ЕС е заплашен от дефицит на инвестиции в енергийната инфраструктура
Европейският съюз може да се сблъска с дефицит на инвестиции в инфраструктурни проекти в областта на енергетиката, заяви на Световния енергиен конгрес руският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко, пише „РБК Дейли“.
Така той коментира инициативата на ЕС за реформиране на отрасъла, според която един собственик не може да притежава тръбопроводите и да доставя енергийните ресурси.
Плановете на чиновниците от ЕС се критикуват и в Европа: президентът на германския енергиен концерн Е.ОН Волф Бернотат смята, че заплахата за енергийната сигурност на Стария свят не идва от Русия, а от Европейската комисия.
През есента ЕК предложи мерки за защита на вътрешния енергиен пазар на ЕС. В тях се предвижда също така ограничаване на чуждестранните инвестиции в европейската енергетика, както и разделяне на производството на енергия и инфраструктурата за нейното транспортиране – електроразпределителните линии, петроло- и газопроводите.
Правилата забраняват на големите доставчици на природен газ, например руският „Газпром“, да бъде собственик на инфраструктурни компании в ЕС. Предложенията на комисията ще ограничат обема на инвестиции в ключови европейски проекти за строителството на трансгранични електрически мрежи и тръбопроводи, смята Христенко.
Срещу инициативите на ЕК се обявяват и европейските вертикално интегрирани енергийни компании. Президентът на Е.ОН Волф Бернотат заяви в интервю за „Файненшъл Таймс“, че тези планове представляват най-голямата заплаха за европейските енергийни групи.
„Вие винаги говорите за Русия, но истинската опасност идва от ЕК“, заяви Бернотат. Експерти смятат, че ЕС иска да принуди руския „Газпром“ да се откаже от дяловете си в газоразпределителните активи.
В Европа руският газов монополист притежава „Eesti Gas“ (37,02%), „Europolgaz“ (48%), „Latvijas Gaze“ (34%), „Lietuvos Dujos“ (37,1%), финландския „Gasum“ (25%), германските „Wingas“ (49,99%) и VNG (5,26%), британско-белгийската „Interconnector“ (10%).
Ще отбележим, че жертва на плановете на ЕС може да стане не само „Газпром“, но и големите европейски компании като Е.ОН, RWE, EDF и GDF, притежаващи дялове в инфраструктурни компании.
Инициативите на европейските чиновници трябва да бъдат обсъдени и одобрени от националните правителства и парламентите на страните от ЕС. Волф Бернотат смята, че реализацията на плановете на Брюксел за разделяне е малко вероятна.
„Убеден съм, че за момента не сме заплашени от разделяне. За подобни процеси на Брюксел е необходимо време, особено ако такива важни членове, като Франция и Германия, са против“, отбеляза той.