Износът към ЕС спада за пръв път от 8 месеца

Актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за търговското салдо разкриват няколко положителни и няколко отрицателни тенденции.

Ако започнем с негативните, то първата е, че през юли износът само за държавите членки на Европейския съюз (ЕС) спада за пръв път от 8 месеца. Вторият отрицателен извод е, че ръстът на общия износ е най-бавният също от 8 месеца насам, с което приносът му за икономическия растеж през третото тримесечие се поставя под въпрос, макар че е прибързано да съдим само от данните за един месец. Третата лоша новина е, че НСИ не ревизира нагоре данните за износа за миналата година, с което 2014 г. остава първата с понижение на експорта от пет години насам.

Добрите новини са, че, първо, през юли все пак има растеж на общия износ, което ще позволи на експорта да остане един от основните двигатели на икономиката през 2015 г. Втората добра новина е, че прирастът на експорта в седмия месец се дължи изцяло на търговията с трети страни. Там основни търговски партньори са държави с икономически проблеми и евтини валути като Турция, Русия и Китай, но по-скъпите за тях евро и американски долар очевидно са добре дошли за българския експорт. Третата добра новина от данните е, че вносът продължава да расте, което е сигнал за едно по-силно вътрешно търсене – факторът, който също до голяма степен подкрепи икономическия растеж през второто тримесечие.

През юли 2015 г. общият износ възлиза на 4,1 млрд. лв., като се повишава само с 2% на годишна база. Това е най-бавният ръст от ноември 2014 г. насам, когато всъщност експортът спадна с 3,1% на годишна база. За сравнение – през юни износът скочи с 8,7% на годишна база. Така за периода януари-юли 2015 г. темпът на прираст на експорта се забавя до 9,4% след отчетените 10,9% през първото полугодие. През 7-месечието от България са изнесени стоки общо на стойност 26,5 млрд. лв.

Що се касае до вноса – той записва най-бързия си растеж от март насам и е шести пореден месец с ръстове. През юли импортът се повишава със 7,9% на годишна база, като през месеца стойността му се равнява на 4,7 млрд. лв. Прирастът се дължи изцяло на търговията с ЕС, откъдето в стойностно изражение са внесени с 11,8% повече стоки спрямо юли 2014 г. От началото на годината вносът достига 30,2 млрд. лв., което е с 5,3% повече спрямо периода януари-юли 2014 г.

Първи спад на износа за ЕС от 8 месеца

През юли експортът за основния ни търговски партньор – страните членки на ЕС, записва първото си понижение от ноември 2014 г., когато всъщност експортът за Стария континент се смъкна с 0,5% на годишна база. Спадът сега е от 0,6% на годишна база. Все пак за периода януари-юли 2015 г. износът е нагоре с 10,1% и възлиза на 16,8 млрд. лв., 2,62 млрд. лв. от които са отчетени само през юли.

Юлските данни на НСИ повдигат въпроса и за състоянието на европейската икономика през третото тримесечие – ако Европа се задъха в периода юли-септември, то това неминуемо ще се отрази на нашите износ и растеж. А вече има прогнози за охлаждане на икономическия ръст у нас през втората половина на 2015 г.

Същевременно през юли българското търсене на европейски стоки е най-високото от март насам. В седмия месец на годината НСИ регистрира 11,8% годишен ръст на импорта от Европейския съюз и покачване от само 1,4% на вноса от трети страни. Ниските цени на суровините изглежда са сред основните причини за по-високия обем на вноса. Цифрите могат да се тълкуват и като сигнал за по-силно вътрешно търсене.

Към юни, докогато са последните подробни данни на НСИ за търговията с държавите членки на ЕС и когато експортът скочи с 13%, се вижда, че най-силен стимул за българската търговия оказва доброто състояние на икономиките на Германия, Италия и Румъния, към които през периода сме изнесли най-голям обем стоки.

Трите страни, заедно с Гърция, Франция и Белгия, формират 70,5% от българския експорт за Европа. Топ 10 по най-голям обем на показателя допълват Обединеното Кралство, Холандия, Полша и Австрия, които също се радват на съживяващ се растеж.

