Германия ще докара Европа до просешка тояга

Да не избързваме обаче. Все още далеч от края си, кризата навлиза в най-трудната си фаза, пише британският Guardian.
Лесно можем да видим защо някои политици мислят, че кризата свършва. На Гърция се отпускат още 50 млрд. евро в замяна на допълнителни икономии и ускоряване на приватизацията.
В периферията Ирландия навлиза в шестата си година на рецесия, Португалия е изправена пред сериозно свиване на икономиката, а в Испания положението е все по-лошо. Правителствата на тези страни обаче демонстрират готовност за икономии. Дори държави като Италия и Франция признаха необходимостта на балансиране на бюджетите. В еврозоната няма реална съпротива срещу настояването на Германия за строги икономии.
В същото време финансовите пазари до голяма степен се успокоиха от обявената от президента на ЕЦБ програма за изкупуване на облигации и от засилването на спасителните фондове.
Икономиите и по-спокойните пазари обаче не означават край на кризата. По-скоро случващото се говори за появата на една „германска еврозона”, допълва изданието. На практика периферията на еврозоната се превръща в зона на слаб растеж и бедност.
Далеч от истината са онези, които изтъкват значението на всеобхватната фискална политика и създаването на банковия съюз за намаляване на риска от колапс в банковата система на еврозоната. Германия няма да приеме фискален или банков съюз, който ще използва парите на германските данъкоплатци, за да подпомага други държави в еврозоната.
Но най-очевидното доказателство за създаването на германска еврозона е нежеланието за справяне с една от най-сериозните причини за кризата – разликите в конкурентноспособността на Германия и останалите.
По-големите предимства на Германия не се дължат на по-висока ефективност, а са резултат от системното задържане на инфлацията под средните за еврозоната нива.
Така различнията между Германия и останалите държави се задълбочиха, като Берлин отчиташе излишъци по текущата сметка, а другите трупаха дефицити и дългове.
Строгите икономии в момента правят „брутална корекция” на тези дисбаланси, като водят до намаляване на доходите в периферните държави. Тази мярка обаче не би могла да е ефективна без значително увеличение на заплатите в Германия.
Сегашните действия са неразумни – водят до по-висока безработица, намаляват производствения капацитет и засилват чувството на безнадеждност в цяла Европа. Очаква се рецесията в еврозоната да се задълбочи през 2013 г., а социалното напрежение да се засили. Реално най-трудната фаза на кризата предстои.

Финанси