Калин Пенчев: “Американците започнаха да харесват нашата лютеница”

Собственикът на веригата хранителни магазини в САЩ “Малинчо” пред в.“Труд” www.trud.bg

Калин Пенчев е роден преди 40 години във Велико Търново. Срещаме се точно на обед в кафенето, което е до магазина му в чикагското предградие Дес Плейн. Докато търсим място в препълненото заведение, група млади хора ни махат с ръка да се приближим. “О, шефе”, весело поздравяват Калин и ние се настаняваме бързо на празната маса до тях. “Работят при мен в “Малинчо”, усмихнато обяснява младият бизнесмен, поставяйки пред мен чаша ароматно кафе.
Историята на Калин е подобна на много български имигранти от най-новата ни история. В Щатите, той идва на студентска бригада преди 16г., с надеждата да остане и да продължи обучението си. “Не ми беше зле в България”, разказва Калин, връщайки се назад. “Но просто не се виждаше път напред за мен”.
След като завършва езикова гимназия в родния си град, той отива да учи икономика във Варна. По време на студентската бригада в щата Мейн, работи в кухнята на детски летен лагер, за по $100 на седмица. “Не издържах цялата бригада до края. Работата си беше си жива експлоатация”, спомня си първите мигове отвъд океана Пенчев. В момента, в който изискванията на работодателите, започнали да стават прекалено много, Калин поискал среща със собственика на лагера. На нея босът казал на нашия студент, че няма общо бъдеще между тях и Калин си тръгнал. Но не към Велико Търново, както някой би си помислил, а към една от най-популярните туристически дестинации в САЩ – Атлантик Сити, Ню Джърси, където имал приятели.
“В Атлантик сити работех всичко възможно, което имаше за работа от сервитьор до теглене на рикши” разказва един от най-успелите български бизнесмени в момента в САЩ. “Работех на три работи. Често спях в автобуса, докато пътувах от едната работа до другата” припомня си той онези години.
Постепенно докато работи, Калин се записва в колежът “Ричард Стъктън”. Сам си плаща образованието. През 2001г. след като прехвърля част от взетите си изпити у нас, завършва специалност финанси и счетоводство. До тук, добре, но сега на къде?
“Вместо да си търся работа, аз се захванах с “Малинчо”, споделя Пенчев. Идеята за създаването на хранителната верига се ражда случайно, след разговор с приятел. Няколко години след като пристига в Ню Джърси, заедно с други имигранти от България осъзнават, че им липсва сирене от България. С познат, който живеел в Англия, Калин решава да направи първата си крачка в бизнеса, като внесат един контейнер от 10 тона наше сирене в САЩ. Малко преди всичко да е готово, познатият на Калин се отказва от начинанието, поради липса на пари.
“Аз нямах никакви пари. Никакъв опит. Не идвам дори и от семейство на бизнсмени, от които да се уча. Току що бях завършил образованието си, а вече дължах пари на банката”, споделя Калин. Но напук на всичко решава да не се откаже. Въпреки че няма пари, той има нещо по-ценно – идеи. “Като че ли нещо се бе вселило в мен тогава и аз чувствах че трябваше да го направя” разказва развълнувано той за първите си опити в бизнеса.
Пратката със сиренето е готова, не може да чака и Пенчев предприема рисков ход, за който и до днес, още не може да проумее как се е решил на него. Взема пари назаем от приятели студенти, като обещава, ако не успее да им ги върне, да вземе кредит от банката и да им покрие разходите по следването. От България също идва подкрепа. Помага му семейна приятелка Таня Иванова, която и до сега е в организацията и представлява “Малинчо”-България. Калин наема контейнер, товари пратката и я качва на кораба за САЩ. Всичко това му струвало 40 хил. долара. Така, през 2001г. се ражда и Малинчо – не с пари, а с идея, подчертава Калин Пенчев.
Откъде обаче идва звучното име на търговската верига? От една детска игра на думи, веднага обяснява бизнесменът. И добавя от “Калинчо – Малинчо”. В България имейлът на Калин е бил “Калинчо”, но в щатите, си го променя на “Малинчо”, хем да не е директен като стария, хем да има закачка в него. От тази игра на думи идва и името на компанията му. “Оказа се че името ни бе голям плюс, защото хем е шеговито, хем се запомня лесно” разказва Пенчев. Не скрива, че в началото хората мислели, че компанията му е някакъв майтап. Но след близо 12 години на пазара, го приемат вече доста по-сериозно.
На Калин и на “Малинчо” въпреки веселото име, хич не им тръгват леко нещата. Докато корабът с първата пратка сирене е още в океана, Ню Йорк е ударен от терористичните атаки на 11 септември 2001г.. Митницата е разрушена, няма кой да освободи контейнера. А когато го освобождават пред Калин започва още по-голямо изпитание. “Нямах пазар за сиренето. Нямах опит. Пари. Нямах нищо. Просто си мислех, че имаме достатъчно пазар и хора, от които всеки да си купи тенекия сирене и така ще ги продам.” А сиренето трябва да се продаде. Трябва да се върнат парите на хората. “Когато си притиснат до ъгъла и няма къде да ходиш, в теб се отключват сили и инстинкти, които те карат да продължаваш да се бориш и да не се предаваш”, споделя Калин. След 7-8 месеца безсънни нощи, стрес и напрежение, контейнерът е продаден. И тогава, въпреки трудностите, Пенчев започва да мисли за следващият.
