28-те най-страшни момента от финансовата криза

Преди 7 години икономиката на САЩ влезе в рецесия, пазарът на жилищни имоти се срина, а кредитните пазари накараха банковата индустрия да падне на колене. Тогава се случи световната финансова криза. Предприятия се свиваха, служители губиха работата си.

За мнозина най-критичният момент беше, когато Лемън Брадърс (Lehman Brothers) обяви банкрут на 15 септември 2008 г. Споменът за критичните събития преди и след тази съдбовна дата обаче бавно замира.

Затова изданието Business Insider открои 28-те най-страшни моменти от кризата в периода от 2007 до 2009 година.

8 февруари 2007 г.
HSBC обявява, че обезпечаването на лоши кредити експлодира заради рязък спад на пазара на жилищни имоти.

2 април 2007 г.
New Century подава заявление за банкрут. Тогава компанията е най-големият заемодател на високорисковите ипотечни кредити събпрайм (subprimes) в САЩ.

21 юни 2007 г.
Merrill Lynch продава активи в два хедж фонда на Bear Stearns, като фондовете губят милиарди долари заради лоши залози на ипотечния пазар.

9 август 2007 г.
Най-голямата френска банка BNP Paribas замразява теглене от три инвестиционни фонда, след като загубите от високорисковите ипотечни кредити смачкват пазарите.

4 септември 2007 г.
Междубанковата лихва (LIBOR) удря 6.7975%, което е най-високото ниво от декември 1998 г.

24 октомври 2007 г.
Merrill Lynch обявява загуба от 8,4 млрд. долара за тримесечието, която е най-голямата в историята на формата, благодарение на намаляване на стойността на рисковите ипотечни кредити.

31 октомври 2007 г.
Мередит Уитни заявява, че Citigroup ще трябва да намали дивидента си. След това го прави.

Октомври до ноември 2007 г.
Много главни изпълнителни директори не устояват на кризата и губят работата си. Сред тях са Стан О'Нийл от Merrill Lynch и Чък Принс от Citigroup. При напускането си получават гигантски обезщетения. О'Нийл например си тръгва със 161,5 млн. долара.

11 декември 2007 г.
Отворения пазарен федерален комитет (FOMC) намалява ставката по федералните фондове до 4,25% и понижава процента по първичните кредити до 4,75 на сто.

16 март 2008 г.
JPMorgan Chase купува Bear Stearns за два долара за акция. По-късно стойността става по 10 долара за дял. Федералният резерв на САЩ финансира сделката, осигурявайки 30 млрд. долара на Bear Stearns, за да избегне банкрут.

2008 г.
Застрахователни компании като MBIA, които са застраховали срещу срив на CDO, получават понижен рейтинг и рухват.

7 септември 2008 г.
Сагата около големите ипотечни агенции в САЩ Fannie Mae и Freddie Mac достига кулминационен връх с придобиване от американското правителство.

14 септември 2008 г.
Bank of America купува Merrill Lynch за 50 млрд. долара.

15 септември 2008 г.
Lehman Brothers не успява да намери купувач и обявява банкрут.

16 септември 2008 г.
За втори път в историята фонд на паричния пазар обявява стойност на акция под 1 долар. Американците изтеглят 140 млрд. долара.

17 септември 2008 г.
Федералният резерв спасява застрахователната компания AIG от банкрут за 85 млрд. долара.

Есента на 2008 г.
Дългогодишни банкови гиганти като Wachovia и Washington Mutual започват да изчезват, тъй като са купени от други банки за жълти стотинки.

29 септември 2008 г.
Камарата на представителите на САЩ не приема предложен спасителен пакет за борба с кризата на стойност 700 млрд. долара. Акциите на фондовия пазар потъват със 788 пункта, докато гласовете биват преброявани.

3 октомври 2008 г.
Приета е програма за облекчение на активи в беда (Troubled Asset Relief Program). Конгресът одобрява помощ от 700 млрд. долара за спасяване на банките, но акциите продължават да падат вследствие на притесненията на инвеститорите, че мерките няма да са достатъчни.

8 октомври 2008 г.:
Застрахователният гигант AIG получава помощ за втори път – този път сумата е 37,8 млрд. долара.

13 октомври 2008 г.
Министърът на финансите на САЩ Ханк Полсън се среща с шефовете на 9 от големите банки в страната. След това федералното правителство има значителен дял от капитала на Уолстрийт. Общият размер на спасителния пакет изглежда повече като 2,25 трилиона долара – значително повече спрямо първоначалниет 700 млрд. долара.

15 октомври 2008 г.
Фондовата борса има поредния адски ден, потъвайки с 733 пункта или 7,9 на сто.

16 октомври 2008 г.
В статия за New York Times инвеститорът Уорън Бъфет призовава да се купуват американски акции. Той бива силно критикуван, след като пазарите се сриват още повече.

Октомври 2008 г.
Коментатори се питат дали това е краят на живота, какъвто го познаваме. „Най-лошата финансова криза от Голямата депресия регистрира поредна жертва – американският капитализъм“, пише Антъни Фаиола от Washington Post.

11 декември 2008 г.
Националната служба за икономически изследвания обявява, че икономиката официално е в рецесия.

17 февруари 2009 г.:
Обама подписва закон за възстановяване и реинвестиции.

Ноември 2008 г. – пролетта на 2009 г.
Финансовата криза продължава, като осакатява заетостта.

9 март 2009 г.
Промишленият индекс Дау Джоунс се свива до 6,547.05 на 9 март 2009 г. Това е най-ниското ниво от април 1997 г.

След тези събития банките продължиха да отчитат загуби, бореха се с усилията на регулатора и накрая приеха по-високи капиталови изисквания.

След изключителните спасителни пакети от Федералния резерв и конгреса пазарът достигна дъното и икономиката бавно започна да се възстановява.