Всеки трети млад лекар на Терминал 2

Дипломата не служи за нищо на половината младежи, всеки десети става продавач. Студенти от 7 специалности почват работа със заплата над 2 хиляди след завършването

Над 3000 лева заплата получава млад информатик, завършил в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това показва обновената рейтингова система на университетите, която бе представена вчера. На второ място по доходи са абсолвентите от специалност администрация и управление в Американския университет в Благоевград. Те се разписват срещу 2755 лева заплата.

Рейтинговата система има общо 74 индикатора, с които могат да бъдат направени различни класации – както само на база наука или обучение, така и според реализацията на младите хора след дипломирането им. Общият брой на възможните класации е 152.

За първи път данните от рейтинга включват не само осигурителния доход на младите хора, а и облагаемите суми, които те вземат – тоест реалните им заплати.

Съгласно тези данни абсолвентите от седем специалности в различни университети достигат реален доход над 2 бона още в първите пет години след дипломирането си. Сред тях, освен посочените горе, са и машинните инженери на Минно-геоложкия университет, информатиците на Нов български, математиците от СУ, компютърните кадри на Техническия в столицата и специалистите по обществено здраве от Пловдивския медицински университет.

Общо 13 пък са направленията, в които като цяло стартовият доход на младите хора е над 1000 лева. Миналата година те бяха 10, което означава, че доходите на младите висшисти продължават да се покачват. С най-нисък облагаем доход са музикантите, но и инженерите, завършили Югозападния в Благоевград.

Данните от рейтинга обаче показват, че от огромно значение е не само специалността, а и университетът, в който си я завършил. В специалности като икономика например ножицата между доходите на младежите, завършили първия в класирането университет, и тези от последния е няколко пъти. Така например млад икономист с диплома от Софийския университет се осигурява на 1587 лева. Дипломантите по същата специалност от Висшето училище по сигурност и икономика /класирано последно/ обаче получават 679 лева, което е около два и половина пъти по-малко.

Безработицата сред българските млади висшисти е по-малка от средната за страната, сочи още рейтингът. Важна особеност на българския пазар на труда обаче е фактът, че 50% от младите хора с висше образование след завършване работят на позиции за среднисти, за които дипломата въобще не им трябва. Най-видимо е това в областта на туризма и изобразителното изкуство, където по специалността си работят под 25% от завършилите млади хора. Специално в туризма само един от всеки петима младежи използва дипломата си по предназначение. Свръхпроизводството на кадри в най-масовата специалност икономика си е казало думата и там – две трети от младите икономисти работят на позиции, за които не им трябва висше. Всеки десети, завършил тази специалност, намира реализация като продавач. Сред абсолвентите от отделни висши училища обаче този процент се оказва дори по-висок – зад сергията намират препитание 20 на сто от младите икономисти с диплома от Висшето училище по сигурност и икономика. Цели 27% пък са продавачите сред завършилите администрация и управление в Аграрния университет в Пловдив. Данните показват, че ако една специалност не е типична за съответното висше училище, но то въпреки това обучава по нея, там е по-висок процентът на младите хора, които не успяват да си намерят работа по специалността. Това важи дори за сфери, в които по принцип бизнесът търси кадри. Така например всеки десети от завършилите много търсената информатика в Шуменския университет в крайна сметка се пласира като продавач. Идеята на просветното министерство е постепенно да се намали и спре финансирането на специалности, чиито студенти не се реализират добре. Най-висока пък е безработицата сред животновъди и историци.

Евростипендии за инженерите

Евростипендиите през следващите години вече ще бъдат само за студенти, които учат в приоритетни професионални направления, заяви заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. Това е част от мерките за привличане на млади хора в области, където бизнесът търси кадри, а университетите не дават достатъчно подготвени специалисти и това предизвиква сериозен дефицит. Сред тях са природните и инженерни науки, математиката, аграрните науки.

Денков подчерта, че министерството ще използва рейтингите като инструмент за правене на политики във висшето образование. Една от мерките е постепенно да се намалят парите „на калпак“ за сметка на тези, които се дават за качество. Сред критериите за качество е и ниският брой на безработни сред завършилите студенти, както и това колко от тях са намерили работа по специалността си. Още догодина една четвърт от субсидията на вузовете ще се дава само за качество, а до 2020 година този процент ще достигне 60. „Конкуренцията между университетите няма как да не завърши със затваряне на някои специалности и професионални направления, които не дават качествена подготовка“, допълни Денков.

