„Евроборометър“: 95% от българите смятат, че икономиката е зле

Над половината от българите са силно притеснени от икономическото състояние на държавата, като 95% го определят като лошо и едва 3% като добро. По-висока негативна самооценка на националните си икономики дават само Гърция (98%), Кипър (98%), Испания (99%), за които вече бяха отпуснати спасителни помощи, както и най-новата държава-членка Хърватия (97%). Средният резултат показва, че общо 72% от европейците смятат, че националните им икономики се развиват зле. Това става ясно от в пролетното проучване „Евробарометър“, проведено в периода 10-26 май, пише Капитал

По това време 42% от анектираните са отговорили, че очакват икономическата ситуация да остане без промяна през следващите 12 месеца, докато 32 на сто са споделили опасения, че ще се влоши (което е и ръст от 4 пункта в сравнение с проучването през есента). В същото време 39% са имали нагласа, че ситуацията на пазара на труда ще остане без промяна, а 36% са очаквали влошаване. Оптимистите са с дял от едва 18 процента.

Проучването отчита и рекордно ниво на евроскептицизъм и липса на доверие в Съюза, но в същото време 19 от 28-те държави членки са оптимисти за бъдещето на Общността. Близо 60% от европейците казват, че „нямат доверие на ЕС“, което е най-високият резултат за последните 6 години. С най-слабо доверие в ЕС са Гърция и Кипър – две от държавите, които получиха спасителна помощ. България обаче по традиция вярва повече на ЕС (54%), отколкото на собственото си правителство (16%) и парламент (13%). Рекордно ниска е и подкрепата на Великобритания за еврото (15%).

Диагностика на проблемите

Безработицата (63%), икономическата ситуация (51%) и инфлацията (24%) са трите най-големи проблема в България, посочват анкетираните. Средните данни на ниво ЕС подреждат проблемите в същата последователност, но тежестта им е с доста по-нисък дял. Когато обаче българите са помолени да оценят личните си притеснения, а не тези за държавата като цяло, на първо място изпъква увеличаването на цените (44%), следвано от финансовото състояние на домакинстовто (27%) и безработицата (26%). И трите показателя отново са над средното за ЕС.

Общо 66% от българите определят финансовото състояние на домакинството си като лошо, докато на европейско ниво този дял е наполовина по-нисък – 35%. Над половината от българите смятат, че сегашната им ситуация свързана с работното им място е лоша, което означава, че или са без работа или се чувстват несигурни, че могат да влязат в статистиката на безработните. В същото време за близо половината влиянието на кризата върху пазара на труда вече е достигнало пика си, а 31% смятат, че най-лошото тепърва предстои. Отново над половината казват и че сегашното им положение не им позволява да правят планове за бъдещето и живеят ден за ден.

Въпрос на доверие

Доверието на европейците в политическите институции продължава да намалява, макар че все още това в ЕС е по-голямо отколкото това в нацоналните институции. Доверието в Съюза спада с 2 пункта до 31%, с което отново се връща на рекордно ниското ниво, отчетено за пръв път при пролетното проучване година по-рано. Доверието в националните правителства (25%) и парламенти (26%) също спада с 2 пункта и продължава да стои по-ниско.

Близо една трета от европейците казват, че за тях Съюзът има напълно положителен имидж, но също толкова го определят като напълно негативен. В същото време оптимистите (49%) за бъдещето на Съюза продължават да преобладават, но и границата им с песимистите (46%) остава много тънка. Общо 19 държави обаче са напълно оптимистично настроени, сред които и България (60%).

Европейци ли сме вече

Над половината от българите (51%) казват, че не се чувстват европейски граждани. Този резултат се наблюдава още в три държави – Великобритания, Гърция и Кипър. В същото време средният резултат показва, че има абсолютно мнозинство от европейци (62%), които се чувстват граждани на ЕС. Над 57% от българите казват, че знаят правата си в рамките на Съюза.

Общо 28% смятат, че гласът им има значение на европейско ниво, като за българите делът е близо до средно европейското ниво – 22%. Този резултат беше отчетен и чрез интерактивна анкета по време на гражданската дискусия, която комисар Вивиан Рединг организира в началото на седмицата в София.

Оптимизмът за икономическото бъдеще на европейско ниво съвпада с усещането на българите. В същото време средните резултати показват, че болшинстовото от европейските граждани смятат, че през следващите 12 месеца финансовото състояние на домакинстовото им няма да се промени (60%), както и че ще запазят работното си място (61%), което е повече в сравнение с данните за България. Според 55% най-лошото тепърва предстои по отношение на ефекта от кризата върху работните места.

Европейците, които очакват, че икономическата ситуация в страната им ще се запази същата, се увеличават с 5 пункта до 44%, като в същото време намалява и делът на тези, които прогнозират влошаване – с 6 пункта до 34%. Подобна е оценката за очакваната промяна на европейско и световно ниво.

Абсолютното мнозинство от европейците (51%) подкрепят еврото, като положителната нагласа сред държавите от еврозоната дори достига две трети. Подкрепата се движи в диапазнона между 68 и 77 на сто в четири от петте държави, които последно се присъединиха към еврозоната (Естония, Малта, Словения и Словакия).

Хората все още смятат, че кризата по-скоро може да бъде решена на европейско ниво (22%), но в същото време нараства и делът на тези, които виждат изход в националните правителства (21 на сто). Според преобладаващата част от българите – 31%, ЕС е предприел ефективни действия за справяне с кризата.