Икономист на Deutsche Bank издаде каква може да бъде новата валута в Гърция

Възможността за въвеждане на паралелна валута в Гърция – един вид държавни облигации, с които да се погасяват задължения, се обсъжда от доста време насам. Това би позволило на гръцкото правителство да продължи да изплаща заплати на държавните служители, пише свой анализ по темата Андреас Бекер за Deutsche Welle.Още преди три години тогавашният главен икономист на Deutsche Bank Томас Майер предложи въвеждането на нова валута – „гевро“ (т.е. гръцко евро, б. ред.). От своя страна и гръцкият икономист и носител на Нобелова награда за икономика Кристофър Писаридис също вижда в паралелната валута възможно решение за Гърция в случай, че държавата вече не е в състояние да изплаща заплатите и пенсиите на хората.

Не е ясно обаче какво мислят за това банкерите. Гръцката централна банка, Deutsche Bank, а и Европейската централна банка (ЕЦБ), отказват да коментират подобен сценарий. Нежеланието им да говорят по темата е разбираемо: за тях еврото е единствената официална валута, а всяка дискусия за алтернативни платежни средства малко или много би представлявала разговор за края на валутния съюз в сегашния му вид.

При това в света съществуват немалко паралелни валути, макар и с локално действие. В Германия началото беше поставено през 2003 година с т. нар. „Химгауер“ – регионална валута, стартирала като проект на едно частно училище в част от Бавария.

По принцип не е сложно да се въведе алтернативна валута, казва юристът и председател на Съюза на регионалните валути Regiogeld Франк Янски. „Необходими са пет-шест фирми, които са готови, наред с основната валута /еврото/ да приемат и още едно платежно средство – съответната регионална валута. Освен това трябва да има и потребители, които са готови да се разплащат с паралелната валута“ обяснява Янски.

С регионалния „Химгауер“ днес се разплащат около 6 000 души, а в проекта участват 600 фирми и 250 обществени организации в региона край езерото Химзее в Южна Германия. Регионалната валута съществува в два варианта – като напечатани банкноти и в електронен вид. Едно евро се обменя срещу един „Химгауер”, а при обратната операция се начислява такса от 5%.

Други регионални валути не са конвертируеми спрямо еврото, а стойността им се изразява основно в това, че с тях могат да се плащат стоки и услуги на определени фирми. Такава е например паралелната валута WIR, използвана в Швейцария от 80 години насам. Междувременно тя се приема от 45 000 малки и средни фирми.

Стимулирането на местната икономика е основната цел на паралелните валути. Норберт Рост от съюза Regiogeld /Регионални пари/ обяснява как функционира това: „Ако една пекарна продава хляба в евро, тя може да си набавя необходимите продукти за производството на хляб в целия валутен съюз. Ако обаче използва местна валута, пекарната ще може да си избира само доставчици от региона, които също приемат съответната паралелна валута“.

Тъй като цялата стойност на даден продукт в крайна сметка се създава в съответния регион, местните валути са особено интересни за по-слабо развитите области, които страдат от силната международна конкуренция. Такова платежно средство би било интересно и за Гърция, смята Янски: „И не само за Гърция, а също и за много други региони в Европа – там, където въвеждането на еврото създаде проблеми в реалната икономика. Нали не всички региони са еднакво силни икономически“, обяснява той.

Въвеждането на паралелна валута обаче е свързано и с проблеми – това се отнася и до Гърция, чиито региони също са доста различни в икономическо отношение. Освен това въвеждането на една регионална валута няма да реши финансовите проблеми на държавата.

Ако правителството наистина търси алтернативи, за да може да изплаща пенсии и заплати, то се нуждае от някаква национална паралелна валута, която да е в състояние да контролира. Драхмите обаче едва ли могат да се използват за тази цел – при въвеждането на еврото почти всички стари пари бяха унищожени, пише още Deutsche Welle.