Австрия забрани със „Закон за исляма“ финансиране от чужбина
Парламентът на Австрия одобри в сряда поправки на закон, с които се опитва да регулира как се управлява ислямската общност – специално отношение, което не се проявява към никоя друга религиозна общност в страната.
„Законът за исляма“ забранява чуждестранно финансиране на ислямските организации и определя изискване всяка група, претендираща да представлява австрийските мюсюлмани, да представи и използва стандартизиран превод на немски на Корана.
Това не е нов закон, а поправки към „Закона за исляма“ от 1912 г., с който в Австро-унгарската империя са били гарантирани правата на мюсюлманите в анексираната Босна и Херцеговина.
Текстът мина почти без съпротива от депутатите в предимно католическата страна. Той бе подкрепен от австрийските епископи и хладно одобрен от основната организация на мюсюлманите. Протести обаче имаше от турските религиозни среди.
Около 6% от населението са мюсюлмани, и то предимно от семейства на турски гастарбайтери. Мнозина от имамите са изпращани и финансирани от „Деянет“, турската дирекция по верските въпроси. Мехмет Гьормез, ръководителят на „Диянет“, коментира преди време, че „ако този проектозакон бъде одобрен, религиозните свободи в Австрия ще се върнат със 100 години назад“.
Най-голямата ислямска австрийска организация – IGGiO, одобри проекта, но младежката ѝ структура отказа, както постъпи и Турско-ислямски съюз в Австрия (ATIB), финансиран от Анкара. Съюзът ръководи множество джамии в страната и се закани да оспорва закона пред Конституционния съд.
Австрия няма проблем с насилие от радикални мюсюлмани и макар да се смята, че около 170 души са заминали за Сирия и Ирак, за да се присъединят към отрядите на „Ислямска държава“, на австрийска територия отношенията са спокойни и не е забранено на жените да прикриват цялото си лице.
Дясната Партия на свободата, подкрепяна от около 25% от избирателите, критикува закона, че бил прекалено мек. Правителството обяснява, че текстовете всъщност защитават по-добре правата на австрийските мюсюлмани, тъй като им гарантират религиозни грижи в болниците и армията, както и че бранят правото им да произвеждат и консумират храна, приготвена според изискванията на исляма.