“За да успееш трябва упоритост и смелост. Умът не е толкова важен. Умни хора има, но не всички са смели и ти винаги можеш да ги наемеш” споделя Калин. Най-важното от всичко е да имаш дързостта да се изправиш и да кажеш: “Въпреки всичко, аз това ще го направя!” заключава той.
От две години Калин е женен. Има две деца София на 3 и Алексей на годинка и половина. Не крие, че ежедневието му е изпълнено с безкрайни изпитания. “За да стигнеш някакво ниво ти винаги трябва да стигаш до крайности и да ги преодоляваш”. Спокойствието е последното нещо, за което можеш да си мечтаеш. Това е постоянен стрес. Постоянно вдигаш летвата и се опитваш да я прескочиш. Като не можеш да я прескочиш, пробваш отново и отново, докато я прескочиш, споделя бизнесменът.
И все пак, по-лесно ли успяват българите в имиграция, отколкото у нас? Не, смята Калин. Всички хора и нации са еднакви. И у нас и в чужбина ние сме еднакви. Но, добавя той, когато отидеш в емиграция е нормално да се опитваш да си по-оправен от местното население, да внимаваш повече, да си нащрек. Това е естествен инстинкт, заложен във всички нас. “Реално погледнато вземете един американец и го сложете като имигрант в България. И той, като нас в Щатите, ще гледа да е по-внимателен, по-оправен от тези, които го заобикалят, защото това е инстинкт за оцеляване”. И затова, когато емигрираме, този инстинкт се изостря повече отколкото, когато сме си у дома в България, където много неща приемаме за даденост разказва Калин. Когато си в имигрант, ти нямаш никой до себе си и дори и да сгрешиш, на никой няма да му направи впечатление. А колкото повече грешиш, толкова повече се учиш от грешките си и заради трудностите ставаш по-борбен. “В трудностите ставаш човек”, подчертава собственикът на “Малинчо”.
Според него, рецептата за излизането на България от кризата е хората разберат, че държавата я няма и че тя е изчезнала много отдавна. Днес всеки е сам за себе си. “Ако аз бях в България, нямах работа, а имам семейство, което да храня и не ми стигат парите, щях да си намеря една-две работи. Ако трябва щях да отида на село, да обработвам земята, да садя картофи. Не знам как става, но аз не знаех и сирене, как се продава”, споделя Калин.
В момента три са магазините на “Малинчо” на територията на САЩ – в Чикаго, Атланта, щата Джорджия и в Атлантик Сити, където е базата в Ню Джърси. Имат също и склад във Флорида, откъдето зареждат веригата с пресни продукти. В “Малинчо” се продават над 2000 артикула, като над 1000 са внос от България. Колбасите се произвеждат в САЩ в партньорство с фирмата “Тандем” Америка, която е продължение на “Тандем” България.
Най-голямата сила и гордост на “Малинчо” е сиренето. “Ние продължаваме да бъдем компанията с най-доброто българско сирене, което продаваме в Щатите”, заявява Калин Пенчев. Кравето сирене, което внасят напълно отговаря на изискванията като на БДС у нас, така и в САЩ – от 7 кг мляко произвеждат 1 кг сирене. Калин също е върл враг на това, което доста вносители на сирене правят, като слагат например палмово или растително масло в него. Това е злоупотреба с качеството и най-вече със здравето на потребителите, смята той. “Сиренето ни в “Малинчо” не е евтино, 1 паунд (около 456 гр.) е $3.65, но е истинско” подчертава Калин.
Другият продукт, който освен сиренето “Малинчо” налага успешно на американския пазар е лютеницата. Компанията е и официален дистрибутор на “Дерони”. “Американците започнаха да харесват нашата лютеница”, обяснява Калин и добавя – “Не подценявайте българската лютеница!”. Оказва се, колкото и да не е за вярване, един от най-продаваните артикули в момента е лютеницата “Велика” на Дерони, която собственикът на “Малинчо” нарича – “Мерцедесът на всички лютеници”. Не само българите, но и американците започнали да я купуват, въпреки, че цената й на дребно е 5 долара, разказва Калин и дава следният пример, затова как наскоро направил промоция в американски супермаркет на нашата лютеница “Велика”. Момичето, което я представяло на американската клиентела не била българка и погледнала малко скептично на целия този проект. Накрая на деня останала смаяна, като видяла колко много лютеница е продала. Даже един американец, толкова много я харесал, че си купил 10 лютеници наведнъж, споделила тя на Калин.