Как ще изглежда еко жилището на бъдещето?

Как ще изглежда енергоефективното жилище на бъдещето? Може да има градини по стените или езерце с рибки в градината. Може да наподобявадърво, преобразуващо слънчевата светлина в енергия и въглеродния диоксид в кислород. Или пък може да е като влечуго, което сменя цвета си в зависимост от сезона и регенерира повредените си части. Това са все възможности, изхождащи от упражнение по футуризъм на четирима американски архитекти, интервюирани от Wall Street Journal. От изданието се обръщат към тях с молба да проектират енергоефективната екосъобразна къща на бъдещето.
Идеята на проучването е да не се измисля нещо невъзможно или невероятно, а да се даде отговор какво технологиите могат да направят възможно в следващите няколко десетилетия. На свой ред архитектите ни приканват да преосмислим начина, по които живеем.
„Това е време на преосмисляне на ценностите и това, от което се нуждаем“, казва архитектът Рик Кук от нюйоркската фирма Cook + Fox.
Свеж поглед върху идеята за жилище може вече да едоста позакъснял, предвид огромните щети, които жилищата нанасят на околната среда. Сградите са мълчаливи потребители на по-голямата част от произвежданата енергия чрез електричеството, отоплението и водоснабдяването. По оценка на енергийното министерство в САЩ сградите формират 39% от енергийното потребление и подобен процент по отношение на парниковите емисии.
Осъзнаването на този факт идва да покаже защо зелените сгради са едни от най-широко разпространените тенденции в строителната индустрия. Ето как архитектите си представят бъдещите зелени домове, които биха помогнали за разрешаването на екологичния пъзел:
Под сянката на дърветата
„Много искам да построя къща като дърво“, казва архитектът Уилям МакДонау от фирмата William McDonough + Partners.
Повърхността на неговата къща, подобно на листо, съдържа слой, който абсорбира слънчева светлина. За разлика от днешните слънчеви панели, които обикновено са инсталирани на покрива, тези ще са изтъкани в екстериора. Те ще топлят вода и ще генерират електричество за дома и ще произвеждат кислород за атмосферата, за да неутрализират въглерода, отделян в други части на жилището.
Привлекателността на ултратънките интегрирани слънчеви панели не се определя само от удобството. Днешните панели са просто устроени грозни и отблъскващи за много от собствениците на жилища. Новите панели ще са същински пробив от гледна точка на естетика, което е от съществено значение, казва той.
Що се отнася до останалата част от дизайна, МакДонау предвижда покрив с много стрехи, които да дават сянка, което ще ограничи нагряването през лятото и ще намали нуждата от използването на климатик.
„Кората“ на къщата ще е тънък изолационен филм, който ще се самопочиства и самовъзстановява, казва МакДонау, с което ще се избегне честото й реновиране. Дори и да звучи отвлечено, много от тези технологии вече съществуват. Самопочистващото се стъкло например има специална обвивка, която използва ултравиолетовата слънчева светлина, за да разгради органичните замърсявания, които след това се отмиват от дъждовната вода.
Самовъзстановяващите се бои, които съдържат микроскопични капсули багрило, например, се използват в някои автомобилни фабрики. Тези капсули се пукват, когато повърхността на боята се надраска, за да възстановят щетата. Подобни идеи може и да се приложат за възстановяване на други материали като стъкло и метални слоеве.
За „стъблото“ или скелето на къщата ще се избягва използването на дърво и метали. Вместо това леки ресурсоефективни въглеродни тръби ще държат къщата в изправено положение.
На последно място „корените“ на къщата ще са система, заровена в земята, която ще се възползва от относително постоянната температура на почвата, за да контролира климата в къщата – доставяйки топлина през зимата, когато земята е по-топла от въздуха и прохлада през лятото, когато температурата на почвата е по-ниска. Такива системи съществуват и днес, но цената им е възпиращ фактор за много хора.
Други технологични подобрения в къщата включват цимент, който ще абсорбира въглероден диоксид, компенсирайки голямото количество енергия, необходимо за произвеждане на материала. Освен това специални повърхности в къщата ще поемат кондензацията за задоволяване нуждите от вода в къщата.
Дизайнът отчита и това, което ще се случи, когато полезният живот на сградата изтече – нещо, което повечето строители не вземат под внимание, казва МакДонау. Той си представя, че в бъдеще къщите ще са така направени, че щом бъдат разрушени, няма да оставят вредни частици, а ще се разградят естествено.
Къщата влечуго
Ако къщата на МакДанау е дърво, то тази на Кук е влечуго, чиято кожа е сред най-важните оръжия за оцеляване.
Тази къща ще има кожа, която ще реагира на времето, потъмнявайки на ярка светлина, за да изолира къщата от топлината и изсветлявайки в мрачни дни, за да абсорбира колкото се може повече светлина и топлина.
Фасадата пък ще поема дъжда и кондензацията, за да задоволява нуждите от вода в домакинството подобно на начина, по който обитаващо пустинята влечуго приплъзва капките роса от носа към устата си.
Кук смята, че при проектирането на къщата на бъдещето трябва да се вземе предвид в еднаква степен както начините, по които природата разрешава проблемите, така и технологичните решения – концепция, известна като „биомимикрия“.
Ядливата къща
Идеята за къща на бъдещето на архитектите от Rios Clementi Hale Studios се осланя както на бъдещето на хранителната индустрия, така и на развитието на архитектурата. Фасадата на триетажното жилище ще е покрита във вертикална градина, в която ще се отглеждат леблебия, домати и зелен чай. Освен че ще служат за храна на обитателите, растенията ще дават сянка и ще абсорбират топлината по-добре, отколкото стени от дърво, тухли, хоросанова мазила или стъкло.
Растенията не са единственият впечатляващ елемент в дизайна. Изградена на три етажа, къщата ще е също по-компактна от типичната къща от предградията, което позволява редуциране на енергийното потребление.
Интересен е и начинът на сглобяване на къщата: тя ще е направена от три готови контейнера, поставени един върху друг, които могат да се разглобяват по желание. Този метод съществува и днес, но не се използва много често, тъй като често хората асоциират сглобяемите къщи с ниско качество.
Но ползите от по-ниския разход на енергия са значителни. Стандартизираното строителство на сглобяеми жилища намалява дефектите, които могат да възпрепятстват енергийната ефективност. Освен това готовите части много по-лесно се транспортират и така се ограничава замърсяването от изгореното гориво за доставката.
Поука от миналото
Погледът към бъдещето не е единственият начин да бъдеш иновативен. Къщата на архитектът Стив Музън от Mouzon Design използва модерните технологии, като съблюдава и някои древни техники за намаляване на енергийния разход.
Къщата ще взаимства мъдростите на древните хора, които са строели специални комини, функциониращи като своеобразен климатик. Разликата между налягането на въздуха в комина и извън него предизвиква изтичане на топъл въздух вън от комина и нахлуване на по-студен въздух през прозорците и вратите.
Подобно на Rios Clementi Hale, Музън вижда къщата като източник на храна. Той ще направи „динени люлки“ – изобретение, което ще позволи на тежките дини и други плодове и зеленчуци да растат по външните стени на къщата.
Главното според Музън е къщата да е компактна. „Колкото по-малка, толкова по-устойчива“, казва той.
На практика това становище е валидно за всички от запитаните архитекти: американците трябва да се научат да живеят в по-малки пространства, ако искат да се съобразяват с природата.