Вкочанената ръка на Lehman все още се протяга за пари

15 септември отбеляза петата годишнина от историческото рухване на американската инвестиционна банка Lehman Brothers. Това беше повратен момент за избухването на световната финансова криза, която доведе до редица правителствени интервенции за спасяване на големите кредитни институции на Запад и в същото време предизвика най-тежката рецесия от Голямата депресия насам. Веднага след избухването на глобалната криза се появи натиск за структурни реформи, за по-малки бонуси на банкерите и за натрупването на по-големи капиталови резерви. Бяха ли спазени тези изисквания?

Докато светът отбeлязва петата година от фалита на Lehman, си струва да си припомним, че, макар да не сключва повече борсови сделки и да не предоставя консултации по сливания, Lehman е все още наоколо и със сигурност отмъщава яростно (и доста скъпо!)
Каква е дейността на фалиралата институция тези дни: тя се бори с всичко с цел да възстанови колкото е възможно повече пари за необезпечените кредитори на Lehman. Тази борба може да се разглежда и като проява на лош вкус – Lehman, например, съди куп симпатични неправителствени организации за т. нар. суап терминали, споредBloomberg.com.
Може би най-интересните от тези костюмирани съдебни битки са срещу JPMorgan и Citigroup относно техните твърдения за стойността на т. нар. деривати – схема, която сега ще се опитаме да обясним, като я опростим драстично. По принцип това, което се случи, е следното:
Всяка банка има куп сделки за деривати с Lehman. Така банката X, например, има 100 сделки, когато дължи пари на Lehman, и 125 сделки, когато Lehman дължи пари на нея. [lehman-brothers-bankruptcy-fear]
Също така банката Х има обезпечение от Lehman, или обратното, в зависимост от това кой на кого дължи пари, когато те преминат последното обезпечение (в случая от петъка, преди Lehman да рухне).
Когато Lehman подаде заявлението за банкрут, банката X пресмята колко дължи на Lehman, колко Lehman й дължи и колко други са въвлечени в схемата. След това от цялата тази мрежа се получава общата сума.
Ако банката Х дължи на Lehman 100 млн. долара, трябва да плати точно тази сума. Ако Lehmanдължи на банката Х 100 млн. долара, банката Х има иск към фалиралата институция за 100 милиона и е много вероятно да получи едва 18 до 22 млн. долара някъде около 2016 г.
Споменахме ли, че банката Х трябва да реши колко се дължи за всяка сделка? Това означава, че Lehman може да твърди определена стойност, ако смята, че банката Х не е изчислила вярно. Но не забравяйте, че в края на септември 2008 г. зад “банката Х” стояха живи хора, които търгуваха от бюрата си и чиито работни места все още ги има и от тези сделки зависи съществуването им. Тяхната задача е да регистрират възможно по-малки загуби по време на турбулентни пазарни времена. В края на септември Lehman беше един офис, пълен с куп хора, трескаво въртящи телефоните в опита да си намерят нови работни места.
В такъв момент договарянето на вземанията по продадените деривати не е първи приоритет на едно дружество в несъстоятелност. Но пък няколко години по-късно вече е първи приоритет и затова дружеството в несъстоятелност се бори яростно с банката Х и с други контрагенти, в резултат на което банката Х беше принудена да постигне споразумение през месец май 2011 г., според което двете страни възприемат единен подход за оценяване на всички сделки с деривати, сключени по-рано от двете институции.
Но има изключения – JPMorgan и Citigropup не влизат в това споразумение, така че фалиралият Lehman прекара последната година в съдебни разправии заради различните подходи при оценяването на тези сделки. Костюмарските съдебни процеси са доста забавни! Lehman мисли, например, че “JPMorgan изкуствено завишава стойността на вземанията си, произтичащи от сделки с деривати, сключени с дъщерните фирми на Lehman, на повече от 2,3 млрд. долара” и в момента съди инвестиционната банка, за да получи обратно въпросната сума.
Ако искате, вярвайте, но JPMorgan и Citigroup постигнаха дори повече от желаното чрез своите искове към Lehman. В крайна сметка, има много начини това да се постигне. В края на септември 2008 г. много неща, които не биваше да се търгуват, се търгуваха – при това на много ниски нива, и на много хора ръцете бяха развързани да правят каквото си искат, и след това да се надяват да постигнат най-доброто. Най-доброто обаче за търгуващите с деривати не беше най-здравословното за финансовия свят и предизвика най-тежката криза в последното столетие. А битките между институциите продължават и до днес.