Към края на юни износът към най-голямата европейска икономика – тази на Германия, се увеличава с двуцифрени стойности, а именно – с внушителните 14,4% до 2,89 млрд. лв. Вносът е нагоре с 15,1% до 3,3 млрд. лв., разкриват данните на НСИ, обобщени в таблицата.

Обемът на изнесените стоки за Италия е с 9% по-голям. Докато вносът расте с 2,8% до 1,88 млрд. лв., износът се повишава до 2,15 млрд. лв. Италианската икономика се съживява след мъчителната рецесия и това видимо се отразява и на българската търговия. С Италия поддържаме положително търговско салдо към края на юни 2015 г.

Румъния е внесла български стоки за 1,72 млрд. лв., което е годишен ръст от 9,5 на сто. Ние сме внесли румънски стоки за 1,71 млрд. лв., т.е. същото количество, което сме внесли от северната ни съседка в периода януари-юни 2014 г.

През този период износът към Гърция се покачва със 9,8% на годишна база до 1,46 млрд. лв., като не е повлиян от кризата, белязала най-вече второто тримесечие на годината. Натискът върху вноса също е минимален, след като към края на май статистиката отчете 1,2% спад на импорта, но сега към края на юни НСИ регистрира минимален ръст от 0,4% на вноса от Гърция до 1,19 млрд. лв.

През първото полугодие износът към Белгия се повишава с 5,6%, към Франция спада с 0,2%, но скача с 20,2% към Великобритания, с 14% към Холандия и с близо 15% на годишна база към Полша.

Българският експорт към държавите извън ЕС се увеличава със 7,1% през юли и с 8,3% за седеммесечието до 9,72 млрд. лв. Ръстът през месеца успява да засенчи понижението на износа към Стария континент, като носи добрите новини от актуалните данни на НСИ.

Освен това юли се оказва вторият по ред месец с ръст на вноса на България от трети държави след два поредни месеца на спад. В седмия месец на 2015 г. вносът се покачва с 1,4% на годишна база, докато прирастът за седемте месеца е в рамките на 0,3% до 11,02 млрд. лв.

Към 31 юли 2015 г. Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, Русия, САЩ и Македония формират 55,4% от износа за трети страни. Топ 10 допълват държави като Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Украйна.

Най-голям е обемът на българските стоки, прекосили турската граница. От началото на годината до края на юли износът за най-големия ни търговски партньор извън ЕС се покачва с 6,5% на годишна база до 2,435 млрд. лв. Това се случва на фона на затруднението, което изпитва икономиката на Турция. По-евтината валута спрямо еврото и долара също оказват негативно влияние на турския внос. Българският внос от там пък е нагоре с 1,5% на годишна база до 1,73 млрд. лв., издават още данните на НСИ.

Износът към Русия спада с 20% до 463,2 млн. лв., което в частност е резултат от санкциите на Запада, с които и България като член на ЕС се съобразява вече малко над година, и състоянието на руската икономика. Същевременно вносът е надолу с 9,5% на годишна база до 3,71 млрд. лв. Салдото е на минус 3,242 млрд. лв. спрямо януари-юли 2014 г., което е показателно за ефекта от санкциите, влошил търговските връзки.

Заради конфликта между Русия и Украйна и състоянието на украинската икономика вносът ни от страната е по-нисък с 22,6% спрямо година по-рано и се равнява на 547,8 млн. лв. Износът към Украйна нараства със 74,7% до само 241,8 млн. лв., като тук влияние оказва също по-евтината украинска валута.

На фона на тези проблеми търговските връзки на страната ни с държави от Близкия изток се засилват, след като обемът на изнесените стоки е по-висок от изпратените за Украйна, например. Към края на юли износът за Египет е нагоре със 71,4% до 364,9 млн. лв., а обемът на експорта към ОАЕ възлиза на 255,7 млн. лв. Статистиката на НСИ дори регистрира 128,3% ръст на износа за Иран до 192,7 млн. лв.

През 7-месечието от Китай България е внесла стоки за 1,12 млрд. лв., което е повишение от 16% на годишна база, а е изнесла за 656,7 млн. лв. Износът към втората по големина световна икономика се увеличава с 13,6% на годишна база.