Алма матер лидер в класациите

Софийският университет по традиция е лидер в класациите на рейтинговата система. Той е начело в 21 професионални направления от общо 24, в които обучава. Техническият университет в столицата пък е на първо място в шест от общо девет професионални направления, по които приема студенти. Медицинският университет в София е шампион в 5 от 5 направления. С по две първи места в класациите са Аграрният университет в Пловдив, Медицинският университет във Варна и Тракийският в Стара Загора. Други 11 висши училища имат водещи позиции в по едно направление. В седем от класациите на челните места са университети извън страната. В четири професионални направления пък има само по едно висше училище, което ги предлага. Единствената класация, която се оглавява от частно висше училище, е администрация и управление, където начело е Американският университет в Благоевград.

Педагозите повече от правистите

Студентите по педагогика изпревариха като брой тези, които учат за юристи, и правото вече не е трето по ред професионално направление. То е на четвърто място с общо 11136 студенти, докато в специалност педагогика учат 12 141 младежи.

Най-много студенти имаме в специалност икономика – 57 375. В администрация и управление, която е на второ място, учат общо 26 238 души. Това са двете специалности с най-много свръхпроизводство на висшисти, но в последните години приемът в тях е намалял, посочиха от МОН. Най-малко са студентите, които учат теория на изкуствата – 84. Обезпокояващо малко обаче са и математиците ни – 417 срещу 600 за миналата година. Те са по-малко дори от младежите, които учат религия и теология – 547. Въпреки това имаме тенденция студентите да се отказват от специалностите, с които трудовият пазар е пренаселен, и да се насочват към дефицитни сфери.

Всеки четвърти висшист емигрира. Навън бягат психолози, медици, артисти и художници

Всеки четвърти висшист у нас бяга навън. Или поне не се осигурява в България. Данните от рейтинговата система показват, че около 30% от завършилите медицина например не се появяват в базите данни на НОИ нито като осигурени, нито като безработни. Логичното заключение е, че най-вероятно работят в чужбина. За част от младежите, които липсват в осигурителната система, може да се предположи също, че карат допълнително магистратури у нас и в чужбина.

Най-висок е броят на неосигурените у нас млади художници, артисти и музиканти. Не е ясно дали те са навън или чисто и просто са станали част от сивата икономика. Любопитното е, че и при юристите 29% не се осигуряват в България. При психолозите също всеки четвърти изпада от базите данни на държавата. 38% от завършилите транспорт, корабоплаване и авиация също заминават навън, сочат рейтингите.

Най-висок процент осигурени у нас логично има специалността военно дело, където над 95% са осигурени тук. Българския пазар на труда избират и 91% от младите фармацевти, както и хората, завършили металургия. Всеки пети педагог и стоматолог обаче също заминава навън. Неотдавна лидерът на Синдиката на българските учители посочи, че наши преподаватели емигрират дори в Канада и Нова Зеландия.

Най-висок успехсе иска за медицина

С най-висок успех от средното образование у нас се влиза в специалностите медицина, фармация и стоматология. Студентите, приети там, имат в дипломите си от гимназията среден успех над 5,45.

С най-нисък успех от гимназията пък са първокурсниците в направления като животновъдство, металургия и материали и материалознание. Тези младежи са влезли в университет с успех от дипломата под Добър /4,40/.

18 вуза не правят наука

18 от общо 51 университета у нас не са цитирани нито веднъж в световните научни бази данни. Това означава, че на практика учените в тях не са направили нито една значима научна публикация. Заместник-министърът Николай Денков подчерта, че в следващите години ще бъдат спирани и парите за наука за университети, които на практика не създават такава. Тези средства ще се преразпределят към вузове, чиито преподаватели действително извършват значими изследвания. На челно място тук са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Медицинският университет в столицата и Химико-технологичният университет, които имат най-висок индекс на цитируемост на научните си публикации.

ЧИСЛАТА ГОВОРЯТ

– 51 са в момента университетите в България. 37 от тях са държавни, 14 са частни

– 233 248 са студентите у нас. От тях 196 591 учат в държавни университети, а 36 657 в частни
– 10545 чужденци учат в момента в българските университети
– 19 078 са преподавателите в родните висши училища
– Първите пет университета с най-много студенти са Софийският, УНСС, Пловдивският, Икономическият във Варна и Югозападният в Благоевград
– В момента в българските университети има 5206 докторанти

Представят рейтингите на ученици

Рейтингите на университетите ще бъдат разпространени и чрез кариерните центрове във вузове и училища, така че учениците от гимназията да могат да изберат подходяща за себе си специалност. Идеята е това да бъде ориентирано не само към абитуриенти в последния клас, но и към по-малките ученици.