Как парите по банков превод могат да се окажат на грешно място

Преди няколко месеца една малка българска фирма (да я наречем „Бъдеще“) трябва да плати на свой клиент да му изплати няколко хиляди лева по изпълнен договор. Всичко изглежда наред, клиентът дава данни за банкова сметка, включващи основание за плащане, имената на получателя и IBAN кода. От фирмата превеждат парите още на следващия ден, но няколко дни по-късно им се обаждат с твърдение, че нищо не е пристигнало, те продължават да дължат същата сума и по документи никога нищо не са изпращали.

Пари, но на грешно място

При проверката, която от „Бъдеще“ правят в банката, се оказва, че действително имат превод на въпросните пари по IBAN, който са посочили, но титуляр на сметката е съвсем друго лице.Оказва се 20-годишен безработен младеж, който за два дни успява да похарчи по-голяма част от преведената му сума. Той формално няма нищо общо с дълга – кредиторът просто е дал IBAN на неговата сметка.Накрая парите са били върнати с огромни усилия и заплахи за съдебни дела. Остават съмненията обаче дали въпросната фирма, партньор на „Бъдеще“, не е направила това целенасочено – давайки IBAN на друго лице, което е свързано с нея. Макар и подобни случаи засега да са рядкост, от финансовия сектор твърдят, че се случват, а зад тях често стоят опити за измама. Засега единственият начин да избегнете грешки е да поискате изрично от банковия служител да свери името на получателя с действителния титуляр на сметката. Той може да направи това обаче само ако сметката на контрагента ви е в същата банка. Ако е в друга, процесът е дълъг и сложен. В такъв случай може да се обадите на получателя и да се уверите, че парите са пристигнали, но това не намалява риска от други измами, но за тях обикновеният потребител няма много начини да се защити.

Когато се превеждат пари по банков път, в бележката се посочват IBAN, основание за внасяне, получател. От банката взимат само IBAN номера. Кредитните институции нямат задължение да правят проверка. Автоматизираната обработка, която е въведена с използването на IBAN, е с цел именно ускоряване на преводите. В България тя действа от 2006 г. От статистическа гледна точка неволна грешка в изписването на IBAN е толкова малко вероятна, че се приема за невъзможна.

Кодовете са изчислени в комбинации, от които всички цифри без последната се смятат в уравнение – а последната е неговият отговор.

След публикуване на този текст на capital.bg в редакцията се получи писмо от собственик на фирма за внос и износ в Троян, който описа, че след хакерска атака на електронната му поща е пострадал от подобна измама, твърдейки, че знае за още няколко такива случая. И действително от банката са му обяснили, че за тях е важно единствено IBAN-ът да е верен. Собственикът препоръчва българските фирми, които развиват външнотърговска дейност, да бъдат пределно внимателни при извършване на преводите си към и от чужбина. Освен това е добре, когато има промяна в IBAN на клиент или партньор, това да се препотвърди с него.

Със страх от измами

Освен наглед дребни случки като тази с фирмата „Бъдеще“ разминаване между името на получател и действителния титуляр по IBAN може да създаде и други сериозни предпоставки за пране на пари и незаконна дейност. Изтеглянето на кредит от разстояние с откраднати лични данни не може да се случи без подобна измама. Заслучая с Владислав Панев, който се оказва с два кредита, без да знае, „Капитал“ разказа скоро. Те се отпускат, без фирмите да имат личен контакт, и парите се превеждат по сметки, посочени от измамниците. IBAN номерата са на техни сметки, но се кандидатства с различен (в случая Панев). Ако беше направена проверка кой е бил действителният титуляр, щеше да стане ясно, че това не е Панев и има нещо подозрително.

„Капитал Daily“ изпрати въпроси до всички голeми банки, като някои от тях отказаха информация, други предпочетоха да обяснят неофициално къде е проблемът. Отговори получихме от Сосиете женерал експресбанк, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка. Най-общо причината да не се прави проверка е липсата на законово изискване за това и нуждата от бързина на системата, която намалява до минимум човешката намеса. В някои случаи проверка се прави – от Пощенска банка обясниха, че нямат възможност да проверяват дали IBAN на получателите съвпада с действителното име, ако сметките не са при тях. След превода на парите банката получател автоматично превежда сумата и „водещ“ е IBAN номерът, а не името, посочиха от кредитната институция.

Автоматичните системи и човешкият фактор

Подобни бяха отговорите и на Сосиете женерал експресбанк и ПИБ. От „Сосиете“ правят проверки на всички преводи между клиенти на банката, но за сметки в други банки не могат, защото нямат достъп до данните. На въпрос при какви условия биха започнали да правят сверяване на данните Юлиян Господинов, мениджър „Ежедневно банкиране“, отговори: „Не е необходимо.“

ПИБ разказаха, че няма как да правят проверка, защото това ще означава ръчна обработка, което „противоречи на европейските стандарти и тенденции за развитие на платежните операции“. От банката не вярват, че е възможно да се налага изискване за сверяване на получател и IBAN именно заради „европейските тенденции“ за автоматично обработване на данни. Неофициално от друга голяма кредитна институция ни обясниха, че нямат против да нагласят системите си и да гледат дали име и номер съвпадат, но докато това не се наложи като правило за всички, те не виждат смисъл да го правят.
От банките, до които се допитахме, увериха, че случаите на сгрешен IBAN и име не са много и ако се налага изискване на информация, проследяване движението на пари или съмнение за незаконна дейност, веднага могат да предоставят информация.

Пенсионни компании също разказаха за проблеми заради това, че не се проверява името – действително случаите не са много, но за техни клиенти може да става въпрос за сериозен проблем. Едно от дружествата се сблъсква със следния случай: клиент на доброволния им фонд има и кредит в банка. Решава да плати с два поредни превода вноската по заема и да отдели пари за осигуровката си, като пише правилно в двете бележки получателите и основанията за внасяне, но по погрешка написва един и същ IBAN – този на доброволния фонд. Служителят в банката приема парите и внася и двете суми по пенсионната сметка. Няколко дни по-късно от банката търсят клиента за просрочие и след като проследяват какво е станало, молят пенсионната компания да им върне парите.

Тъй като се случва скоро след превода, от компанията се съгласяват – формално това е на ръба на закона, защото при всяко теглене на пари от доброволен фонд се плаща 10% данък на държавата, което е пропуснато, за да не се ощети клиентът по вина на банката. Разбира се, в случая грешката е по-скоро от невниманието на осигурения и не става дума за вина на банка или измама.