Променлива, нестабилна макроикономическа среда –външни и вътрешни източници – II част
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“ – See more at: http://financebg.com/#!/article/16433
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“
Третият външен фактор за променлива, нестабилна макроикономическа среда е реалният валутен курс. Резки промени във валутния курс могат да предизвикат сериозни проблеми в банковия сектор пряко, когато е налице валутно или временно несъответствие между активите и пасивите, или косвено, когато водят до затруднения при обслужването на валутните кредити и загуби при длъжниците на банките. Този фактор играе изключително важна роля за банковата криза в България и на него ще се спрем подробно в последващото изложение.
На първо място от вътрешните фактори следва да се споменат непостоянният икономически растеж и променливото ниво на инфлация. Hausmann и Gavin анализират икономическия растеж в страните на Латинска Америка, преживели банкови кризи, и го сравняват с този в развити страни, където такива кризи не са възникнали, и установяват, че той е значително по-силно променлив.[1]
Преходният период в България се характеризира с изключително висока макроикономическа нестабилност, която до голяма степен е резултат на противоречива и непоследователна икономическа политика. От свалянето на Тодор Живков от власт до банковата криза през 1996 год. страната има няколко правителства. Макар че всичките без изключение се обявяват за преход към гражданско общество и пазарна икономика, техните икономически програми и конкретни действия по такива ключови въпроси на прехода като приватизацията, системата на държавните субсидии, чуждестранните инвестиции, сътрудничеството с международните финансови институции и т.н. са различни.
Таблица 1
България: Основни икономически параметри за периода 1993-1996 г.
1993
1994
1995
1996
Номинален БВП (млрд. лв.)
289
526
867,7
1.749
Реален ръст на БВП в %
-2,4
1,4
2,6
-10,9
Инфлация в %
72,8
96,0
62,1
123,0
Широки пари (млрд. лв.)
234
418
584
1.310
Ръст на широките пари в %
47,6
78,6
39,6
124,5
Кредити за частния сектор в % от БВП
3,7
3,8
21,1
35,6
Паричев резерв (млрд. лв.)
55
89
154
352
Паричен мултипликатор
4,27
4,71
4,55
5,30
Лихвен % Първичен пазар
48,1
66,4
53,1
119,9
Обменен курс USD/BGL
27,6
54,1
67,2
177,9
Валутни резерви – злато (млрд. лв.)
960
1.311
1.546
793
Валутни резерви – Паричен резерв
48,3
80,0
67,3
40,1
Източник: Българска народна банка: Годишни отчети за 1994, 1995 и 1996 год.
На тези различия се дължи забавянето при решаването на проблемите на губещите държавни предприятия и банки, приватизацията и привличането на чуждестранни инвестиции, както и възникването на социално напрежение вследствие на рязкото падане на реалните доходи на населението и високата безработица. Преходът в нито една друга бивша социалистическа страна (може би Румъния е единственото изключение) не беше така затруднен от провежданата противоречива и непоследователна икономическа политика, както това стана в България.
Стабилизационната политика в периода до възникването на банковата криза през 1996 год. се оказа неефективна. Тя доведе до драстично увеличаване на загубите на фирмите и банките и вследствие на това до нарастване на държавния дълг и междуфирмения кредит, до резки промени в паричното търсене и спекулативни атаки срещу лева. БНБ не разполагаше с достатъчни валутни резерви за поддържане на обменния курс на лева в условията на дефицит или сравнително малко положително салдо по текущата сметка. Ограничени бяха възможностите за рефинансиране на международните парични и капиталови пазари в резултат на мораториума на плащанията по външния дълг и т.н.. Това създаваше една променлива, нестабилна макроикономическа среда, при която след периоди на намаляване на инфлацията настъпваше нейното рязко повишение и обезценяване на лева.
За периода от 1989-1992 год. БВП на България в реално изражение спада с около 25 %. През 1993 год. той отбелязва по-нататъшен спад от 2,4 %, през 1994 год. ръст от 1,4 %, през 1995 год. ръст от 2,6 %, през 1996 год. отново спад от 10,9 % (най-големия спад от началото на икономическите реформи през 1991 год.).[2] Така през 1996 год. слабият икономически растеж, наблюдаван през предходните две години, се прекъсва.
Очаквайте продължение…
[1] Hausmann, Ricardo and Liliana Rojas-Suares (1995): Macroeconomic volatility in Latin America: causes, consequences, and policies to assure stability, Washington, Inter-American Bank
[2] Българска народна банка: Годишен отчет 1995, стр. 129; Годишен отчет 1996, стр. 133. Темповете на ръста, респ. спада, са изчислени от методологически съпоставими обеми.