Студен душ от Европа за месари и млекари

Българските месари и млекари приветстваха приемането на своята страна в Европейския съюз на 1 януари с повече страх отколкото ентусиазъм. Те смятат, че присъединяването носи мрачни перспективи за техния бизнес.

„ЕС не е като Съветския съюз. Те няма да изкупуват по план всичко произведено от нас“, заяви Кирил Вътев, директор продажби на месопреработвателното предприятие „Тандем-V“. Неговaта малка компания в покрайнините на София покри всички европейски хранителни изисквания за производство. През декември Русия отправи забележка, че месото от Румъния и България не е безопасно за консумация и че може да забрани целия внос на месо от ЕС. Натискът накара европейските хранителни експерти да допуснат само 34 млеко- и 26 месопреработвателни предприятия, лицензирани още преди присъединяването, да влязат в общия пазар на ЕС от 1 януари. Други 468 фирми, на които първоначално бяха обещани износни права, получиха едногодишен преходен период, в който или ще покрият всички европейски наредби, или ще бъдат затворени. „Предприятията не трябва да бъдат обвинявани. Те следваха инструкциите на ветеринарните служби, направиха огромни инвестиции, за да посрещнат хранителните стандарти, и имат право да получат лиценз“, смята Светла Чамова, администратор от асоциацията на месопреработвателите. „След като това не се случи, европейското присъединяване не беше радостно събитие.“

Ветеринар N1 Жеко Байчев настоява, че фирмите са били предупредени за условията. „Те бяха инструктирани по най-добрия начин, че ако не посрещнат стандартите, ще бъдат затворени“, каза той. Вътев от „Тандем-V“ обясни, че стандартите и лицензът не означават задължително износ за съюза. „Българският износ на месни деликатеси винаги е бил нищожен – между 100 и 150 тона на година, което се равнява на дневната продукция на средно по големина европейско предприятие“, сподели той. „Големият въпрос за всички нас не е колко ще успеем да изнесем зад граница, а дали ще успеем да оцелеем на вътрешния пазар, който скоро ще бъде залят от евтина нискокачествена европейска продукция“, добави той. Тоталното сриване на икономиката след падането на комунизма през 1989 г. превърна България в огромен вносител на сурово и преработено месо с около 130 хил. тона годишен внос. Млекопреработвателите в България също се оплакаха, че вътрешният пазар е заплашен. „Европейското членство ни поставя в жестока конкурентна среда, особено през първата година“, заяви Димитър Зоров, председател на Асоциацията на българските млекопреработватели. „Що се отнася до износа, ние сме в доста по-добро положение от месопреработвателите, тъй като имаме наши уникални продукти – бяло саламурено сирене, кашкавал и кисело мляко, които са били винаги добре продавани в чужбина“, добави той. Но закриването на мандри поради изисквания за хранителна безопасност заплашва също и млекопреработвателите. Кооперативните стопанства от комунистическата епоха отдавна не съществуват и стадата от крави сега са малко, малобройни и разпръснати. Това не позволява млякото да бъде събирано и превозвано достатъчно бързо, за да се запази неговото качество, обясняват собственици на мандри.