Европроектите могат да докарат някои общини до фалит

Това признание направи министърът по европейските фондове Томислав Дончев, но беше категоричен, че наказанието няма да бъде отменено. Трите излишни думи са записани като изискване в процедурата по ЗОП. Става дума за изискване спечелилата фирма да има „положителен финансов резултат“. Тъкмо заради това изискване, което Агенцията за обществени поръчки е счела за дискриминационно, общината се оказва в изключително сложна ситуация. Няма значение кой е потърпевшият, защото в сходно положение се оказват доста от нашите общини, които работят с европроекти. Техните проблеми започнаха последните няколко месеца, когато получиха съобщенията за наложени финансови корекции и разбраха, че нищо не е такова, каквото изглежда.
Досега са на минус с над 50 млн. лв.
Представете си следната ситуация – имате спечелен проект и обявявате обществена поръчка за избор на изпълнител. Годината е 2008-а и в закона няма изрична забрана за смесване на критериите при класиране на офертата. Затова общината записва, че критерий е „икономически най-изгодна оферта“, вместо да отдели техническите и финансовите изисквания, както бе променен законът от 2009 г. Сега общините масово получават санкции. Според методологията, утвърдена от МС, корекцията трябва да е 25% от стойността на проекта. За спазването й следи агенцията „Одит на средствата от ЕС“ (ОСЕС). Кметове разказват, че шефката на агенцията Добринка Михайлова е безжалостна и ги реже по схема, която ще докара до фалит редица общини.
Министър Дончев като бивш кмет бързо схвана абсурдната ситуация. Затова предложи създаване на държавен гаранционен фонд, който да плаща за наложени наказания. В момента общините са глобявани за какво ли не, но дори министър Дончев признава, че не бива да плащат за грешки на чиновниците. Аргументът на ОСЕС е, че ако не глобят те, ЕК ще накаже с финансовите корекции общините. Половината от наказанията са по САПАРД – по проекти за ремонт на улици и изграждане на канализации в малки населени места. Там проблемът накратко може да се определи така – Димитър Тадаръков като шеф на ДФ „Земеделие“ подписва договори с общините за удължаване срока на действие на проектите, а Калина Илиева, която го наследи на поста, ги предлага за глоби заради същите тези договори. Формалното основание е, че са подписали анекси с изпълнителите, а
това според ЕК е недопустимо
Кметовете обаче твърдят, че от фонда ги уверявали, че изключението е договорено с Брюксел и няма да има проблем. Забавянето на проектите по САПАРД с около 3 г. и батакът във фонда бяха създадени от централната власт. „Заради това забавяне трябваше да изпълня проекта за ремонт на общински пътища и преасфалтиране за шест месеца, от които четири са зимни“, обяснява кметът на община Септември Томи Стойчев. Затова към договора на изпълнителя правят анекс за удължаване срока с още три месеца. Сега това им струва 600 000 лв. Сходна е ситуацията с община Бобов дол. Там проектът им по САПАРД е блокиран заради проверки от прокуратурата за съмнения за нарушения. Първоначално поисканата корекция била за 1 890 000 лв. Когато дошло обаче постановление от прокуратурата, че действията на община Бобов дол нямат характер на нарушение, дирекцията на Добринка Михайлова ги глобила само със 120 000 лв. Кметът Грети Алексова твърди, че не знае за какво точно са им наложени тези санкции. Други 160 000 лв. по проекта пък още не са им платени и затова отново е сезирана прокуратурата. В момента общината има наложена корекция и по програма „Лидер“.
Голямата опасност пред европрограмите е общините да се отдръпнат. Тази тенденция най-много ще засегне оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС). Към целия административен и нормативен хаос има и още едно утежняващо обстоятелство – от т.г. процентът за собствен принос на общините към проектите нарасна от 5 на 10.
В момента сме минали половината от програмния период, а по ОПОС например са договорени 27.4% от парите и са разплатени едва 7.28%. Тези дни екоминистър Нона Караджова много оптимистично заяви, че до средата на следващата година
ще договорят 100% от парите по програмата,
които са около 3.5 млрд. лв., и се надява да се усвоят поне 95%.
