„Близу“ се продава. И се купува

Парадокс. „Близу“ е традиционно на загуба, пазарът на който работи е чудовищно конкурентен, цените – нискотарифни, перспективите – сървайвър за оператори, а на всичкото отгоре компанията е натоварена с дълг, равен на три пъти и половина годишните й приходи. И в същото време желаещите да купят именно „Близу“ са не един, не двама, а петима. На пръв поглед парадоксът е абсолютно необясним. Но не и на втори.

Чакащият на изхода

„Близу“ беше създадено през 2009 г. от сливането на „Евроком кабел“ и „Кейбълтел“ и покупката на двете фирми от базирания в Швеция инвестиционен фонд EQT V за 120 млн. евро. Именно в резултат на тази сделка „Близу медия енд броудбенд“ се оказа заложено като предприятие пред Уникредит Булбанк по договор за заем от 185 млн. евро. По-голямата част от тази сума дойде по линия на придобиването на EQT. Заради него купувачът взе синдикиран заем от около 130 млн. евро, агент по който е Уникредит Булбанк. Една част от заема е в „Близу“, а друга влиза в баланса на компанията майка „Бултел кейбъл България“ и дружествата собственици над него в Холандия.
EQT има желание да излезе от инвестицията си отдавна, но просто няма как. Или по-точно има как – на загуба, но този вариант не се харесва особено на фонда. Той организира процедура за продажба на „Близу“ през лятото на 2013 г. Тогава покани за участие бяха изпратени на БТК, „Мобилтел“, наскоро купения от Telenor „Глобул“, и широк кръг финансови инвеститори, сред които Advent International (който приватизира БТК през 2004 г.), MidEuropa Partners (които за кратко бяха собственик на ITV Partners), американските TPG и KKR, които оглеждаха някога БТК и по-скоро „Глобул“, и др. В крайна сметка оферта обаче подаде само БТК, а до сделка не се стигна, защото разликата между очакванията за цена и предложението на кандидата беше огромна. EQT според източници на вестника е имал готовност да продава срещу сума, равна на поне осем пъти печалбата преди лихви, данъци и амортизации EBITDA (която беше 22 млн. евро за 2012 г.), въпреки че официално в процедурата нямаше поставена минимална цена. А БТК предложи малко над 90 млн. евро, тоест четири пъти EBITDA.

Оттогава въпреки официалните заявления от „Близу“, че цели растеж, в индустрията е ясно, че базираният в Швеция фонд е готов да го продаде във всеки един момент, а структурирането на нова процедура е въпрос на време. Сега това време дойде.

Тълпата на входа

В момента процедурата за „Близу“ е на етап заявяване на интерес. И според източници на „Капитал“ от сектора такъв са заявили пет компании: БТК, собственикът на „Мобилтел“ Telekom Austria, „Теленор България“, „Макс Телеком“ и KKR. Което не означава, че всички те ще подадат и обвързващи оферти, камо ли, че те ще удовлетворят желанието на EQT, да не говорим за гаранция, че с някого от тях ще има сделка. Но все пак силният интерес е добър сигнал, че до продажба може да се стигне.

Сроковете в наскоро структурирания процес все още не са известни, но очакванията са до няколко седмици сегашният собственик да поиска един кръг оферти, после да даде ексклузивитет на един от кандидатите и да преговаря с него. В случая оценката на предложенията няма да е по особено сложна формула – важна е цената. А като време всичко, както и преди две години, ще се развива сравнително бързо – още през лятото.

Новото в случая е, че EQT имат значително по-голяма решимост да стигнат до сделка. Ако такава се сключи, тя едва ли ще донесе печалба на шведите. При 185 млн. евро дълг към група банки, водени от Уникредит Булбанк, дори и да получат осем пъти EBITDA като цена, тя пак няма да стигне за плащането му. А именно 2016 е първата година, в която вече освен лихви, каквито се внасяха досега, трябва да започне и плащане по главница – което обяснява и засиленото желание на сегашните собственици да излязат от инвестицията си в България. Според запознати със ситуацията в сектора максимумът, който може да се очаква в случая, е цена, равна на седем пъти брутната печалба. „Близу“ традиционно не внася финансовите си отчети в Търговския регистър. Собствениците му обаче са по-щедри на информация. По данни от сайта на EQT EBITDA на „Близу“ е 19 млн. евро за 2014 г. и пада спрямо предходните две години (виж таблицата). Що се отнася до чистия финансов резултат, по данни на „Капитал“, за 2014 г. той е малко над 10 млн. лв. загуба. Откакто беше създадена през 2009 г. досега, ежегодно падат и приходите на компанията, които по данни на вестника са малко над 106 млн. лв. за миналата година.

Тоест за продавачите сделката няма как да е добра, но те са готови на нея, защото едва ли някога ще постигнат по-силен резултат. „Да, EQT са в дупка с „Близу“ и за да излязат от нея, ще трябва да регистрират загуба. Но когато си в дупка, по-добре е да излезеш, макар и с накърнен интерес, отколкото да продължаваш да дълбаеш надолу“, коментира мениджър в индустрията, пожелал името му да не се споменава. Според такъв от друг оператор, фондът ще е съгласен на цена под стойността на дълга, като просто ще направи възможното чрез преговори с кандидатите разминаването да е по-малко.

Вторият поглед

Според последния доклад на КРС за състоянието на телеком пазара в страната към края на 2014 г. операторите, които предлагат платена доставка на тв канали, са 279. При средна цена, плащана от едно домакинство за телевизия от порядъка на малко под 11 лв. на месец (според проучване на един от операторите), пазарът не изглежда гостоприемно. Още по-малко той е атрактивен, като се има предвид, че двете големи медийни групи (bTV и „Нова“) непрекъснато увеличават цените и втвърдяват условията си към разпространителите. В същото време големите телекоми се борят за тв абонатите, предлагайки им пакети с интернет, телевизия, фиксиран и мобилен телефон, и го правят с всички средства. Малките пък оцеляват, битувайки донякъде в сивия сектор, а цялата непрестанна война избива в ниски тарифи за крайните потребители.

