Антон Иванов: Тромавата регулация на енергийния ни пазар е предпоставка за скокообразно повишение на цените

Енергийният експертАнтон Иванов,член на Българския енергиен форум (БЕФ), подчерта, че старият дефицит на Националната електрическа компания (НЕК) остава да тежи на енергетиката въпреки решението на енергийния регулатор, което предвижда НЕК да не трупа нов дефицит. Той добави и че парите за „задължение към обществото“ са в доста по-висок размер спрямо другите европейски цени, защото цените на тока в България, особено за битовия потребител, са доста по-ниски от средноевропейските.

Това е един дисбаланс, който в бъдеще ще пречи на реализацията на концепцията за либерализиран пазар. Освен това, българският енергиен пазар е тежко регулиран и това също ще пречи за по-нататъшното му либерализиране, защото е предпоставка за скокообразно повишение, поне в кратък период, на някои от цените. /…/ Всяка от страните в спора за повишението на тока за индустрията е права. Всеки има своето основание, но и двете страни трябва да обърнат внимание на онова, което ги противопоставя, за да се търси решение.

75% от стопанските консуматори в страната ще платят висока сметка от 1 септември. Безпокойството на индустрията, вероятно, е, че веригите от услуги ще доведат до това да се увеличи натискът към всички обекти в страната да се увеличат цените.

Антон Иванов одобрява идеятада се следи кой как продава и купува ток и на какви цени.
Приборът за търговско мерене, на базата на който се отчитат разходите и се начисляват фактурите, са при едни търговски субекти, фактурите се плащат от други, а информацията до тях стига през трети, тоест една изключително сложна верига от взаимоотношения, която предполага загуба на информацията и, съответно, злоупотреба с информацията. Не се изпълнява контролът, който да прекрати известни на всички практики.

Стопанските обекти трябва да имат вътрешни инструменти, за да контролират всички свои разходи, включително и заплатите. Тежката регулация няма да ни извади от сегашното състояние, колкото повече се стремим да ползваме практики от миналото, толкова повече ще имаме проблеми, но няма да решим текущото си състояние.