Картофопроизводителите масово ползват холандски и немски семена

Българските земеделци са увеличили реколтата с усъвършенстване на технологията.
Произведените у нас картофи задоволяват половината от националната консумация на дребно, останалите се осигуряват от внос, коментира за БТА председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите Венцислав Каймаканов.Българските семейства купуват около 500 000 тона картофи годишно, а 100 000 тона се продават на обществени консуматори, каза Каймаканов. Тази година националният добив на картофи възлиза на 220 000 тона, твърди Каймаканов. По думите му тази година добивът е леко увеличен спрямо миналата / 198 000 тона/ заради падналите дъждове. Средният добив е 2 200 – 2 800 кг/дка.Най-големите масиви – от около 500 дка са разположени в Самоковско и Ихтиманско, които се славят като традиционен производител на картофи. След тях се нарежда Смолянска област. Сериозна заявка дава и Трънският край с екологично чистата си продукция, но там все още площите са разпокъсани, коментира Каймаканов. Добри добиви са регистрирани и в Благоевградско и Кюстендилско. Картофът навлиза и в полетата във Видинско, Шуменско, Ловешко и Добричко, където се правят успешни опити за отглеждането му, отбеляза експертът. В Националната асоциация на картофопроизводителите членуват 200 души, като 50 от тях са едри производители. Някои от тях са постигнали добив до 4,5 тона за декар. Гоним 5-6 тона за декар и скоро ще ни завидят и западни производители, твърди Каймаканов. По думите му българските земеделци са увеличили реколтата с усъвършенстване на технологията. Ползват се „умни“ машини – садачни, тежки и плугове, на които само задават действията. Използват се също и химикали, повишаващи добивите. Ежегодно Националната служба за растителна защита /НСРЗ/ извършва стопроцентов мониторинг върху производството на картофи за семена и 15-процентов върху производството за консумация, съобщи за БТА Марияна Лагинова – директор на централната лаборатория по карантина на растенията към НСРЗ. По думите й са открити нови карантинни вредители, но чрез ефективен фито-санитарен контрол влиянието им се ограничава. Картофопроизводителите масово ползват холандски и немски семена. Те показали добри добиви и се оказали устойчиви за нашия климат. Семенното стопанство 100 процента се осигурява от чужбина. Вносът тотално е изместил изходната суровина за традиционния български картоф. Според Каймаканов са запазени семена само за два български сорта в Самоков и Пловдив. Количеството им обаче е ограничено – около 10 тона. В момента нито един институт, нито едно стопанство не създава български семена, посочва Каймаканов. По думите му сега на националния ни пазар успешно навлизат и шотландски семена. Картофопроизводителите са получили 70 на сто от националните доплащания, осигурявани от Министерство на земеделието. Държавната субсидия в стойност е 1,5 млн. лв. Искаме още 500 000 лв., които ще бъдат разпределени между 109 земеделци, каза Каймаканов. Според него така доплащанията щели са достигнат до всички картофопроизводители. Българските картофи се реализират на националния ни пазар. Миналата година е имало наченки на износ към Гърция, но за малки количества, отбелязват експертите. Сега няма питания от чужбина. Заобиколени сме от най-големите производители на картофи и те нямат интерес към нашата продукция, обяснява Каймаканов. По думите му картофи се засаждат вече даже и в пясъците на Египет. Продуктът е поставен в златната световна кошница заедно с пшеницата и слънчогледа и заради широкото му разпространение съществува като самостоятелен вид зеленчук.

Финанси