Малък бизнес и голяма търговия

Това си личи от обещания от министър Добрев проектозакон за изменение и допълнение на закона за защита на конкуренцията и пространна оценка на въздействието на предполагаемите ефекти от неговото въвеждане. Оценката е достъпна на страницата на нейния съставител – Центъра за оценка на въздействието.  От нея нищо не се разбира за самия закон, а той не е достъпен на страницата на министерството на икономиката, което го е замислило и разработило.  Който се интересува, ще трябва да го намери по втория начин.

Оставяйки за момент настрана въпроса дали положението на малкия бизнес в България е лошо, ще обясня за какво става дума.
Изнамирането на виновника
Причината е в нещо, което правителството нарича „злоупотреба със значителна пазарна сила”.  Злоупотребяващите, „разкрити” от разработчика на оценката, са търговските вериги – основните виновници за слабостта на малкия бизнес.
Мотиви към законопроекта няма. Затова не може да схване какво точно има предвид правителството. Номерът с откритието на виновника е приложен от разработилите оценката на въздействието на проектозакона. Те не са се погрижили да кажат нито какво е „злоупотреба”, нито какво е „значителна” пазарна сила, нито какво точно не работи в сегашното съдържание на понятията, с които борави закона – монополно и господстващо положение. Затова няма и обяснение на това какъв проблем всъщност решава допълнението на закона за защита на конкуренцията.
Та номерът е следният: неясно колко на брой доставчици на бързоразвалящи се стоки ги питат има ли значителната пазарна сила и каква е тя, а те отговарят: „да, има и тя е страшна”.  В самия въпрос се съдържа подканата да се оплачеш и да поискаш правителството да направи нещо, за да те защити. Това то може да направи само като вземе от мнозинството и даде на малцинството.  Но това последното също не е определено.
Практически правителството и разработчикът на оценката приемат за факт и се поставят в услуга на твърденията в пресата, че такива феномени съществуват и че те са опасни. Практическото състояние на нещата далеч не е такова и опасностите са от този начин на обосноваване на политика и законодателство.
Действителното положение
В България нарочените за виновни търговски вериги („Била”, „Кауфланд”, „Метро”, „Лидъл”, „Карфур”, „Пени Маркет” и други подобни) опосредяват около 40% от търговията на дребно. В старите страни членки големите търговски вериги опосредяват над 60% от оборотите в търговията на дребно. В новите страни-членки този процент е между 50 и 60. Обемите на търговия, опосредена от тези вериги в България, са три пъти по-малки от тези в сравними страни като Чехия и Унгария, а броят на магазините им е десетина пъти по-незначителен отколкото например в Чехия.  Техните инвестиции към края на 2006 г. в Чехия са 38 милиарда евро, а в Словакия – 8 милиарда. В България към края на 2011 г. те са не повечето от 4,2-4,5 милиарда евро (в зависимост от оценките).
Засега по нищо не личи тези страни да са пострадали от присъствието на „западни” търговски вериги. Напротив: техните показатели за стандарт на живота и конкурентност са доста по-добри от тези на България. Защо се допускат и осъществяват тези инвестиции? Отговорът е очевиден: защото те са от полза за потребителите и икономиката.
Дори с отчитане на стъпилите по-рано на пазара у нас, дяловете на тези търговци се променят и, макар и динамични, са относително силно разпределени. Очевидно е, че между тях има силна конкуренция. Комисията за защита на конкуренцията май няма нито едно определение за злоупотреба с господстващо положение, концентрация или нелоялна конкуренция по отношение на някоя от тези вериги. В допълнение на т. нар. големи вериги действат и по-малки такива, техният вероятен дял на пазара на дребно е около 30-35%.  Всеки производител и доставчик може да избира между посредниците в едната или в другата група, или да излиза сам на пазара.
Единственото засега изследване на отношенията към големите търговски вериги е завършено от Агенция Маркет линкс през март т.г. (поръчано от тяхната асоциация и представено на 17 май).  То е представително за общото настроение на доставчиците на бързооборотни хранителни стоки от отраслите консервопроизводство, птицевъдство и яйцепроизводство, млекопреработвателна, месопреработвателна и хлебна промишленост. (Респондентите са фирми на „възраст” между 5 и 10 години, като само две с опит от една година; за да се осигури обективност, поръчителят не е известен на интервюираните.)
Работата на местните производители с големите търговски вериги има следните съществени за тях последици: увеличаване на обема на производството – за 54% от респондентите, достигане на нови пазари – 47%, повишаване на качеството на продукцията – 45%.  По-малко, но също важни, са ефектите като откриването на нови работни места – при 28%, достигането на нови пазари в чужбина – 23% и разкриването на нови бази за производство – 19%.