2.4 млрд. от бюджета на програмата е само в сектор „Води“. Там обаче има куп неясноти, които могат да заложат капани пред общините. „Когато вина за наложени корекции на общините има и администрацията, отговорността е споделена и затова корекциите са по-ниски“, обяснява шефката на управляващия орган на екопрограмата Малина Крумова. Тъй като има желязна методика, ако някой управляващ орган намали корекцията, тя остава за сметка на министерството. Така в момента сме изправени пред абсурда – общини ли да фалират или министерства.
Досега МОСВ е наложило финансови корекции на общините за 22 млн. лв. „Много са, за някои по-малки общини даже са ми са се насълзявали очите, когато ги налагам“, признава Крумова. Според нея при тази оперативна програма няма опити за измама, а по-скоро грешки.
Но общините се страхуват от „дежа вю“. За да стартират проекти за пречиствателни станции и канализационни мрежи по ОПОС за агломерации с над 10 000 жители, се изисква създаване на регионални ВиК асоциации. Те ще сключват договор с бъдещия оператор на ВиК услуги за населените места. В тези асоциации ще влизат кметовете и областният управител като представител на държавата. Създаването им се забави фатално с повече от година и два месеца, а все още собствеността на ВиК системите не е прехвърлена върху нито една от общините. Кметове се оплакват, че подават заявления, в които записват, че всички изисквания са спазени, но не е спазено основното, за което ЕК има възражения. Малина Крумова твърди, че тук няма уловка, защото изрично са записали, че собствеността трябва да е прехвърлена към момента на реализация на проекта. Сега има само един подписан договор по новите правила на програмата и той е с община Разлог,
където се появи лично премиерът Бойко Борисов
ВиК дружествата са държавни на подчинение на МРРБ. Министър Росен Плевнелиев не спази срока в пътната карта за прехвърляне на собствеността. Формалното обяснение е, че за част от активите няма документи и затова не могат да се прехвърлят към общините.
Неформалното обяснение е, че тъй като активите на тези дружества не са амортизирани, те са с много висока стойност. Ако се спази законът и те бъдат дадени на общините, дружествата ще се декапитализират. Затова МРРБ сега подготвя нова промяна в закона за водите, с която автоматично ще се прехвърли към общините тази собственост, без да се налага описване на активи. Освен това ще се предвиди, че в рамките на една регионална ВиК асоциация цените на водоползване и за канализационна услуга ще са еднакви, но ще има генерални планове с приоритетни мерки. Например една община ще може да прави подобрения във ВиК мрежата си, дори да не е записано в приоритетните мерки, но това ще се отрази върху цената на водата във въпросната община. Докато не се прехвърли собствеността на ВиК дружествата към общините, програмата в сектор „Води“ ще бъде блокирана.
Неуреден остава и въпросът с ДДС при водните проекти. Там пък разтакаването е по вина на финансовото министерство, което не казва какво е решението му. Спецификата тук е, че те ще генерират приходи и върху таксите за вода по-късно ще се начислява ДДС.
В момента ДДС се признава за допустим разход по програмата, макар че в регламента на ЕС се казва, че ако данъкът може да се възстановява по нормалния ред, е недопустим разход. При такива скъпи проекти общините така или иначе трябва да се регистрират по ДДС. Уловката обаче е, че ако по един проект за 20 млн. лв. например ДДС е 4 млн. лв., по закон общината може да си го възстанови пропорционално на обема стопанска и нестопанска дейност. И тъй като общините имат голям обем нестопанска дейност, ако съотношението е 50/50, излиза, че могат да си възстановят 2 млн. лв. от ДДС, а останалите 2 млн. лв. остават за тяхна сметка.
Малина Крумова твърди, че носят пълна отговорност за поети ангажименти пред общините. При тази финансова криза обаче кметовете с основание си правят сметка за всеки милион. Още повече че идват избори и наследниците им с удоволствие ще хвърлят вината върху тях, а може да им пратят дори прокурор.
 

 
Наделина Анева, в-к „Сега“