Българска банка за развитие (ББР) вече е отворена и за кредити към политици
Членът на националния съвет, а до пролетта и на изпълнителното бюро на БСП Георги Гергов не е свързано лице с партията. До този извод може да се стигне от промени в устава на държавната Българска банка за развитие (ББР), гласувани на 13 ноември, според която за такива вече ще се приемат само младежки, женски и други организации, както и създадени от самите партии лица за извършване на разрешената им по закон дейност – издаване на вестници, излъчване на радио или телевизия и др.
По този начин явно се цели да се заобиколи проблемът и да се тушира скандала с отпуснатите заеми на контролирания от Гергов „Международен панаир Пловдив“ в края на 2016 г.
Други съществени промени са въвеждането на функцията на главен изпълнителен директор, която вероятно ще бъде поета от наскоро влезлия в управлението й Стоян Мавродиев, както и очакваното въвеждане на изискване кредитите, възлизащи на над 5% от капитала (около 30 млн. лв.), да бъдат одобрявани и от надзорния съвет. Но пък банката ще може да дава и гигантски заеми – от порядъка на 150 млн. лв., тъй като пада досегашното ограничение за кредит към едно лице или група от максимум 10% от капитала й.
В надзора пък се правят персонални промени, като влизат бивши подчинени на Емил Караниколов от приватизационната агенция.
Поправката „Гергов“
В края на 2016 г. дружеството на Гергов се превърна в един от най-големите кредитополучатели на държавната банка, която му отпусна 31.8 млн. евро. Заемът се видя от вписан залог в Търговския регистър, като според документите с по-голямата част от средствата е било планирано панаирът да покрие дълга си към Уникредит Булбанк, а с останалата се предвижда да бъде финансирана реконструкцията на два хотела в комплекса „Слънчев ден“ до „Св. св. Константин и Елена“.
За тази сделка на 13 юни създаденият през 2017 г. неправителствен „Антикорупционен фонд“ сезира прокуратурата и БНБ, като едно от посочените нарушения беше именно противоречие с устава на банката. Неговата промяна сега реално не променя евентуалното нарушение от тогавашното ръководство на ББР, тъй като то е длъжно да спазва действащия устав. Така че вероятно целта е основно да се намалят репутационните щети – по информация на „Капитал“ този кредит е бил обект на интерес и запитвания от Брюксел и Франкфурт.
Същевременно обаче поправката „Гергов“ тотално обръща логиката на текста в устава, чийто замисъл е да се гарантира, че държавната банка няма да се ползва, за да се финансират под натиск бизнеси на политици. С новия текст формално се отваря вратичка банката да се ползва за това.
След избирането на Мавродиев в интервю за „Банкеръ“ на въпрос дали смята да направи ревизия на кредитния портфейл и да го изчисти от заеми за фирми, за които има съмнение, че са свързани с политически лица, той отговаря: „Да, смятам да направя ревизия. Но не смятам да чистя кредити поради съмнения. Както сами казахте, има закон и аз смятам да го следвам стриктно. Имайте предвид, че през последните години Европейският съюз работи много върху развитието на дефинициите в Европа за свързани лица, и като председател на КФН аз бях от хората, които участваха в процеса и реално прилагаха тези определения. Доказал съм, че мога да стигна до дъното на такива свързаности и да не се влияя от външна намеса при прилагането на закона. Това смятам да направя и в ББР. Що се отнася до устава, по всяка вероятност ще има промени, за да бъдат изчистени въпроси като този.“
Без лимит
Същевременно въпреки заявките на икономическия министър Емил Караниколов като принципал на банката, че тя ще се върне към мисията си да финансира само малки и средни предприятия, тук отново има действия в противоположна посока. В сферите, към които е ориентирано кредитирането на банката, е дописано и „участие в публични и публично-частни проекти или партньорства със стратегическо, национално и/или регионално значение“.
Нещо повече – отпада експлицитно записаният лимит в устава експозицията към един клиент или група свързани лица да не надвишава 10% от капитала. Така реално максималният размер на кредита от ББР остава ограничен само от общоевропейските изисквания – до 25% от капитала, което теоретично дава възможност банката да отпуска до около 150 млн. лв. наведнъж. Все пак, очаквано, се въвежда изискването кредити за над 5% от капитала да минават и през предварително одобрение от надзорния съвет, информира в.Капитал.
Нов главен
Другата голяма промяна е въвеждане на нова функция – главен изпълнителен директор. Досега изискването беше да има до трима изпълнителни членове, като те бяха равнопоставени и банката се представляваше от всеки двама от тях. Сега част от функциите стават изключителни правомощия на главния, като изрично е посочено, че за такъв може да бъде избран и председателят на управителния съвет – в случая Мавродиев.
На първо място сред новите му прерогативи са цялостното ръководство, организацията и текущият управленски контрол над дейността на банката. Освен това главният изпълнителен директор ще е свръзката на управителния с надзорния съвет, като ще може да участва на заседанията на последния със съвещателен глас. Той заедно с още един директор ще може да представлява банката пред международни организации и съдилища, както и да сключва, изменя и прекратява трудови договори. Самостоятелно ще може да определя възнагражденията на служителите и да одобрява командировъчни.
И нови надзорници
На общото събрание са приети и персонални промени в надзорния съвет. От него излизат председателят и заместник-председателят. Това са съответно Атанас Кацарчев, който е бивш зам. финансов министър, но от правителството на Сакскобургготски, и Кирил Ананиев, който също беше дългогодишен зам. финансов министър, а наскоро бе избран за министър на здравеопазването. На тяхно място влизат Митко Симеонов и Велина Бурска. И двамата произлизат от Агенцията за приватизация, която до пролетта беше оглавявана от настоящия принципал на банката Емил Караниколов. През май Симеонов го наследи на поста изпълнителен директор на агенцията, а Бурска е директор „Следприватизационен контрол“. Третият член – зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, остава в надзорния съвет на ББР, като не е ясно какво ще е вътрешното разпределение и кой ще е председател.
