Как ще работи програмата за отстраняване на неликвидните банкови активи?

Банковият сектор в САЩ е изправен пред един-единствен проблем: невъзможността да се направи разумна оценка на неликвидните банкови активи. Тези активи тежат на балансите на банките и затрудняват кредитирането помежду им поради липсата на доверие.
Планът на Обама – Гайтнър предвижда да се създаде публично-частен инвестиционен фонд, чрез който държавата да привлече частни инвеститори, заедно с които да изкупува проблемните активи чрез провеждането на аукциони. Според финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър този модел ще разреши проблема с определянето на разумна цена на активите и ще създаде пазар, на който те да се търгуват.
Определянето на разумната цена на неликвидните активи е изключително деликатен въпрос. В случай че тя е прекалено ниска, планът ще навреди на финансовите институции, вместо да им помогне. В обратния случай планът ще ощети американския данъкоплатец, с чиито пари оперира правителството, като го превръща в неволен участник в тази инициатива.
Съгласно първоначалния план на Полсън – Буш, американското правителство трябваше да изкупи директно тези „токсични“ активи. В този си вид планът имаше два съществени недостатъка – върху държавните чиновници се стоварваше отговорността да определят цената на активите и нелеката задача да поемат управлението им.
В това отношение новият план е по-добър, защото разчита на комбинирано финансиране от Министерството на финансите и частни инвеститори. С помощта на допълнително финансиране с ограничено право на обезщетение от Федералната корпорация за застраховане на депозитите и Министерството на финансите, публично-частният инвестиционен фонд ще може да изкупи неликвидни активи на обща стойност 500 млрд. долара. Те ще се продават чрез аукциони, организирани от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите. В тях ще могат да продават своите активи банките, които са издържали стрес-теста, на който ще бъдат подложени от регулативните органи до края на април. Чрез наддаване частните инвеститори ще определят цената на неликвидните активи и след това ще поемат управлението им.
Американското правителство ще използва като вноска в публично-частния инвестиционен фонд 75-100 млрд. долара по програмата за справяне с проблемните банкови активи. При успешен старт средствата по програмата може да се увеличат до един трилион долара.
Новата програма се състои от две части, които адресират неликвидните ценни книжа (Legacy Securities) и ипотечни заеми (Legacy Loans). Програмата ще позволи на банките да продадат тези активи на приемлива цена, благодарение на евтиното правителствено финансиране и наддаването между инвеститорите.
Следват два примера за това как ще се осъществи изкупуването на проблемните активи по линия на всяка от двете програми. Примерите са публикувани на интернет страницата на финансовото министерство на САЩ.
Пример за инвестиция по линия на програмата за справяне с проблемните заеми:
1) Дадена банка има група от ипотечни кредити със сходни характеристики, които обединява в т.нар. кредитен пул. Той се използва като обезпечение по ценни книжа с номинална стойност 100 долара в конкретния пример. Сега банката иска да продаде този кредитен пул, за да привлече свеж паричен ресурс за отпускането на нови кредити ;
2) Банката се обръща към Федералната корпорация за застраховане на депозитите, която определя дали желае да отпусне заем за финансиране на покупката на този кредитен пул при съотношение на дълг към самоучастие 6 към 1;
3) При одобрение кредитният пул ще бъде продаден чрез аукцион, организиран от Федералната корпорация за застраховане на депозитите. Частните инвеститори ще могат да подават своите оферти за покупка, като най-високата предложена цена ще определи победителя. Победителят заедно с Министерството на финансите ще формира публично–частен инвестиционен фонд. Най-високата предложена цена в този пример е 84 долара;
4) От тези 84 долара Федералната корпорация за застраховане на депозитите ще заеме 72 долара, което оставя 12 долара самоучастие за частния инвеститор и държавата, което отговаря на съотношение 6 към 1;
5) Министерството на финансите и частният инвеститор ще предоставят по 50% от това самоучастие, тоест и двете страни ще участват с по 6 долара в закупуването на кредитен пул с номинал 100 долара;
6) След финализиране на покупката частният инвеститор ще поеме управлението на кредитния пул с помощта на фонд мениджъри, одобрени от Федералната корпорация за застраховане на депозитите.
Пример за инвестиция по линия на програмата за справяне с проблемните ценни книжа:
1) Министерството на финансите обявява процедура за включване на фонд мениджъри в публично-частен инвестиционен фонд;
2) Фонд мениджърите трябва да имат право да набират капитал от частни инвеститори и да бъдат квалифицирани да управляват активи от името на Министерството на финансите и частните инвеститори;
3) За всеки долар привлечен капитал от частните инвеститори, Министерството на финансите ще предостави още един долар самоучастие, както и заем в размер на 1 долар;
4) Фонд мениджърът започва да набира средства и успява да привлече 100 долара частен капитал. Министерството на финансите на свой ред предоставя 100 долара самоучастие и още 100 долара под формата на заем. В отделни случаи, Министерството на финансите ще може да предостави на фонд мениджъра още 100 долара заем;
5) Фонд мениджърът вече разполага с 300, а в някои случаи – 400 долара капитал, с които може да купува неликвидни банкови книжа;
6) Фонд мениджърът ще взема своите инвестиционни решения самостоятелно, но ще трябва да се придържа към дългосрочна стратегия за държане на книжата.
От примерите се вижда ясно, че за да привлече частни инвеститори, американското правителство е готово да поеме по-голямата част от финансирането, а съответно и от риска. Разликата между двете части на програмата се състои в съотношението между самоучастието на частния инвеститор и отпуснатия заем. Освен това в първия случай заемът се отпуска от Федералната корпорация за застраховане на депозитите, а във втория – от Министерството на финансите.
Тепърва предстои да разберем как ще заработи плана и дали това е правилното решение.

investor.bg
финанси