ЕС – Пътуването до работа си е работа

Времето прекарано в път до и от първа и последна среща на служителите без постоянен офис трябва да се счита за работно. Това реши Съдът на Европейския съюз.

Това означава, че фирми, включително тези даващи работа на социални работници, газови техници и търговски представители, може да са в нарушение на регулациите за работното време в Европейския съюз.

Решението може да окаже огромно влияние, защото хиляди работодатели може да се окажат нарушители. То може да повлияе на заплащането на работниците.

Хората може да изработват 10 допълнителни часа на седмица, ако се вземе предвид времето, което прекарват в пътуване до работа. А за работодателите това може да значи, че заплатите им падат под минималната.

Според съда решението е с цел защита на „здравето и безопасността“ на работниците спрямо директивата на ЕС за работните часове.

Директивата цели да защитава работниците от експлоатация и поставя правила за това колко дълго могат да работят, колко почивки трябва да имат и на колко дни отпуска имат право.

Една от главните цели е да се гарантира, че нито един трудещ се в ЕС не е задължен да работи повече от средните 48 ч на седмица.

Решението на съда беше продиктувано от продължаващ процес срещу испанска компания за монтиране на системи за сигурност на име Tyco.

Компанията затваря регионалните си офиси през 2011 г. и в резултат служителите й са принудени да изминават различни разстояния, за да стигнат до първата задача за деня.

В решението на съда се казва: „Фактът, че работниците започват и завършват пътуванията си у дома, произтича директно от решението на работодателя да затвори рефгионалните офиси, а не от желанието на самите работници“.

„Изискването те да понесат тежестта на избора, направен от работодателя, би било в противоречие с целта, преследвана от директивата – да се опазва безопасността и здравето на работниците, която включва необходимостта от гарантиране на минимален период за почивка на работниците“.