Банките ухажваха с кафеварки и ниски лихви
През 2006 трезорите се хвърлиха в люта битка за клиенти
Лошите кредити растат, започва продажба на имоти с ипотека
С влизането на България в ЕС ще се наложи да се затегне контролът над прането на пари и производство на ментета. Затова управителят на БНБ Иван Искров и главният прокурор Борис Велчев подписаха споразумение за сътрудничество
2006-а ще се запомни като годината на ожесточената конкуренция между банките. Битката за по-голям пазарен дял доведе до драстично сваляне на лихвите по кредитите и предлагането на редица облекчения при теглене на заем. В началото на годината средната лихва по ипотечните заеми беше 6,7 на сто на годишна база, а жилищните кредити с ипотека бяха 2 млрд. лв. Въпреки намалението обаче лихвите все още си остават високи за Европа. Но вместо да ги свалят още, трезорите се юрнаха да примамват клиенти с дребни подаръчета – кафеварки, фритюрници, телевизори. При фирмените заеми обаче нямаше никакво ограничение, но въпреки това техният дял не се увеличаваше скокообразно и ръстът им беше съизмерим с предишните периоди.
Въпреки борбата между трезорите кредитите не надхвърлиха позволения от Международния валутен фонд ръст от 25%. Очаква се тази година да приключи с растеж между 20 и 23%, заяви за „Стандарт“ управителят на БНБ Иван Искров. Така теслата, наложена от БНБ на кредитните институции в България, се оказа успешна. Още на 1 януари 2006 Централната банка
сурвака трезорите
с новите ограничения
в кредитирането. Целта им беше да намалят ръста на заемите за населението. МВФ обяви, че те се увеличават застрашително и са основната причина за драстичното нарастване на дефицита в платежния баланс на държавата. Затова за тях санкциите фактически бяха удвоени и бяха най-жестоки. Тези промени доведоха до драстично увеличаване на парите, които банките държаха затворени в БНБ. И въпреки че първото отчитане на превишението беше на 15 април, а наказателните суми се внасяха в началото на май, това не успокои много трезорите. Още повече че банковата система влезе в новата 2006 година с над 500 млн. лв., блокирани в БНБ, без да носят никакви доходи. Въпреки това още тогава очакванията бяха за 25% ръст на заемите и около 24 млрд. лв. раздадени кредити. Тези предвиждания почти се оправдаха. Просрочените кредити в началото на 2006 г. бяха 8% от всички раздадени, а само година преди това – 6 на сто.
От средата на годината обаче започна плавното отменяне на ограниченията, за да отпаднат те от началото на 2007-а. Сега размерите на минималните задължителни резерви, които банките ще държат в БНБ, е на равнището, преди МВФ да реши да ги пореже заради превантивни опасения.
С още едно нещо родната банкова система се приближи към Европа през миналата година – с приемането на Закона за потребителския кредит. С това на практика въведохме действието на директивите на Еврокомисията. Така банките бяха принудени да не сюрпризират клиентите си с неочаквано солени такси и комисиони. Те въведоха измерителя годишен процент на разходите (ГПР) и
законът ги задължи да го обявяват на видно място
в салоните. За съжаление все още защитата се разпростира над потребителските кредити до 40 хил. лева. Въпреки че европейските директиви вече обхващат не само всички видове заеми, но и другите финансови услуги от рода на лизинга или различните стокови заеми. Да се надяваме, че това скоро ще се случи и у нас.
Предизвикателствата на старата година останаха и през новата. Финансови анализатори прогнозират значително нарастване на лошите кредити и бум на прибирането на ипотекирани имоти от банките. Техните мениджъри пък се кълнат, че ще направят всичко възможно хората да си връщат заемите и няма да се превърнат в брокерски къщи за имоти. Предстои да видим кой ще се окаже прав.
Валерия Стойкова