Ивайло Тодоров: Брюксел вижда, че правителството не блокира злоупотребите с евросредства

Преди ден Европейската комисия попари очакванията на българската администрация, че ще отпуши финансирането поне по две от трите замразени мерки по програма САПАРД. За ефекта върху земеделските производители, които пети месец чакат субсидиите, и за причините да се стигне дотук разговаряме с Ивайло Тодоров, председател на асоциацията на земеделските производители.

Как ще се отрази продължаващото блокиране на част от програма САПАРД върху българските производители?

– Последните скандали около САПАРД ще задълбочат проблемите на производителите, които още от миналата година напразно очакват субсидиите си. По наши данни са заплашени плащанията по 150 проекта на земеделски производители, които са модернизирали фермите си, но заради блокираната програма не могат да върнат кредитите си. По наредба изплащането на парите трябва да стане до три месеца след подаването на заявките за финансиране. Този срок за 150-те проекта е изтекъл още през ноември 2008 г. и допълнителното забавяне, което се получи заради кадровите рокади в агенция САПАРД, са катастрофални за стопаните. Заради неполучените субсидии всеки месец те плащат наказателни лихви по заемите, които са теглили, за да финансират предварително проекта. И понеже кредитите са половината от стойността на проекта, за тях е непосилно да ги връщат. Проблемът се появи още през есента, когато започна да се изпълнява екшън планът и предишният шеф на агенцията Константин Паликарски блокира много проекти и уволни част от служителите.

Но нали той беше назначен именно за да се изпълни екшън планът, от което зависи дали Европейският съюз ще възстанови плащанията?

– За земеделските производители е важно да получат субсидиите си възможно по-скоро, за да не продължават да плащат лихви на банките. Още повече че това са основно проекти в областта на млечното животновъдство, където няма фиктивни фирми, няма конфликти на интереси и допълнителните проверки на практика само забавиха изпълнението им. Колкото до екшън плана, според нас с него доста „пресолиха манджата“. Защото, вместо да правят тотални проверки на всички проекти, можеха да се диференцират онези, където бяха засечени най-големи нарушения и които бяха посочени от инспекторите на ОЛАФ още преди две години. За всички е известно, че най-големите нарушения бяха по мярка две на програмата „Модернизация на преработвателните предприятия“, където видимо имаше изкуствено създадени условия за печелене на пари. Можеше да се акцентира с проверките там, а при фермерските проекти режимът да не бъде толкова строг. Защото на животновъдите, които понесоха най-големите негативи през последните две години, сега, в годината на криза, им липсва само тежестта на допълнителните лихви. Да не говорим, че допълнителните проверки доведоха до актуализиране на цените, защото голяма част от техниката вече не струва толкова, колкото при одобрението на проекта. Не стига че им забавиха парите, ами сега ги преоценяват. Оттам дойдоха протестите на стопаните срещу предишния шеф Паликарски, който прокара тези проверки на калпак.

Ще съдите ли фонд „Земеделие“ за неизпълнение на договорите, както предупредихте преди месец?

– Много хора и към момента завеждат дела, защото търпението на всички се изчерпа.

На фона на тези проблеми какво отражение ще има икономическата криза върху сектора?

– Както и в останалите сектори, така и при нас кризата се почувства чрез затягане на кредитирането. Минали години банките с охота отпускаха оборотни и краткосрочни заеми срещу залог от бъдещи вземания. Но финансовата криза и административните проблеми, които се създадоха на производителите при получаването на директните евросубсидии, демотивираха банките и те видимо се затвориха. Ние сигнализирахме фонд „Земеделие“ и министерството и те обещаха след разговор с банките да намерят разрешение на този проблем.

За нас е важно да се разреши друг не по-маловажен проблем – за предварителното финансиране на проектите, които ще се субсидират по програмата за развитие на селските райони. Има сигнали, че банките не отпускат заеми дори по одобрени проекти за покупка на техника. По-рано те с охота даваха подобни заеми, а сега не е така. И то за най-търсената от фермерите програма за модернизация на земеделските стопанства. Всички знаем, че за да се усвоят евросредствата, банките трябва да кредитират предварително. Затова още през ноември, когато заседаваше комитетът по наблюдение на програмата за развитие на селските райони, предложихме Банката за развитие да задели ресурс специално за земеделие.

