БГ енергетика: Непазарни политики & структурни проблеми

Смесването на свободния пазар на електроенергия с непазарни методи като търговия с емисии и изкупуване на зелена енергия е общоевропейски проблем, но в България той се допълва и от други структурни проблеми. Това коментира за БТА председателят на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска.
Желанието да се постигне нисковъглеродна енергетика не чрез пазарни механизми, а чрез провеждани държавни политики води освен до увеличаване на цените на тока и заплаха за конкурентоспособността на Европа, но и до дестабилизация на електроенергийните системи и се отблъскват инвеститори от изграждането на конвенционални централи, е мнението на Диловска. Според нея предстои да видим нова концепция за пазара на електроенергия на европейско ниво, но в същото време в нашата страна промените ще трябва да са много по-сериозни.

Историята на електоенергийните мрежи

При създаването на първата електроенергийна мрежа в САЩ инициативата е била на частните компании, а за регулиране на пазара почти не се е говорело, разказа Диловска. Имало е ниско въглеродна електроенергетика, защото токът се е произвеждал основно от вода, както и децентрализирано производство, близо до потребителите – тоест в самото начало моделът е бил много близо до това, към което ние сега се стремим. През следващите 50 години енергетиката преминава в държавни ръце и се монополизира. Създава се възможност да се пренася ток на големи разстояния и да се обслужват големи групи от хора. Прави се икономия от мащаба, развиват се големи компании, осъществява се и регулация на пазара. От 1980 г. насам се извършва завой към участие на частния сектор в енергетиката. В началото на този век вече се полага целта да има свободна търговия, но също и целта за производство на енергия от ВЕИ. Последното обаче се провежда по непазарни правила и това води до изкривяване на пазара, посочи Диловска. В момента около 50 процента от цената на тока е плащане на така наречените добавки, които заплащат политическите цели за нисковъглеродна енергетика, открои проблемите председателят на ЕМИ. Вече всички са наясно, че този модел създава проблеми. Моделът за свободна търговия на енергия, съчетан с непазарния модел на изкупуване на зелена енергия и изкупуване на емисии въглероден диоксид не води до друго, освен до увеличаване на цените на тока, заплаха за конкурентоспособността на Европа, но също и до дестабилизация на електроенергийните системи. Отблъскват се инвеститори от изграждането на конвенционални централи, заради заплащането на емисиите въглероден диоксид. Всички тези турболенции водят до това, че Европа отново е изправена пред енергиен преход. Търси се новата концепция за това как да работи енергийният пазар, така че да подкрепя индустрията, да дава сигурност на потребителите и същевременно да има конкуренция, категорична е Иванка Диловска.

Създаване на пазара на електроенергия в България

В България през 2002 г. е създаден пазарен модел от двустранни договори, балансиращ пазар и последващо създаване на енергийна борса, посочи Диловска. Избран беше този модел като подходящ за тогавашната структура на енергетиката, в която имаше много централи – производители, подлежащи на приватизация – тоест много играчи на пазара на енергия и предпоставка за създаване на конкуренция, поясни експертът. През 2007 г. обаче бе създаден БЕХ и на мястото на конкурентния пазар на производителите бе създаден монопол, който дава 95 процента от енергията на свободния пазар. Така се появиха непрозрачни цени на свободния пазар, без ясни правила за провеждане на търгове и създаденият модел вече не работи, заяви Иванка Диловска. Според нея липса на конкуренция при производството на енергия е големият проблем в момента. Конкуренцията между търговците не компенсира този факт. Ето защо, когато се правят структурни промени в сектора, трябва да се правят и промени в пазарния модел, смята експертът. Трансформирането на ЕСО в независим преносен оператор пък е най-трудният модел, по който е можело да се раздели дружеството от НЕК. За да работи операторът прозрачно, се нуждае от изключително строг контрол, какъвто обаче не се осъществява от ДКЕВР, смята експертът. Ето защо идват препоръките от ЕК или да засилим капацитета на ДКЕВР, за да може ефикасно да регулира ЕСО, или да сменим модела, по който ЕСО е структуриран.

Възможности за предоговаряне на дългосрочните договори

Можем ли да разчитаме на подкрепа от страна на ЕК за предоговаряне на договорите за дългосрочно изкупуване на енергията от топлоелектрическите централи и от ВЕИ производителите, запита БТА. Според Диловска ЕК не би се намесила в договорни отношения между енергийни компании нито по отношение на договорите с централите, нито с ВЕИ производителите. ЕК е по принцип против ретроактивните мерки, тоест каквото и да се предприеме в политиката по отношение на ВЕИ сектора, то не би трябвало да засяга вече сключени договори, смята Диловска. Би могло да се направи финансов анализ на договорите с ВЕИ централите и да се приеме, че ще има горна граница на възвращаемостта на тези компании, а тези, които имат по-висока възвращаемост, да бъдат с намалени цени. Подобно нещо бе направено в Испания и не бе отхвърлено от ЕК, няма да бъде отхвърлено и от съда, защото всички производители ще бъдат равнопоставени – с изравнена възвращаемост. Трябва обаче да се докаже, че по-високата възвращаемост би била злоупотреба спрямо другите участници на пазара, коментира експертът. Договорите с двете централи ТЕЦ Марица Изток 1 и ТЕЦ Марица Изток 3 пък им гарантират инвестициите и ако тези договори се нарушат без съгласие на собствениците, това ще доведе до огромни санкции за страната, коментира пред БТА Диловска. Според нея, когато ЕК говори за предоговаряне на условията с двете централи се има предвид те да се включат като пазарни играчи, за да може да се създаде конкуренция, а не да бъдат нарушени техните права по договор. Това може да се случи, ако част от задълженията по договорите се поемат от държавния бюджет, а не се включват в цената на тока. Според Диловска това ще бъде разглеждано от ЕК като позволена държавна помощ. Експертът припомни също, че цената, по която продава енергия ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3 вече е на ниво под цената на електроенергията на регулирания пазар. По-висока е цената на ТЕЦ AES Марица Изток 1, но тя пък е най-модерната централа на лигнитни въглища в Източна Европа и е високо ефективна, коментира Диловска. При интензивно използване на разполагаемостта й, цената на нейната енергия също няма да е много по-висока от цената на регулирания пазар, добави тя.

Балансиращият пазар на електроенергия в България

От юни у нас функционира балансиращ пазар на енергия, но всъщност изобщо не е редно да говорим за пазар, защото единственият продавач на балансираща енергия е НЕК, коментира пред БТА Диловска. Когато има балансиране чрез един единствен участник на пазара е видно, че ДКЕВР не трябва да позволява цени, санкциониращи останалите участници, но това в момента се случва, заяви експертът. По данни на всички участници в този пазар сега се стига до цени от 2000 лв. на мегаватчас при недостиг на енергия и съответно от 20 лв. за изкупуване при излишък на енергия. Така чрез балансиращия пазар се върви към фалит на дребни производители и участници на пазара, вместо към преодоляване на небалансите в системата, смята експертът. На конференция, посветена на електроенергийния пазар, от ДКЕВР също признаха за проблеми при функционирането на балансиращия пазар и заявиха, че до 30 септември всички участници на пазара на електроенергия могат да предоставят в регулатора предложения за промени на правилата за търговия на балансиращия пазар. Според ДКЕВР в момента този пазар тепърва се налага и е нормално да се правят промени в него. От ДКЕВР дадоха за пример съседна Румъния, където регулаторът за четири месеца от стартирането на балансиращия пазар е променял правилата 68 пъти.