Бюджетният дефицит вече е над планирания за цялата година

Бюджетният дефицит в края на септември е достигнал 1.483 млрд. лв., показват данните за изпълнението на консолидираната фискална програма. За един месец отрицателното салдо се е увеличило с над 200 млн. лв. За сравнение, дефицитът за същия период на предходната година бе в размер на 361.5 млн. лв. Статистиката на Министерството на финансите показва, че към края на деветия месец дефицитът вече надхвърля планирания за цялата година.

По-голямата част от дефицита на касова основа – 825.3 млн. лв., е формиран от европейските средства. Сумата се увеличава с всеки изминал месец, а от ведомството обясняват, че това е така, защото продължава да се осигурява финансиране за временно спрените плащания от ЕК по ОП „Околна среда“ и по две оси на ОП „Регионално развитие“. Очаква се след отблокиране на плащанията на България да бъдат възстановени сертифицираните разходи. След редовното правителствено заседание в сряда вицепремиерът по еврофондовете Илияна Цанова обяви, че ЕК ще възстанови спрените плащания по оперативна програма „Околна среда“ до две седмици.

Останалите 657.8 млн. лв. са дефицит по националния бюджет. Основната причина за формирането му е изоставането при събираемостта на данъчните приходи. Освен това растат разходите основно в частта на социалните и здравноосигурителните плащания. В актуализацията на бюджета за 2014 г. е заложено неизпълнение на планираните приходи с близо 1.1 млрд. лв. за цялата година. Освен това са разписани допълнителни разходи на стойност 450 млн. лв.

Неизпълнение на приходите

Общите приходи се оценяват на 21.556 млрд. лв., като нарастват номинално с 248.3 млн. лв. спрямо същия месец година по-рано. В неактуализирания бюджет за 2014 г. е планирано да се съберат 2.1 млрд. лв. повече приходи спрямо миналата година. Данъчните постъпления към края на септември възлизат на 17.075 млрд. лв., което представлява 70.2% от годишните разчети за 2014 г. при 72.3% изпълнение на разчетите към деветмесечието на 2013 г. Приходите от ДДС са в размер на 5.516 млрд. лв., а изоставането е с над 700 млн. лв.

При акциза неизпълнението е с около 300 млн. лв., като към края на септември постъпленията се оценяват на 2.987 млрд. лв. Те се формират основно от горива (1.421 млрд. лв.), тютюневиизделия (1.338 млрд. лв.) и алкохолнинапитки и пиво (198.5 млн. лв.).

Разходи по план

Общите разходи по консолидираната фискална програма възлизат на 23.039млрд.лв. Спрямо септември 2013 г. увеличението е с 1.37 млрд. лв., което според Министерството на финансите се дължи основно на ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС и на ръста при социалните и здравноосигурителните плащания. Разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват с 32.9% (755.3 млн. лв.) спрямо същия период на 2013 г., а разходите по националния бюджет нарастват с 3.2% (614.7 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2013 г. Влияние върху параметрите по изпълнението на разходите оказват и одобрените с постановления на Министерския съвет допълнителни разходи по бюджетите на редица първостепенни разпоредители с бюджет през последните месеци от мандата на предходното правителство, се казва в съобщението на МФ. Размерът на фискалния резерв към 30 септември 2014 г. е 8.8 млрд. лв., в т.ч. 8.1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 700 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Каре:
Новата методика за такса смет пак ще се забави

Новата методика за изчисление на такса смет ще се въведе през 2016 г., а не от следващата година, както е според последните промени в Закона за местните данъци и такси. В петък депутати от ГЕРБ внесоха предложение за удължаване на срока, като предлагат нова дата за изготвяне на методиката – до 30 март 2015 г., съобщи в. „Сега“. Дотогава Министерският съвет заедно с националното сдружение на общините трябва да разработи методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на размера на налога.
Промените, с които се въвежда т.нар. принцип „замърсителят плаща“, бяха предложени с цел да се въведе по-справедлив начин за определянето на такса смет, която към момента се формира на база данъчна оценка или отчетна стойност на недвижимите имоти. Така собствениците на нови сгради плащат повече, дори и те да са на практика необитаеми. Бизнесът настоява за промените от години.