Гърция няма план Б

Гърция никога не е била по-близо до излизане от Европейския съюз, както сега. Поредните преговори с европейски партньори за регулиране на държавния дълг на Гърция се провалиха. Новото гръцко правителство трябва или да се откаже от реализация на предизборните си обещания, или да поиска финансова помощ извън пределите на Европа – от Русия, САЩ или Китай.

Събитията около Гърция и нейните международни кредитори продължават да са силно променливи. Доходността по 5-годишните ДЦК в Гърция нарасна до 16.26%, което показва нарастване на напрежението на пазара. Въпреки това, липсата на „страничен ефект“ за европейските пазари на облигации показва, че по-голямата част от търговците очакват да се постигне споразумение с възможност за удължаване на спасителния план на Гърция или издаване на разрешение за издаване на краткосрочен дълг. Според някои западни анализатори, ситуацията е по-балансирана. Преговорите в Брюксел не успяха, след гръцкото правителство отхвърли плана, включващ искане за подновяване на гръцкия пакет за финансова помощ. Представителят на ЕК Дейзелблум каза: „Надявам се, че те (гърците) ще поискат удължаване на програмата, след което можем да си позволим известна гъвкавост. Те ще бъдат в състояние да поставят това в дневния ред на политическите си приоритети.“ На Гърция бе обещан „мек подход” при реализацията на новата програма. „Но ние не искаме това, а промяна в програмата”, отреагира финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис. След като Гърция отхвърли предложението за разширяване на сегашната програма за финансова помощ от 240 милиарда евро, министър Варуфакис нарече този сценарий „абсурден” и „неприемлив“. По думите му, сега действащата програма на тройката кредитори не може да стабилизира икономиката на Гърция. Продължаването й е безсмислено, още повече, че тя създава в страната хуманитарна криза. Тази програма не решава проблема със зависимостта на Гърция от заемни средства, посочи министърът.

Ако Гърция не се съгласи на удължаване на програмата, ЕЦБ може да изключи гръцките банки от Европейската система за сетълмент, което от своя страна, може да доведе до контрола върху капитала им. Гърция може да протака още няколко седмици, но скоро тя ще трябва или да намери външно финансиране, или да декларира банкрут. Като се имат предвид идеологическите различия между страните в преговорите, се очертават тежки дебати. Въпросът е кой ще отстъпи първи. Тежестта лежи на плещите на гръцкия премиер Алексис Ципрас, на когото, на практика, е зададен един въпрос: Има ли достатъчно смелост да рискува гръцкия финансов Армагедон, за да изпълни политическите си обещания? И докато не се намери решение, финансовите пазари ще бъдат доминирани от слухове и спекулации