Интернет — най-големият враг на диктатурата
Предполагам, че следите протестите в Хонконг в последните няколко дни. Китайската власт се опитва да наложи своите послушни избраници за местна администрация, постепенно стремейки се да отслаби демократичните принципи на автономния регион. На улицата сa десетки хиляди хора, най-вече студенти, които не отстъпват дори пред сълзотворния газ. Действията на полицията може да изглеждат „меки“ на фона на някои други протести по света, но изолирайки ги в историята на Хонконг, спокойно можем да ги определим като брутални.
Протестът на чадърите (с които хората се пазят от сълзотворния газ) далеч не е първият подобен. Свободните граждани по света, било то в Европа, Азия или Америка, стават все по-чувствителни към най-малките опити за диктатура, погазване на човешките права и олигархията. Или винаги са били такива?
Митът на контрапротестиращите
Враговете на всеки демократичен и свободно случил се протест, без лидери или организатори, имат дежурни аргументи, с които да го дискредитират. Лесно ще познаете коя подобна инициатива е легитимна и коя — фалшива, съдейки по хората, които говорят против нея, какъвто бе случаят с протестите срещу кабинета на Орешарски. Активацията на червените тролове както онлайн, така и в класическите медии бе моментална.
Няма нужда да спорим дали тези хора, които накратко ще наречем „лошите“, действително не разбират концепцията на свободно формиралите се демонстрации, или просто следват опорни точки. Предполагам, че и двете са възможни. Събитията по света, в Турция, Украйна, София, Фъргюсън, Хонконг и много други твърдо доказват обратното — чувствителните към неправдите хора могат да се организират светкавично, без лидери, без опорни точки, без план. Както винаги властта е с много крачки назад от технологична гледна точка и обвинява всичко, но не и себе си за случващото се: медията, комуникационния канал, хората. Неслучайно Реджеп Ердоган определи социалните мрежи като „чумата на съвременното общество“.
Комуникацията не може да бъде спряна
В случай на обществени вълнения сред първите действия на съвременните диктатори или политици с подобни амбиции е спирането на социалните мрежи или на целия интернет достъп. Също като прекъсването на телефонните линии в миналото, следенето на SMS комуникацията и скимирането на клетки на оператора, блокирането на Twitter, Facebook и Instagram само затруднява, но не прекъсва връзката между протестиращите. Примерите, които ни карат да се усмихваме одобрително, са много.
По време на протестите в Турция тази година DNS-ът на Google 8.8.8.8, се появи навсякъде само за една нощ — върху стени, плакати, голи тела, автомобили. В момента хонконгските протестиращи пък използват новата платформа FireChat, за да общуват дори директно дори в случай че мобилните оператори изключат клетките си в региона. FireChat създава локална ad-hoc мрежа, която се разраства с всеки следващ потребител. Само за 22 часа услугата отбелязва над 100 000 нови потребители на територията на Хонконг.
Американски сървъри — американска заплаха
Поредната клонка, за която диктатурите по света се опитват да се хванат, е държавата, в която са разработени и функционират повечето съвременни комуникационни платформи. Елементарната логика, която може да прочетете на твърде много места (най-вече в полуграмотни русофилски коментари), е, че САЩ организира протестите по света чрез Twitter, Facebook и прочее, които са американски компании. В комбинация с меко казано, критичността към Запада, която има дълга история по нашите географски ширини, мнозина са склонни да вярват на подобни абсурдни обяснения. Това е лесно обяснимо за хора, които разсъждават на ниво „държави“ и „нации“, а не „индивиди“. За онези, които продължават да вярват в цивилизационни борби. За тях идеята, че хиляди души, обединени от една идея, могат да се организират автономно и лишено от йерархия за няколко часа, е непонятна. Това трябва да е план на „враговете“.
Предстоят тежки времена за световните диктатури. И това е страхотно.