FT: Жозе Барозу отново на училище

Горкият Жозе Мануел Барозу – бившият премиер на Португалия и настоящ председател на Европейската комисия. За повечето европейци новата учебна година след годишния отпуск/ваканцията е времето, когато лека-полека се връщаме към ежедневните задължения след дългото лято. Тогава обядваме с колеги и разглеждаме взаимно снимките си от ваканциите. Но не и за Барозу.
Следващата седмица той ще трябва да се бори, за да убеди сприхавите членове на Европейския парламент (винаги готови да проявят процедурната си власт), че заслужава втори мандат на тази позиция. След известно колебание правителствените лидери дадоха единодушната си подкрепа на Барозу. Сега те трябва да решат дали да повторят. Те може и да не съберат особено голям ентусиазъм, но трябва да го подкрепят въпреки това.
Барозу се доказа като изкусен председател. Макар че понякога се случваше да се подмазва на по-големите европейски държави, пренебрегвайки по-малките, начинът, по който се справи с икономическата криза, минава на косъм. Той може и да не толкова вълнуващ, колкото Жак Делор, председател между 1985 и 1995 г., но пък и апетитът за грандиозни проекти за евроинтеграция поотслабна напоследък.
Самата политическа колегия на Барозу – европейската десница – няма необходимото влияние в парламента, за да го подкрепи сама (въпреки спечелените евроизбори през юни). Други групировки имат условия. Лидерът на либералите Ги Верхофстат предложи няколко сценария, един от които е пълното отхвърляне на кандидатурата на Барозу или пък да бъде върнат да усъвършенства петгодишната си програма и да опита пак през октомври.
Това не е пример за благородно предизвикателство на парламента към изпълнителната власт. Макар и критиките от страна на членовете на Европарламента към Барозу да са добре дошли, Европейският съюз не е парламентарна демокрация. Барозу е достатъчно разумен, за да не си върже сам ръцете (и тези на бъдещите еврокомисари) с подробни обещания. Опонентите му не са така благородни, колкото изглеждат. Те дори нямат алтернативен кандидат.
Забавянето на избора ще е скъп жест, който ще попречи на назначаването на нови комисари (чрез поправка настоящите ще могат да останат още няколко месеца) и ще съсипе комисията в период, когато Европа е дълбоко ангажирана с преговорите за глобалния климат и изправена пред вземането на съществено важни решения за финансовата регулация и стратегията за изход от фискалната политика. Големи машинации по върховете на Европа ще последват по-късно тази година, особено ако Ирландия приеме Лисабонския договор на второ гласуване. Тогава ще бъде създаден постът върховен представител по външните работи и постоянен президент на Европейския съвет.
Членовете на Европарламента трябва да обуздаят егото си, да бъдат прагматични и да подкрепят Барозу сега.