Кругман, носител на Нобелова награда

Текстът, преведен от Слава Торлева,  е откъс от електронната книга „Решение на кризата,“ 23 април, издателство Campus (37 страници, 5,99 €). Тя се базира на новата книга на Пол Кругман „Забравете за кризата“, която също ще излезе от издателство Campus в средата на май.