ЕС разшири финансовите санкциите срещу Иран

Министрите на външните работи на 27-те страни членки на съюза са решили да добавят имената на 180-те физически и юридически лица в списъка на лицата, които вече са обект на санкции на ЕС като замразяване на авоари и забрана за издаване на визи, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Санкциите са наложени на Иран заради будещата полемика иранска ядрена програма. Министрите на външните работи се споразумяха да работят за по-силни допълнителни санкции, които да визират определени сектори в Иран, в това число енергийния, посочи европейски дипломат.
САЩ, Великобритания и Канада вече наложиха финансови санкции на Иран, като определиха целия банков сектор на страната за заплаха.
Междувременно председателят на парламента на Ислямската република Али Лариджани посочи, че отношението на британското правителство към Иран е нетърпимо и прекалено крайно. Критиките бяха отправени след решението на Лондон да изгони иранските дипломати в отговор на атаката срещу британското посолство в Техеран.
В същото време иранските власти освободиха днес 11-те нападатели на британска дипломатическа сграда в столицата Техеран, предаде Франс прес, като се позова на иранската агенция Фарс. Те бяха арестувани от силите на реда по време на нападението срещу бившата британска резиденция Голхак, в северната част на Техеран. Сградата в Голхак, която има дипломатически статут, беше нападната и плячкосана във вторник по същото време на нападението срещу британското посолство в центъра на Техеран. Официално нападателите бяха представени като студенти от редиците на ислямистките милиции „басидж“.
Израел не иска да предприема военни действия срещу Иран заради ядрената му програма, но на определен етап е възможно да няма алтернатива, предупреди днес израелският министър на отбраната Ехуд Барак, цитиран от АП. Барак уточни, че на този етап еврейската държава не възнамерява да бомбардира ирански ядрени обекти, но си запазва тази опция като последен вариант. „Нямаме нужда от излишни войни. Определено обаче е възможно да бъдем подложени на това изпитание“, отбеляза той.
Барак изрази надежда санкциите и дипломацията да убедят Иран да се откаже от ядрената си програма, за която Западът и Израел са убедени, че има военна насоченост. „Не очаквам обаче това да стане“, посочи същевременно той. Израел смята, че ако се сдобие с ядрено оръжие, Иран ще представлява заплаха за самото му съществуване, отбелязва АП. Той се аргументира с нееднократните закани на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад да заличи еврейската държава от картата, с арсенала на Ислямската република от балистични ракети и с оказваната от режима в Техеран подкрепа на радикални антиизраелски движения и групировки.
ЕС затегна и икономическите санкции срещу Сирия, предадоха световните агенции. Обект на затегнатите наказателни мерки са секторът на финансите, на добива на петрол и на природен газ, отбелязва Франс прес. Това е втората серия от санкции на ЕС срещу Дамаск.В списъка на физическите и юридическите лица, подлежащи на наказателните мерки, са добавени още 11 фирми и 12 лица. Те няма да имат право на европейски визи, а авоарите им в банки в ЕС се замразяват. Списъкът с имената ще бъде оповестен до петък, допълва Ройтерс. Смята се, че сред тях ще е сирийската държавна петролна компания „Дженеръл петролиъм корпорейшън“.
Мерките предвиждат и забрана за износ към Сирия на оборудване за петролната и газовата промишленост или на софтуерни продукти, позволяващи да се следят интернет и телефонните разговори. В новите мерки срещу Сирия се забранява и отпускането на кредити при изгодни лихвени проценти, спиране на помощите и на гаранциите за износ към Сирия, предоставени на европейски компании, както и търгуването със сирийски държавни облигаци.

Финанси