За разлика от правителството, проучването на Маркет линкс търси и въздействията върху потребителите. А те са, че се е повишил асортиментът (48%) и че са паднали цените (41%). Преди да се впуска в силова защита на гласовити представители на неконкурентни производители (а и вероятно неумели търговци), правителството на България следва да се запита какви са ползите за населението от присъствието и работата на големите търговски вериги.
Основанията за безпокойство?
Ако предположим, че едно изследване е недостатъчно, може да потърсим симптоми за безпокойство в официалната статистика.  (Това правителството не е направило.)
Наблюдението на бизнес-климата през май т.г. бележи общо подобрение от 2,8%.[ix]  В търговията на дребно този показател се подобрява с 10,3 пункта поради подобрените оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията, оптимизма по отношение на продажбите и поръчките към доставчиците и очаквано покачване на цените за следващите три месеца. Тревога продължават да предизвикват несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша. Последното е естествен феномен и без съмнение е в полза на потребителите.
Като признак за трудностите на малкия бизнес обикновено се сочи техния фалит. Според различни оценки след 2008 г. в България са фалирали между 8 и 10% от всички близо 367 хиляди фирми (последните данни на НСИ за броя на фирмите са от 2010 г.). Вероятно повечето от тях са малки и средни фирми. Това е така поради следните две прости причини. Първо, те са 99% от регистрираните и, второ, нормално е да фалират онези, които не печелят, чиито разходи са повече от приходите. Основната причина, поради която това се случва, е че потребителите (ако не им действа външна на сделките сила) отказват да плащат стоките и услугите, които тези фирми предлагат.
Предлаганото решение и вероятните му последици
Не е нужна никаква статистика, за да се види, че купувачите в България харесват големите търговски посредници – те винаги са горе-долу пълни, цените и качеството са приемливи; ако не са, няма сила, която да накара купувача да пазарува в „Била” и „Лидъл”, а не например във „Т-маркет”, „Карфур”, „Фантастико”, „Зора” или където и да било другаде.  Правилното решение би било правителството да защитава интереса на потребителите, а не на десетте процента фирми, застрашени от фалит.  Същото е и с производителите, те могат да избират кому да продават.  И ако договорите за определен период не са изгодни, те могат да идат при някой друг.  В крайна сметка защитниците на българските производители и те самите могат да създадат отделна верига и да опитат шанса си в конкурентната среда на съвременната търговия на дребно.
Вместо това те искат тази работа да свърши правителството за сметка на купувачите и данъкоплатците.
Правилно е също така да не се защитават нито малките фирми (на които не следва да се пречи да станат големи), нито големите фирми. По принцип делението между тях толкова условно, че граничи с фикция. Обстоятелството, че статистиката дели предприятията на различни категории, не прави разграниченията по-малко изкуствени.
Правителството иска да приложи теоретически и практически неопределимо понятие („злоупотреба със значителна пазарна сила”) към всички регистрирани в България 360-370 хиляди фирми. Това е така, защото, слава Богу, в ЕС все още действа забраната за държавна помощ и то не може да нападне директно 10-15 от посредниците на пазара на дребно. Според ЕС държавна помощ е „всяко предимство, представяно на предприятията под каквато и да е селективна форма от националните правителства”. Част от мерките, предвидени в проектозакона, са контрол върху договорите, печалбите и проверките (по неясни критерии). Следователно, ако законът се приеме и случайно започне да се прилага, ефектите от това ще бъдат следните.
Сигурно ще започне процедура за разследване от комисаря по защита на конкуренцията, но не ще може да са забрани вноса на стоки за широко потребление. Ограничаването на избора на потребителите ще увеличи цените. Ще нараснат разходите на правителството за контрол и наблюдение, а това ще увеличи разходите на фирмите за работа с правителството и съответно – за корупция. Тези разходи ще трябва бъдат финансирани от налични източници, най-вероятно от фондовете за заплати и, когато е възможно, от повишаване на цените.  Ако се увеличи вносът, повече малки доставчици ще фалират.
Но тъй като законът за защита на конкуренцията се отнася за всички сделки и практики в българската юрисдикция, ще се наложи въвеждане на неясноти в търговския закон и вероятно в ГПК. В крайна сметка проектираните промени са бременни и с други трудно неизчислими непредвидени последици.

Красен Станчев, ИПИ