Въпреки тази ситуация явно всеки от заявилите интерес към „Близу“ има своите причини да го прави и стратегия за самата компания. Тоест вторият, по-задълбочен поглед от определен ъгъл, променя картината.

При БТК, „Мобилтел“ и „Теленор“ апетитът е с една и съща очевидна цел – да вземат абонатите на оператора, за да ги привлекат и към останалите си услуги. БТК беше единственият сериозен кандидат при предишната процедура. Пак тогава темата за „Близу“ беше дълго обсъждана също на ниво Telekom Austria, но финалното решение беше „не“. Макар че „Теленор“ преди две години също не подаде оферта, а през цялото време местното ръководство повтаря, че компанията няма да влиза на тв пазара, според отлично осведомени източници интерес сега има, а проучване е имало и миналия път. Което е обяснимо – на пазара тук пакетните услуги растат всяка година с проценти, на каквито индустрията иначе не се надява по никаква линия, ако разбира се, изключим мобилния пренос на данни. Пак според доклада на КРС за 2014 г. приходите от пакети са се увеличили с над 21%. Тоест в случая с „Теленор“ решението да не се навлиза на тв пазара явно не е толкова твърдо, защото от конкурентите си само той не може да предложи телевизия. „Мобилтел“ има ясно изразен интерес към този сегмент и твърдо заявена решимост да се трансформира в комплексен доставчик на телеком услуги, а в същото време успя да се сдобие с едва 90 хил. абоната, при това влагайки огромни усилия и средства в този сегмент.

Най-интересно, разбира се, е при БТК. Компанията, макар и сама да е за продан в момента, подготвя оферта. От там, както и от всички останали кандидати, не дадоха коментар. БТК обаче е традиционно силна и напредва именно с пакетните си предложения и по последни данни има 330 хил. клиента на тв доставките си. А няколкостотин хиляди абонати от „Близу“, при това платежоспособни, защото операторът винаги е бил фокусиран в големите градове и високия клас оферти, могат да изстрелят всеки от трите телекома доста бързо нагоре в пазарната класация. За БТК предизвикателството е как ще намери финансиране за сделката, бидейки без стратегически инвеститор зад гърба си и сама сериозно задлъжняла.

По-любопитното в случая е, че именно БТК е тази, която е привлякла интереса на KKR. Според източници на вестника, близки до процедурата, фондът за дялови инвестиции има апетит едновременно към най-големия телеком в страната и към „Близу“. Времево двете сделки няма как да се съчетаят, защото през следващите месец-два развръзка с продажбата на БТК не се очаква. KKR обаче, по всичко личи, е сред инвеститорите, които могат да си позволят доста неща. Фондът, базиран в САЩ, има в портфолиото си активи за над 99.1 млрд. долара, съсредоточени в 99 компании, генериращи около 200 млрд. долара годишни приходи. Интересът му към региона не е от вчера – той оглежда БТК при една от всички процедури за продажбата й. През октомври 2013 г. той купи за 1 млрд. евро кабелен оператор, работещ в Сърбия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Македония. За него комбинация от БТК и „Близу“ всъщност може да се окаже печеливша (както впрочем и за двата други български телекома).

Що се отнася до „Макс Телеком“, сближаването му с „Близу“ не е ново – от няколко месеца двата оператора взаимно ползват услугите си, продавайки ги под своя марка по схемата за white label, затова интересът не е изненадващ. Евентуалният успех на „Макс Телеком“ обаче зависи от това той да предложи гласова мобилна услуга. Без нея да оформи пакет от мобилен интернет и фиксирана тв доставка е твърде скромно постижение за инвестиция от над 50 млн. евро в мрежа досега плюс над 100 млн. евро за „Близу“.

Проста сделка, сложна мрежа

Макар и предстоящата сделка да изглежда недотам сложна, като единственият въпрос е каква „подстрижка“ се налага да изтърпи EQT, то последващото интегриране, което ще трябва да направи евентуалният бъдещ собственик на „Близу“, по никакъв начин няма да е просто. Подобно на финансовите си резултати „Близу“ не обявява и точния брой на абонатите си. Числото от 450 хиляди се върти в публичното пространство от доста време, но не е ясно доколко е актуално. Според информацията в сайта на шведския фонд общо клиентите на двете мрежи в България и Македония са 450 хиляди. Когато Telekom Austria купи македонското поделение миналото лято, беше съобщено, че то има 63 хиляди абонати. Тоест в България остават около 385 хиляди.
Според последните изменения на Закона за електронни съобщения всички оператори са длъжни да обявяват на сайтовете си и пред секторния регулатор (а той да поддържа публичен регистър) клиентите по видове услуги. Което не прави почти никой.

Това обаче е отделен въпрос. В случая с „Близу“ освен солидната база клиенти има и утежнения, които не са неизвестни в индустрията. Първо – твърденията, че цялата инфраструктура на оператора е оптика, подлежат на проверка, а тя не е лесна. Второ – същото важи за проверката доколко цялата тази мрежа е напълно узаконена. Трето – билингът на оператора се състои от няколко отделни системи, останали от покупката на регионални доставчици.

За професионално оглеждащите цялата структура въпросителните със сигурност са много повече. И ще видим доколко отговорът им ще повлияе на шансовете за продажба. При всички положения досегашният интерес е обнадеждаващ.