Гарантиране на заемите ли поискахте?

– Предложихме да се задели ресурс за целево кредитиране на търговските банки, като средствата се дават на фермерите при ясни условия, така че помощта да отиде до реалния стопанин, който за разлика от голямата фирма трудно може да получи заем. Комитетът по наблюдение излезе с решение и възложи на земеделския министър Валери Цветанов приоритетно да внесе нашето искане в управителния съвет на Банката за развитие. Беше възложено още на фонд „Земеделие“ да възстанови схемата за рефинансиране на банките, която съществуваше преди, така че да се кредитират дребните фермери и животновъдите. В бюджета си за тази година фондът разполага с ресурс от 80 млн. лв. за инвестиционно кредитиране, който може да се насочи за рефинансиране на одобрени проекти от програмата за селските райони.

Изпълняват ли се тези предложения?

– Тук е проблемът, защото мониторинговият комитет взе решение още през ноември. За тези три месеца управителният съвет на фонд „Земеделие“ трябваше да приеме конкретни указания кои проекти ще се рефинансират и при какви условия. Очаквахме да е ясно и какви проекти могат да разчитат на финансиране и чрез банката за развитие и по това да се работи. Вместо това – нищо. Или по-скоро нови обещания – този път от премиера Сергей Станишев, който неотдавна сключи споразумение с асоциацията на зърнопроизводителите, чието изпълнение сигурно също ще се отложи във времето още с три месеца и така, докато мандатът на правителство свърши и започнат избори. Ако трябва да обобщя, изводът е следният – липсата на оперативност от страна на администрацията е най-големият проблем за българското земеделие. Имаме предложения, които привидно се приемат, но после заспиват в чекмеджетата на чиновниците.

Смятате ли, че администрацията ще се пребори и с неправилно декларираните угари и пасища, за които неправомерно бяха изплатени субсидии и за които вие сигнализирахте?

– Ако вътрешно не си оправим ядовете с тези фалшификатори, европейците могат да ни санкционират и за неправилно усвояване на директните плащания. При проверките на място ние се убедихме, че като пасища са били декларирани скалисти земи, в които има само храсти, което е недопустимо според европравилата. Измамите ставаха точно с угарта, пасищата и ливадите, защото тези площи не се обработват от истинските фермери и няма опасност от припокривания, където нарушенията лъсват веднага.

Тези лъжливи декларатори се появиха за първи път през 2007 г. Ние анализирахме причините и в началото на 2008 г. предложихме на министерството законови промени, които да пресекат измамите. Предложихме три промени, от които беше приета само една – че един производител да може да декларира до 20% ливади, угар и пасища, останалото трябва да бъде обработваема земя. Тя ще влезе в сила от 1 март. Второто ни предложение беше само животновъди да могат да искат субсидии срещу пасища, но не беше прието. Не мина и третото предложение общините да дават ливади и пасища без търг и конкурс само на собственици на животни. Промяната мина, но така че преференцията да важи за всички земеделски производители, не само за животновъдите.

Не мога да си обясня защо предложенията не минаха, при положение че всички във властта се съгласяват, че имаме проблем с пасищата.

Смятате ли, че това се забелязва от Европейската комисия?

– Със сигурност Брюксел го отчита. Те виждат, че на ниво държавно управление България не прилага лостовете, така че да се предпазим от една или друга злоупотреба. Защото навсякъде има хора, които искат да излъжат системата. Няма държава, в която да няма измамници, но там правителствата ги блокират. Не може две години тук да виждаме, че се повтаря един и същ проблем, и да не правим нищо. Защото и с оперативните програми може да се повтори сагата със САПАРД, при която заради един или двама преработватели сега страдат стотици. Да не стане така, че в бъдеще заради единици измамници с пасищата да пострадат всички.

Източник: http://www.dnevnik.bg/