Завъртяхме газова интрига за $2 млрд.

Министър Овчаров изненада Брюксел, като предпочете руски проект

Мегапроект за транзит на руски газ към Европа ще напълни с милиарди хазната ни. Изпълнението му може да започне буквално до дни. Тази новина дойде като гръм от ясно небе след срещата между енергийния министър Румен Овчаров и шефа на „Газпром“ Алексей Милер в Москва.

Докато всички в България тръпнеха в очакване да видят падането на министъра зад борда след завръщането му от Русия, той ги изненада със споразумение с газовия гигант в джоба. Ако проектът се сбъдне, ще донесе на икономиката ни $2 млрд.

Трасетата на „Син поток“ 1 и 2 и разклоненията им през България и Гърция Министър Овчаров бе лаконичен в отговор на въпроса дали новите договорки с „Газпром“ засягат газопровода „Син поток 2“, който предвижда разширение на тръбата до Централна Европа. „Това е съвършено нов проект“, каза енергийният шеф, който се разхожда с разписан отпуск в джоба. Думите му разтърсиха енергийните среди у нас и предизвикаха доста въпроси както в София, така и в Брюксел. Дали това ще се окаже спасителният пояс за Овчаров, или ще му коства минаване в запаса, очевидно знае само премиерът Сергей Станишев. Отсега е ясно само едно – обвитият в мистерия договор с „Газпром“ ни прави тотално енергийно свързани с Кремъл. Нещо повече – вкарваме в този тежък брачен съюз и Европейския съюз. Което е малко странно на фона на усилията на Брюксел да скъса нефтените окови на Москва.Очевидно договорките с руския газов гигант са за изграждане на „по-добра алтернатива“ на планирания вече „Син поток 2“. Според първоначалните планове, обявени миналата година, „Газпром“ ще изгради паралелен на съществуващия тръбопровод, който свързва Русия с Турция по дъното на Черно море. Строителството на „Син поток 1“ завърши през декември 2002 г., а през февруари 2003 г. започна и реално да функционира. Оттогава до края на 2006 г. по тръбата са преминали 17 млрд. куб. м газ. Съоръжението обаче ползва едва една трета от проектния си капацитет. Амбицията на „Газпром“ е от 2010 г. по него да се транспортират 16 млрд. куб. м годишно. А това може да стане само чрез разширение на мрежата . Този проект се осъществява с личната благословия на руския президент Владимир Путин. Подкрепата му бе изтълкувана като ясен знак, че Кремъл не се отказва от амбицията си да обвърже плътно Европа с руския газ и да изпревари (и съответно да обезсмисли икономически) алтернативните проекти. На трасето на тръбата са Турция, Гърция и в по-далечно бъдеще – Италия, както и България, Румъния, Унгария и Австрия, според думите на самия Алексей Милер. В изпълнение на този план още в средата на миналата година „Газпром“ и унгарската МОЛ подписаха споразумение за създаването на мрежа от подземни газохранилища на територията на Унгария. В отговор на тези договорки страната се отцепи от газовите проекти на ЕС и официално подкрепи усилията на „Газпром“ за удължаване на „Син поток“ от Турция до Унгария. Това съвсем не е случайно, като се има предвид, че Унгария беше една от онези страни от ЕС, които бяха най-силно засегнати от газовия спор между Русия и Украйна в края на 2005 и началото на 2006 г. След като „Газпром“ завъртя кранчето за газа, достигащ до Украйна, налягането в унгарските тръбопроводи спадна рязко. А 90% от потреблението на страната се задоволява именно от руска суровина. Нещо повече – 90% от населението се отоплява с газ. Затова Унгария заложи на старите и изпитани връзки от времената на СИВ.

Алтернативата, която подкрепи Брюксел, е проектът „Набуко“. Тръбата, по която от 2012 г. трябва да потече газ от Каспийския регион и Иран към Европа, трябва да намали енергийната зависимост на страните членки на ЕС от Русия. В дружеството, което реализира проекта, съдружници са „Булгаргаз“, австрийската ОМV, турската „Боташ“, румънската „Трансгаз“ и унгарската МОЛ. Според предварителни оценки тръбата ще струва 4,6 млрд. евро. Капацитетът на съоръжението ще е 25-30 млрд. куб. метра годишно.

Прогнозите на експертите са, че до 2020 г. дефицитът на газ на Стария континент ще се увеличи до 300 млрд. куб. м. годишно. Става въпрос за огромен пазар, категорични са те. Затова е непростимо силен играч като Русия да подари печалбите на иначе незначителни конкуренти. Очевидно апетитите на Кремъл (чрез „Газпром“) са нараснали и затова първоначалният проект за „Син поток 2“ е претърпял известни изменения. Според запознати трасето от Турция ще бъде продължено до България и Гърция, а оттам ще се разклони към Италия в едната посока, и през Румъния и Унгария към Централна Европа в друга. Вероятно това е проектът, който е визирал и министър Овчаров. Този ход на „Газпром“ и съответно на Москва далеч не е изненада. Това сигурно е реверанс към София заради друг проект – за петролопровода Бургас – Александруполис. Сегашното правителство не само го предпочете пред американския Бургас – Вльора, но и за първи път подписа реални споразумения, които ще отпушат изграждането му. Дори страната ни да се откаже от участие в него (както се говори), само предоставянето на територия е достатъчен сигнал, че стратегически се обвързваме с Русия. И то за много дълго време. Че това може да разсърди Брюксел, едва ли е убегнало на премиера Сергей Станишев. Но само той може да каже дали това залитане към Москва е заради икономическите интереси на държавата, за спасяването на един червен джедай или заради разчистване на вътрешни бизнес интереси. Ясно е едно – замирише ли на газ, някой ще драсне клечката.

Виктория Илкова