Коледа без чалга, метлите – без дръжки
Е, понякога водопадът от думи, с който всеки уважаващ себе си жител на Филибето е способен да те залее, може да ти дойде малко в повече, но поне не те оставя равнодушен.
Главната улица на града под тепетата пък винаги се е славила като мястото с най-много наточени мацки на квадратен метър. Независимо от часа, в който се разхождате по нея. Към чара на местните жители можем да добавим богатия културен живот и многото забележителности в града. Въобще – за всекиго по нещо.
Когато обаче всичко това не е достатъчно да ви повдигне настроението, от общинската управа винаги са готови да се намесят. Градоначалниците ту ще вземат някое революционно, иновативно решение, което ще разбуни духовете и ще предизвика размисли и страсти в цялата страна, ту ще хвърлят на изгладнялата за зрелища общественост някоя откровено абсурдна новина, достойна за виц.
Ето че и новоизбраният кмет на Пловдив Иван Тотев побърза да се отчете в тази посока. Наскоро той оповести решение, което смути и развълнува пловдивчани, но намери широк отзвук и в цяла България. През двете седмици около Коледа и Нова година в града няма да се изпълнява поп-фолк на открито. Чалгата ще отсъства от културната програма на Общината по празниците.
Така по пловдивските площади няма да се носят ориенталски ритми и звук от масово щракане с пръсти. Засукани моми в оскъдно, въпреки студа, облекло няма да възпяват любовната си мъка по напърчените предмишници и лъскавите беемвета на нечленоразделни „бизнесмени“. Тази стилистика наистина някак не се връзва с коледния дух. Затова на кмета декрета си плаче за последователи и в други градове от страната.
Разбира се, Тотев няма как да забрани чалгата по заведенията, все пак все още се водим демокрация. Пък и не е нужно. Всеки е свободен да слуша каквото си поиска. Проблемът е когато чалга-културата се налага като мейнстрийм явление едва ли не без алтернатива. Без поп-фолк видиш ли, веселбата била невъзможна.
Естествено, веднага ще се намерят опоненти, които ще твърдят, че празничните събития трябва да предлагат по нещо за всеки вкус. Един съвет за тези фенове на чупките в кръста – да се отправят към вече споменатите заведения, в Пловдив те и без това изобилстват. После обаче да не се чудят, че момчетата в училище редовно се млатят с отдаденост, на която би завидял всеки средностатистически режисьор на екшъни, а понякога решават да си го изкарат и на учителите.
С вида си пък съученичките им нерядко слагат в малкия си джоб магистралните жрици. Едва ли за това може да се обвинява само чалгата, но лайфстайлът, налаган от тази „култура“ си оказва своето влияние.
Може би за да поразведрят атмосферата след това тъжно за някои решение, от пловдивската управа изстреляха новина, която вече граничи с комедийния жанр. Оказа се, че предишният градоначалник Славчо Атанасов е оставил в наследство на новия кмет хиляди метли… без дръжки.
Явно Атанасов е взел твърде присърце идеята за опразване на канцеларията си, така че новата администрация да може да започне „на чисто“. Очевидно покрай личните вещи са заминали и така необходимите за поддържане чистотата на града атрибути. За какво са му на бившия кмет дръжките остава мистерия. Може би човекът гледа домати и има нужда от колци за привързването им. Или просто е събрал малко материал за огрев, синоптиците предвещават застудяване.
Всичко това, разбира се, е в кръга на шегата – стана ясно, че метлите така са си били поръчани – без дръжките. Остава да видим и дали Тотев ще реши проблема овреме. Празниците чукат на вратата, а след тях обикновено количеството боклук по улиците скача в пъти. Дори и без там да е звучал поп-фолк.
И така, в Пловдив Коледата ще е без чалга, а метлите са без дръжки. И в двата случая нещо липсва. Понякога това е за добро, друг път не толкова.
В този ред на мисли, ето още няколко предложения за неща, без които можем да минем по празниците: градска среда без бездомни кучета и найлонови торбички по дърветата, Коледа без навалиците по шопинг центровете, тържества без пострадали от пиратки.
И дано не ни споходят други липси: джобове без пукнат лев, Нова година без празнично настроение или нещо по-банално – ракията да е без мезе.
Свилен Георгиев