Излизаме от тунела – България прави иновациите топ приоритет

Снимка: Thinkstock/Guliver

Следкато вече дведесетилетия правителствата вБългария правят управленските си програми на принципа „всичкое важно“ и„навсекипо малко“, кабинетътОрешарскипоказа воля да сложикрай на тази практика. Позицията „всичко е приоритет“ на практика означава липса на приоритети, размива фокуса на управлението и води до хаотично запълване на дупки когато и където се появят. В резултатът на това управление икономиката е на ръба на рецесия, а всички сектори са затънали в пазарни и финансови проблеми почти равно.

Светлинатавтунела еспоразумението между страната ни и ЕС, по който България ще получи 6.257 млрд. евро от Структурния и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Еврофинансирането, макар и леко поорязано, е само едната добра новина. Втората е, че, по подобие на Брюксел, България най-после очерта няколко приоритетни бизнес области, които с еврофинансиране и с държавна подкрепа могат да се превърнат в локомотиви и да изтеглят икономиката към растеж.

Иновациитестават тоталенприоритет за страната и това се вижда ясно в два нови проекта на правителството – Стратегията за интелигентна специализация и Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия в периода 2014-2020 г. Те залагат на иновативното развитие в няколко сектора: информационни и комуникационни технологии (ИКТ), транспорт и логистика и земеделие.

Занапред ще се помага и на креативните индустрии, здравеопазването, на изграждането на заводи за автомобили и техните компоненти, производството на мебели и текстил, Внимание ще се обръща и на туризма, който носи значителни приходи на страната ни. Очакванията обаче са да се развива по-нетрадиционният туризъм като селски, еко, културен, винен и други алтернативни форми.

Иновации

Странатани ще акцентиравърху постигането на интелигентния растеж на българската икономика чрез повишаване на конкурентоспособността и производителността на малките и средните предприятия, както и в сектори с висока добавена стойност за икономиката. Усилията ще бъдат насочени към увеличаване на износа от малките и средните фирми у нас.

Занапред се очаква да се подобри сериозно връзката между бизнеса и научните среди, с което ще се даде стабилен ръст на икономиката ни.

Приоритет на България е да се фокусира в подобряване състоянието четири насоки – предприемачеството, иновациите, интернационализация и околна среда. В последния сектор се включва енергийната ефективност и развитието на зелените технологии.

Помощта на Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще бъде насочена към насърчаване на иновационната дейност на предприятията и подкрепа за стартиращи иновативни дружества, става ясно от документа. Евросредства ще бъдат заделени за развитие на партньорства между бизнеса и научните среди, развитие на инфраструктура за иновации и изследвания, обновление и усъвършенстване на технологиите в предприятията чрез внедряване на водещи технологични решения. Ще се подобрява и достъпа на България в европейските технологични платформи и Европейския институт за иновации и технологии, които са основен катализатор на европейските иновационни политики и стратегии.

Финансовото подпомагане по ЕСИФ за увеличаване на конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия е задължително. Това особено важи за тези в ключовите сектори, занимаващи се с иновационни дейности и секторите с висока добавена икономическа стойност и експортен потенциал, е записано още в споразумението. Очаква се това финансиране да допринесе за развитие на благоприятна бизнес среда и така да се подобри икономическия растеж на страната ни.

София предвиждаиповече подкрепа за малкитестопани. Същевременно прифермерите се цели да се съкратипроизводствената верига истокитепо-бързода достигат до крайните клиенти. Обещанията на държавата са максимално да бъде опростенаадминистрацията при кандидатстването за евросредства, да се търсят партньорства при създаване на иновативни проекти и да се стимулира износа на българска продукция за международните пазари.

В следващияпрограменпериод приоритетно ще се помага на малкитепредприятия да подобрят и енергийната си ефективност, като това ще спомогне и за намаляване на разходите им. Ще се търси типизирана процедура за финансиране на енергоефективни инвестиции на бизнеса, която да позволява ефективно да се използват средствата от европейските програми.

Земеделие и рибарство

Подкрепата за малките фирми ще бъде насочена и към разнообразяване на икономическите дейности, продукти и услуги на МСП в селските райони и земеделските стопанства в отговор на променящите се потребности и пазарното търсене. Преструктурирането в областта на земеделието следва да продължи като приоритетно помощта ще е насочена към развитие на малките стопанства, младите фермери и подсекторите „животновъдство“, „плодове и зеленчуци“, „биологично производство, етерично-маслени и медицински култури.

Освен това ще се засилят мерките за стопанствата за създаване на групи производители, къси вериги на доставка, развитие на пазари на место ниво, както и за управлението на риска. Акцент в селскостопанското производство за повишаване конкурентоспособността на стопанствата е и подкрепата, насочена към хидромелиорациите у нас, става ясно от документа. За да се подобри работата на рибарския сектор ще продължат да се отпускат пари за инвестиции в нови кораби рибарите да извършват преработване, предлагане на пазара и пряка продажба на собствения улов. Нужни са и инвестиции, които да помагат на рибарите директно да продават риба на потребителите. Занапред ще се поощрява и създаването на организации при производителите на рибни стоки.

Oчакваното повишение на температурите в България в резултат на промените в климата е от 0.7 до 1.8ºC към 2020 г., от 1.6 до 3.1ºC към 2050 г. и от 2.9 до 4.1ºC към 2080 г. Тази тенденция ще доведе до намаляване на водните ресурси и почвената влага, което ще има отрицателен ефект върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Промените в климата ще наложат допълнително напояване на културите през сухите месеци на вегетативния период (юни – септември), за да се компенсира липсата на влага в почвата. Ще настъпят и промени в ареала на разпространение на дървесните/растителни видове. Разходите и загубите на доходи вследствие от природни бедствия, като наводнения и засушавания, ще нарастнат поради по-високата честота на възникване и непредвидимостта на подобни бедствия, е записано в документа.

Във връзка стемпературните променииантропогенниянатиск съществува риск от въвежданеимасово развитие на токсични микроводорасли вЧерноморе ивътрешните водни басейни. Въвводите на Черноморе са установявани микроводорасли, принадлежащи към списъка на UNESCO за токсични видове в планктона на океаните. Във връзка с това е необходимо да се изгради център за изследване на токсините в морската вода, даващ информация на санитарните и здравните власти. Надеждите на правителството са пари за този център да бъдат отпуснати от Европа.

Полинияоколната среда ще бъдатотпуснатисредства за намаляване на ерозионнитеисвлачищните процесина почватаунас. Средства ще имаза подобряванена състоянието на воднитересурсиибиоразнообразието. Ще се предприемат и допълнителни мерки за намаляване на шумовото замърсяване както и за качеството на атмосферния въздух.

Информационни технологии

При информационнитетехнологии занапред страната ни епредвидила средства за развитието на широколентовия интернет, особено в селските райони. По този начин ще се спомогне за намаляването на различията между регионите, а и ще се стимулират хората да не се местят да живеят в големия град, а да работят и в малките населени места.

В бъдеще ще се финансираиизграждането на инфраструктури за достъп от следващо поколение, който ще предлагат свръхбърз достъп до интернет. Въвеждането на свръх високоскоростни отворени и конкурентни мрежи ще стимулира благоприятен цикъл на развитие на цифровата икономика, който ще даде възможност на нови, изискващи широколентов достъп услуги. Цел на тези проекти е и да се развие в максимална степен електронното управление у нас. Това може да стане чрез изграждане на информационни системи за управление в държавни и общински администрации, образователната система, здравните и социалните заведения.