Нова фиксация на Борисов отклони 43 млн. лева

За три от тях – избрани незнайно как, но обявени като най-аварийните – кабинетът отпусна 43 млн. лв. Парите трябваше да отидат за ремонт на дупките по пътищата. В бързането управляващите решиха, че ще използват вратичката в закона за обществените поръчки, за да изберат фирмата по договаряне, а не чрез търг. Първоначално се позоваха на законовата възможност при „форсмажорни обстоятелства“ да се избира фирма дори без обявление. Но тъй като тези обстоятелства не се доказват толкова лесно, основанието бе сменено. Оказа се, че експертите в АПИ не знаят колко точно ще струват спешните три ремонта, въпреки че Министерският съвет явно знае, щом отпусна конкретна сума… Но според поръчката на АПИ фирмите трябва да направят експертизи на трите виадукта, за да разберат какви дейности са необходими, и да ги остойностят. Въпреки това в публичната покана на АПИ се мъдри прогнозна стойност, което е абсолютен нонсенс. Първоначално бизнесът имаше 10 дни за своите експертизи, защото ремонтът е много спешен. След това обаче получи още 11 дни заради сериозен интерес от чуждестранна фирма. Проблемът, представен като спешен от внезапно фиксиралия се във виадуктите Борисов, всъщност не е от вчера. Мостовете се нуждаят от авариен ремонт, като още преди пет години експертите са посочили 64 опасни съоръжения с нужда от ремонт. Тогава задачата на работната група е била само да ги идентифицира. След това е трябвало пътната агенция да направи необходимата експертиза на всяко едно от съоръженията, за да се установи колко спешно е състоянието му и да се прецени какво е необходимо да се прави. Това не е сторено.
И пет години по-късно, след земетресението в Перник, което според експертите по никакъв начин не е засегнало въпросните виадукти, без никакви експертизи за реалното им състояние, но след „експертния“ поглед на премиера, на обществото му се спусна спешният проблем. Не бяха посочени останалите 9 опасни виадукта – по думите на регионалния министър най-критични са 11 моста, но никой още не ги е назовал. Никой не представи експертиза за състоянието на съоръженията – нито на трите, нито на деветте, нито тази отпреди пет години, нито по-нова. Как тогава бе решено, че точно тези са най-опасните мостове, а не някои от другите 9? Официално експертите се въздържаха да потвърдят премиерските наблюдения, че състоянието на виадуктите е толкова лошо, че трябва да се започне ремонтът незабавно.
Но тъй като подчинената на Борисов АПИ нямаше как да каже, че няма нещо нито толкова страшно, нито толкова спешно, рече, че „мостовете в момента са безопасни за преминаване и за тях съществува риск само ако има земетресение като това в Перник“. А шефът на агенцията Лазар Лазаров заяви драматично, че „никой не може да гарантира, че утре няма да падне някой мост“. Само дето не допълни: щом Борисов го предчувства. След допълнителни въпроси Лазаров уточни, че можело да паднат при земетресение. Премиерът може и да ходи с червен конец на ръката, да не се бръсне в понеделник, да си плюе в пазвата, ама бива ли опитни инженери да се връзват на приказките му и да плашат хората.Да се върнем не на предчувствията им, а на фактите. Факти – няма, защото липсва експертиза на въпросните мостове. Вярно е, че експерти казват, че ремонтът на съоръженията е трябвало вече да започне. Колкото по-рано, толкова по-евтино. Това е и разликата според проф. Илия Иванчев от Университета за архитектура, строителство и градоустройство – отлагането на ремонтните дейности просто ги оскъпява, но в никакъв случай не става въпрос, че всеки момент ще паднат. Но колко повредени са, не е обективно ясно, защото никой не ги е изследвал.
Експертите са категорични още, че ако стане силно земетресение, мостовете, строени през 70-те и 80-те г., няма да издържат. „Дори и да са в идеално състояние, при земетресение те не са добре, защото са проектирани да издържат на шеста степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, че дори и по-малко“, обяснява проф. Костадин Топуров от УАСГ, който е участвал в експертизата на всички мостови съоръжения в страната през 2007 г. Сега съоръженията се строят с издръжливост девета степен, защото науката се е развила и вече нормативните изисквания са по-високи. Но при нормална експлоатация мостовете са сигурни.
Строени са с коефициент на сигурност, който дори и сега, когато от някои падат парчета бетон и армировката ръждясва, те няма да се срутят от минаването на коли по тях. Затова и АПИ не ги затваря. В крайна сметка, ако са толкова опасни, би трябвало да са забранени за преминаване. Чакането просто оскъпява ремонтите. Тоест виадуктите трябва да се ремонтират и да се приведат към изискванията, но нищо не налага това да се случва чрез заобикаляне на закона и процедурите.
Така въпросът се свежда до: дали да има прозрачен търг, или да се бърза в името на добруването на някои фирми? Макар че е на власт от три години, и това правителство не е ремонтирало нито един виадукт – подменян е асфалтът, но не е правен ремонт на носещата конструкция. Колкото и критично да е състоянието на мостовете, това не може да се превръща в основание за управляващите да заобикалят процедурата за обществени поръчки. Защото съмненията, че така се уреждат близки до властта фирми, се бетонират. Т.е. колкото и публиката да се обърква от резките завои в премиерските предпочитания и фиксации, единственото, което помага да не се губи посоката, е старото правило: Следвай парите.

Десислава Колева,  в. „Сега”