Заплашен ли е Китай от икономическа катастрофа?

Сред многото неща, които тревожат инвеститорите по целия свят – от акробатиката в цените на петрола до призрака на рецесия и дефлация в Европа, едно от най-важните и най-малко разбирани е дългът на Китай. За последните няколко години Китай потъна в заеми, като размерът на общия дълг и заеми на правителството, предприятията и домакинствата скочиха със 100% от БВП от 2008 г. насам, а в момента те са 250% от БВП. Сумата е малко по-малка от задълженията на богатите нации, но далеч по-висока, отколкото на всеки друг развиващ се пазар, посочва в свой анализ The Economist.
Тъй като повечето финансови катастрофи са предшествани от неистово покачване на вземанията – например Япония в началото на 1990 г., Южна Корея и други бързо развиващи се икономики в края на 1990 г., Америка и Великобритания през 2008 г., изглеждат разумни притесненията, че Китай може да бъде на ръба на икономическа катастрофа. Още повече, че инфлацията достигна петгодишно дъно от 1,6% през септември. Прогнозите за икономически колапс обаче е погрешна. Китай има проблем с голям дълг. Но това е малко вероятно да доведе до внезапна криза или да взриви световната икономика. Това е така, защото Китай, за разлика от повечето други страни, контролира своите банки и разполага с необходимите средства, за да ги спаси.
Половината от дълга на Китай се дължи от фирми, повечето от които са държавни предприятия и строителни компании. Тъй като икономиката се забавя и цените на жилищата падат, много от тези заеми ще се окажат невъзвръщаеми. Въпреки това обаче е малко вероятно последствията да бъдат финансов колапс. Защото ако китайската икономика се изправи пред криза, правителството, както и преди, просто може да нареди на банките да кредитират повече. В същото време огромните валутни резерви на страната означават, Китай не бива да сеп ритеснява за внезапно спиране на чуждестранните инвестиции – основната причина за кризи в други икономики.
Властите в Пекин се заричат​​, че няма да се повтори японският сценарий. За да стане това, обаче, те трябва да удържат нервите си и да оставят фирмите да развият култура на несъстоятелност, която да замени „спасителните въжета” и безполезните заеми. Докато инвеститорите смятат, че държавата ще продължава с финансовите инжекции, те ще въртят пари в съмнителни схеми и проблемът ще расте. Това ще бъде огромна загуба на капитали, а дори могъщият Китай не може да покрива вечно загубите, посочва The Economist.