Индустриална политика означава оздравяване и ускорено развитие на българското производство
В международен симпозиум икономисти представиха и разискваха конкретните пътища за стопанското развитие на водещи икономики в Азия и Европа.
„Индустриализацията като основа на нов национален икономически и социален модел“, беше темата на проведеният в Международен панаир Пловдив симпозиум. На него бе представено и второто издание на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025.г.“ Нейното второ издание като уикикнига е задълбочен анализ на процесите в българската икономика през прехода, като са очертани силните и слаби страни на отделните икономически модели.
Българският преход продължава вече повече от четвърт век – уникален с разрушаването на съществуващата икономика, мъчителен поради лутането в търсене на оптималните решения и с висока социална цена.
Интересни са моделите на Китай, Турция, Иран и Унгария, Гърция, коментира докторът по икономически науки инж. Петър Нейчев, председател на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация.
Г-н Нейчев каза още, че работата на икономистите е да правят именно такива модели, а не да се занимават с енергетика и земеделие. Той посочи Германия като пример за висок процент на индустрия, която повишава техния стандарт с30 % .
„Не може да се развива иновативна икономика без солидна индустриална база“, коментира докторът по икономика Тоде Тодев. Според него България не може да живее само от чужди инвестиции и средства, безвъзмездно отпуснати от фондовете на ЕС. Индустриална политика означава оздравяване и ускорено развитие на българското производство. Днес задачата пред българския народ и политически лидери е замяна на съществуващия, основан на преки и портфейлни чуждестранни инвестиции, помощи от бюджета на Европейския съюз и финансирано с кредити потребление с национален индустриален модел, формиране на национален индустриален и финансов капитал, висока спестовност и възвращаемост на инвестирания капитал като следствие на ефективно използване на факторите на производството. Този модел следва да отговаря на принципите на едно стабилно, ориентирано към бъдещето развитие на обществото и стопанството е мнението на д-р Тоде Тодев.
Доклад на тема „Индустриализацията на Китай и китайския икономически и социален модел“ бе представен от Юан Кехуа, икономически и търговски съветник на Посолството на Китайската народна република в София.
Д-р Йоаким Каламарис, представи доклад на тема „Особености на гръцката икономика“.
Своята концепция за нов икономически модел на базата на реиндустриализацията и факторите за възникването на кризи изложи Иван Митев, бивш преподавател в колеж „Телематика“ – Стара Загора, и настоящ „разбивач на митове“ в традиционната икономика.
Следващият лектор икономистът,определящ себе си като визионер, Любомир Станков изложи своята теза като застъпник за прилагане на паралелна финансово-социална система за базов доход за стимулиране на бизнеса чрез контролирано потребление със страничен ефект, намаляване на сенчестата икономика.
Организатори на Симпозиума бяха финансова компания „Атлас Финанс“ АД, Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация и финансовата медия Financebg.com.