Бюрата по труда ще предлагат работа в целия ЕС
Гурбетчиите се събират със семействата си
Австрия и Германия заплашват да останат затворени за нас до 2014 г.
Отиваш в Европа с обикновен паспорт. За 90 дни си намираш работа и сключваш трудов договор. Без специални трудови визи, просто местната паспортна служба ти удължава срока на пребиваване. Звучи като приказка. Тя със сигурност ще се сбъдне на 1 януари, но чак през 2014 година. На 1 януари 2007 г. ще е вярна само за някои страни. Вероятно те ще са Ирландия, Швеция, Финландия. А с малко повече късмет – и Великобритания, Унгария, Чехия, както и останалите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. Едва през декември всяка една страна ще реши дали да прилага към България преходните периоди, на които има право.
От догодина в Агенцията по заетостта ще има информация за всички свободни места в чужбинаСпоред договора за присъединяването ни към ЕС нито една страна не отваря автоматично трудовия си пазар за българи, а след преходен период от 2 години. След тях има право да наложи ново вето за още 3 г. А след това – и трето за още 2 години, но само след много обоснован доклад. Засега само две страни се заричат да ни бавят през всичките 7 години, на които имат право. Едната е Австрия, а другата – Германия. Но докато германците
–––––––––––––––––––––––––––
треперят от българския гастарбайтер
–––––––––––––––––––––––––––
доста други страни само след 3 месеца ще чакат работниците ни с отворени обятия. Колко ще са гостоприемните страни, е рано да се каже. Според песимистите само две – Ирландия и Швеция. Според оптимистите може да станат и 15.
Какво става, когато една страна свали ограниченията? Най-общо казано, българите се третират като гражданите на тази страна. Нашенецът може да отиде като турист, например в Мадрид.
–––––––––––––––––––––––––––
Да пита от сергия на сергия
–––––––––––––––––––––––––––
дали го искат за продавач. И работодателят може да го назначи без никакви трудови визи, конкурси и доказателства, че за подобно място не кандидатства испанец. От нашенеца се иска само една формалност – да си изкара документ за продължително пребиваване, защото като турист има право само на 90 дни в друга страна. Удължаването става, като покаже трудовия си договор и докаже, че има достатъчно пари, за да живее в страната.
Освен питането от сергия на сергия за намирането на работа има и далеч по-цивилизован вариант. Човек направо може да се регистрира в местното бюро по труда. И вероятността да му се обадят и да му предложат работа е огромна. Защото чиновниците ще са длъжни
–––––––––––––––––––––––––––
да се отнасят с него като към местните
–––––––––––––––––––––––––––
граждани. В момента те са длъжни да проверят дали за това място няма нито един местен кандидат. След това – дали няма кандидат от друга страна на ЕС. И чак след като изпълнят тези условия, да кажат на посолството си в София, че може да издаде трудова виза на българския кандидат.
Номерът с бюрата по труда има и по-мързелив, но за сметка на това още по-реалистичен вариант. Това е мрежата Юрес. След приемането ни в ЕС в нея ще се включи и българската агенция по заетостта. Така в бюрата по труда ще се обявяват свободните работни места във всички страни, които приемат българи. Отиваш например в Бюрото по труда в Търговище и виждаш, че в Амстердам се търси сервитьор. Обаждаш се, договаряш се с шефа и тръгваш.
Владимир Йончев
–––––––––––––––––––––––––––
Една малко популярна вратичка в европейското законодателство ще позволи на десетки хиляди българи да работят в Европа дори по време на забраната. Ако към 1 януари 2007 г. човек има трудов договор за повече от 12 месеца и в момента работи по него, ограниченията не го хващат. Дори да го уволнят, например през февруари, той може да си търси нова работа, без да има трудова виза. Но само в страната, в която е работил, а не в останалите от ЕС. Още по-малко популярно е, че право на работа без виза автоматично придобива и семейството му. Така много от гастарбайтерите ни най-после ще могат да се съберат с близките си.