Зимата топла и по-суха.

Проф. Валери Спиридонов е директор на департамент „Прогнози“ в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Физика“. l Професионалният му път е свързан основно с НИМХ. Работил е и в „Метео Франс“. Има над 100 публикации с импакт фактор. Професионалните му интереси са предимно в областта на численото моделиране и прогнозиране.

– Проф. Спиридонов, ураганът, който донесе застудяването, „преизпълни“ ли прогнозата за силен вятър? Беше ли времето по-страшно от очакваното и на какво се дължи?

– Силен вятър с пориви над 70 километра в час, какъвто мина през страната, преди времето да заприлича на зимно, не е рядко явление. Всеки студен атмосферен фронт е свързан с усилване на вятъра.

Колкото е по-изразен, толкова и вятърът е по-силен. Затова издаваме предупреждения, както беше и при последния такъв фронт. Малко на шега казано, ако предскажем екстремно явление и то се сбъдне, значи не е необичайно. Иначе няма да можем да го предскажем. Обратното не е вярно. Ако не го предскажем и се случи, не следва, че е станало нещо изключително. Другите случаи със силни ветрове са локалните циркулации фьон и бора. За София фьонът е обичайно явление и винаги чупи клони, отвява паянтови покриви, помита леки предмети.

Още сега мога да кажа, че в края на зиматаи през пролетта ще има ураганен вятър, който ще чупи клони и ще събаря стълбове в София. Но това не е никаква прогноза. Просто е климатична особеност, която добре познаваме. Същото важи и за сливенската бора.

Трудно прогнозируемо явление е смерчът. За страната ни той може да се разглежда като рядко явление, но през последните години зачестиха случаите. През май миналата година в Чепинци имаше големи поражения. Понякога смерчът погрешно се нарича торнадо, каквито стихии има в Америка.

Ако го сравним с торнадото, смерчът е като малко котенце до лъв.

Накрая ще ви обърна внимание, че при нас и без вятър падат дървета и скали. Примери има съвсем пресни.

– Свързано ли е ураганното време с рекордните за края на ноември високи температури?

– Донякъде има връзка. След продължителни топли и сухи периоди нахлуването на студен фронт е много по-интензивно.

От 21 ноември до края на месеца освен силата на вятъра правят впечатление и значителните валежи, породени от серия средиземноморски циклони. Ако не бе продължителният преди това сух период, някои реки досега щяха да са излезли от коритата си.

– Какво време ни очаква през декември?

– Засега оценката е за динамично време с редуващи се не много резки затопляния и застудявания през първите две десетдневки. Сравнително сух период.

По-съществено застудяване очакваме в третото десетдневие, за когато се предвиждат и по-значими валежи от сняг. Но моля ви, не го извеждайте като заглавие. Това е дългосрочна прогноза и не й е дошло времето, както се казва.

– Все пак – сняг или топло време за Коледа и Нова година?

– Според данните, върху които правим предвижданията си към момента, за празниците по-скоро ще е студено и може би с вече навалял сняг. Надявам се да го няма по улиците.

– Топла ли ще е наистина зимата у нас, каквито прогнози се чуват през последните дни от български експерти?

– Тези прогнози са изведени от дългосрочните прогнози на големите метеорологични центрове. И ние ги ползваме, като преценката е въз основа на съвпадащи прогнози между няколко центъра.

В допълнение, ако около Рождество се развие топлото северно тихоокеанско течение Ел Ниньо, в Балканския регион зимите обикновено са по-меки.

Засега и нашата прогноза – на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, е за по-топла зима.

– Какви са очакванията по отношение на валежите за периода декември -март като цяло?

– Ако има отклонение от нормата, то ще е към по-малко валежи.

– Възможни ли са пак редувания на залпови извалявания и относително продължителни сухи периоди?

– Струва ми се, че мисълта ви клони към прогнозата за пролет-лято. Възможни са, но не прогнозираме толкова напред.

То и месечната прогноза е несигурна, а за два сезона в аванс си е гадаене.