По този начин явно се цели да се заобиколи проблемът и да се тушира скандала с отпуснатите заеми на контролирания от Гергов „Международен панаир Пловдив“ в края на 2016 г.
Други съществени промени са въвеждането на функцията на главен изпълнителен директор, която вероятно ще бъде поета от наскоро влезлия в управлението й Стоян Мавродиев, както и очакваното въвеждане на изискване кредитите, възлизащи на над 5% от капитала (около 30 млн. лв.), да бъдат одобрявани и от надзорния съвет. Но пък банката ще може да дава и гигантски заеми – от порядъка на 150 млн. лв., тъй като пада досегашното ограничение за кредит към едно лице или група от максимум 10% от капитала й.
В надзора пък се правят персонални промени, като влизат бивши подчинени на Емил Караниколов от приватизационната агенция.
Поправката „Гергов“
В края на 2016 г. дружеството на Гергов се превърна в един от най-големите кредитополучатели на държавната банка, която му отпусна 31.8 млн. евро. Заемът се видя от вписан залог в Търговския регистър, като според документите с по-голямата част от средствата е било планирано панаирът да покрие дълга си към Уникредит Булбанк, а с останалата се предвижда да бъде финансирана реконструкцията на два хотела в комплекса „Слънчев ден“ до „Св. св. Константин и Елена“.
За тази сделка на 13 юни създаденият през 2017 г. неправителствен „Антикорупционен фонд“ сезира прокуратурата и БНБ, като едно от посочените нарушения беше именно противоречие с устава на банката. Неговата промяна сега реално не променя евентуалното нарушение от тогавашното ръководство на ББР, тъй като то е длъжно да спазва действащия устав. Така че вероятно целта е основно да се намалят репутационните щети – по информация на „Капитал“ този кредит е бил обект на интерес и запитвания от Брюксел и Франкфурт.
Същевременно обаче поправката „Гергов“ тотално обръща логиката на текста в устава, чийто замисъл е да се гарантира, че държавната банка няма да се ползва, за да се финансират под натиск бизнеси на политици. С новия текст формално се отваря вратичка банката да се ползва за това.
След избирането на Мавродиев в интервю за „Банкеръ“ на въпрос дали смята да направи ревизия на кредитния портфейл и да го изчисти от заеми за фирми, за които има съмнение, че са свързани с политически лица, той отговаря: „Да, смятам да направя ревизия. Но не смятам да чистя кредити поради съмнения. Както сами казахте, има закон и аз смятам да го следвам стриктно. Имайте предвид, че през последните години Европейският съюз работи много върху развитието на дефинициите в Европа за свързани лица, и като председател на КФН аз бях от хората, които участваха в процеса и реално прилагаха тези определения. Доказал съм, че мога да стигна до дъното на такива свързаности и да не се влияя от външна намеса при прилагането на закона. Това смятам да направя и в ББР. Що се отнася до устава, по всяка вероятност ще има промени, за да бъдат изчистени въпроси като този.“
Без лимит
Същевременно въпреки заявките на икономическия министър Емил Караниколов като принципал на банката, че тя ще се върне към мисията си да финансира само малки и средни предприятия, тук отново има действия в противоположна посока. В сферите, към които е ориентирано кредитирането на банката, е дописано и „участие в публични и публично-частни проекти или партньорства със стратегическо, национално и/или регионално значение“.
Нещо повече – отпада експлицитно записаният лимит в устава експозицията към един клиент или група свързани лица да не надвишава 10% от капитала. Така реално максималният размер на кредита от ББР остава ограничен само от общоевропейските изисквания – до 25% от капитала, което теоретично дава възможност банката да отпуска до около 150 млн. лв. наведнъж. Все пак, очаквано, се въвежда изискването кредити за над 5% от капитала да минават и през предварително одобрение от надзорния съвет.
Нов главен
Другата голяма промяна е въвеждане на нова функция – главен изпълнителен директор. Досега изискването беше да има до трима изпълнителни членове, като те бяха равнопоставени и банката се представляваше от всеки двама от тях. Сега част от функциите стават изключителни правомощия на главния, като изрично е посочено, че за такъв може да бъде избран и председателят на управителния съвет – в случая Мавродиев.
На първо място сред новите му прерогативи са цялостното ръководство, организацията и текущият управленски контрол над дейността на банката. Освен това главният изпълнителен директор ще е свръзката на управителния с надзорния съвет, като ще може да участва на заседанията на последния със съвещателен глас. Той заедно с още един директор ще може да представлява банката пред международни организации и съдилища, както и да сключва, изменя и прекратява трудови договори. Самостоятелно ще може да определя възнагражденията на служителите и да одобрява командировъчни.
И нови надзорници
На общото събрание са приети и персонални промени в надзорния съвет. От него излизат председателят и заместник-председателят. Това са съответно Атанас Кацарчев, който е бивш зам. финансов министър, но от правителството на Сакскобургготски, и Кирил Ананиев, който също беше дългогодишен зам. финансов министър, а наскоро бе избран за министър на здравеопазването. На тяхно място влизат Митко Симеонов и Велина Бурска. И двамата произлизат от Агенцията за приватизация, която до пролетта беше оглавявана от настоящия принципал на банката Емил Караниколов. През май Симеонов го наследи на поста изпълнителен директор на агенцията, а Бурска е директор „Следприватизационен контрол“. Третият член – зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, остава в надзорния съвет на ББР, като не е ясно какво ще е вътрешното разпределение и кой ще е председател.