Кредитирането ще тръгне, когато бизнесът генерира растеж

Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка, където работи от 2003 г. като главен финансов директор на осемте дъщерни компании на „Юробанк И Еф Джи Груп“ в България. Притежава редица професионални квалификации във Великобритания, Гърция, Холандия, Белгия, САЩ и България. Председател е на Комитета за икономическа политика на Асоциацията на банките в България.

– Госпожо Димитрова, в какъв етап се намира българската банкова система в момента и кои са силните и слабите страни на сегашната ситуация?

Българската банкова система е една от най-стабилните в Европа. Това се дължи на изключително добрата система от правила, които регулаторът в страната – Българската народна банка, е изградил, а банките стриктноследват. В допълнение, професионалистите в банковото дело у нас са квалифицирани и мотивирани да поддържат системата в отлично състояние – добре капитализирана и ликвидна.

Банкирането в България е все още в етап на развитие, като ние сме много по-близо до традиционното банкиране – отпускане на кредити и събиране на депозити, което ни спести много от проблемите на западните банки по време на кризата. Валутният борд също допринася за тази стабилност и сигурност, които са характерни за системата. Разбира се, има и слаби страни – стагниращата икономика води до слабо търсене на кредити, ниска доходност, ограничени приходи. За да раздвижим кредитирането, трябва да има раздвижване на икономиката. Много се надявам скоро да видим положителни сигнали в тази посока.

– Икономиката и банките са като скачени съдове и кое според вас би съдействало отново да настъпи период на икономическо оживление и на кредитна експанзия?

Аналогът, който направихте със скачените съдове, е изключително точен. Банките следват развитието на икономиката и кредитна експанзия ще има тогава, когато бизнесът генерира растеж и се появят повече качествени инвестиционни проекти. Тук отново се връщаме към макроикономическата среда, която трябва да насърчава местни и чуждестранни инвестиции с благоприятна среда за правене на бизнес. Това включва политическа стабилност, сериозни административни реформи, функционираща съдебна система.

Необходими са повече инвестиции в инфраструктура, насърчаване на местния бизнес, подпомагане на износа, създаване на нови работни места. Не трябва да забравяме и другия двигател на икономически растеж – потреблението. Мерките за насърчаване на вътрешното търсене, подобни на тези, които виждаме в много западни държави, също са начин за увеличение на брутния вътрешен продукт и създаване на оживление в икономиката. Но всичко това изисква цялото ни общество да се обедини около тази цел и всички заедно да работим в една посока.

– Какъв е вашият отговор на честия упрек за свитото банково кредитиране и за високите лихви и такси по заемите?

Не споделям мнението, че банките са виновни за свитото кредитиране. Случващото се в банковата система е отражение на това, което става в икономиката на страната. Когато икономиката буксува, имаме ниски темпове на ръст и спад на инвестициите, това се отразява и на банковото кредитиране. Затова е повече от нормално, когато страната е в криза, търсенето на кредити да бъде по-слабо, тъй като фирмите не са склонни да правят нови инвестиции, а хората да потребяват. Ако има нещо добро в тази картина, то това е ръстът на депозитите, т.е. клиентите ни поверяват парите си, което показва тяхното високо ниво на доверие.

През последните няколко години отбелязахме рекордни нива на нарастване на депозитите на граждани и фирми и те вече значително превишават кредитите. Само за последното тримесечие депозитите нараснаха с близо 2 млрд. лв. Банките в България са свръхликвидни и търсят начини да „пласират“ тези пари под формата на кредити. И тук отново стигаме до основния проблем – ако няма стимули за развитие на икономиката, ако няма добри проекти, ако няма вяра в бъдещето, няма как да очакваме клиентите да дойдат и да поискат кредити.

Колкото до лихвите по кредитите – те зависят от пазара, от средата и от риска на кредитополучателите. Ако можехме да се финансираме на нивата, на които се финансират немските или френските банки, щяхме да предложим на нашите клиенти още по-ниски лихви. Но България все още е извън еврозоната и рисковата премия, която плащаме за финансиране от чужбина, е твърде голяма. Ако я сравним с тази, която плащат банките в Германия, ще видим, че разликата е в пъти по-голяма. И това е така, защото кредитният рейтинг на нашата страна е в долната скала на инвестиционния рейтинг, а този на Германия е възможно най-високият. Въпреки това, ако погледнем статистиката, ще видим, че лихвите по кредитите продължават да намаляват и в много случаи са на по-ниски нива, отколкото преди кризата.

Към това трябва да добавим и множеството програми за кредитиране на малки и средни предприятия, при които лихвените равнища са по-ниски от когато и да е било. Нека не забравяме, че таксите, които българските клиенти плащат за банково обслужване, са едни от най-ниските в страните от Европейския съюз и това може да се види от анализите на Европейската централна банка.

Може би за публиката остава скрито, но вече са видими първите признаци за възстановяване на търсенето на кредити. Например, Пощенска банка отчита динамичен ръст в жилищното кредитиране – от над 15% на годишна база, като след пускането на новия ни продукт – Спестовен жилищен кредит, очакваме той да е още по-осезаем. При малките фирми регистрираме 50% повишение на отпуснатите кредити на МСП на годишна база от началото на 2013 г. Имаме и 27% ръст на потреблението с кредитни карти.

-“Банките трябва да признаят, че има проблем между тях и хората”, призова председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев след социологическо проучване, свързано с изготвянето на антимонополно законодателство. В какво според вас е проблемът?

Взаимоотношенията между банките и клиентите се градят върху доверието. За разлика от други страни и бизнеси, българските банки не са били спасявани от държавата, не са ползвали държавна помощ и не са получили дори и един лев на данъкоплатците. Банковият сектор е може би най-прозрачния в икономиката, защото резултатите на банките са публични, те са едни от най-големите данъкоплатци, заплатите се плащат в пълен размер и служителите се осигуряват на реални възнаграждения.

Банките правят много инвестиции в икономиката на страната, които създават бизнес за други фирми – в обновяване и поддръжка на клоновата мрежа, закупуване на софтуер и хардуер, аутсорсинг на неспецифични дейности. Секторът е един от най-големите корпоративни дарители и всички банки имат програми за корпоративна социална отговорност. Това се оценява от нашите клиенти, които са депозирали вече над 60 млрд. лв. при нас.

Истината е, че част от тези пари стоят на депозит, защото за тях няма алтернатива. Клиентите не виждат много други възможности за спестяване, а и за инвестиции. Пак ще повторя – ако фирмите виждат перспектива за инвестиции – те ще инвестират, защото за това съществуват. Ако гражданите са уверени в бъдещите си доходи – те ще вземат кредит, за да реализират мечтите си сега. Поради това най-важната задача е да събудим икономиката, да насърчим инвестициите и потреблението, да създадем по-добра среда за бизнес, вместо да има популизъм.

– Каква е цената на стабилността на българската банкова система?

Гарантирането на стабилността на системата е водещ принцип в нашите действия. От една страна, това се постига като държим голяма част от депозитите под формата на минимални задължителни резерви на безлихвени влогове в БНБ и правим годишни отчисления за Фонда за гарантиране на влоговете в България. От друга – като се придържаме към основите на банкирането – събиране на депозити и отпускане на кредити. Защото една стабилна банкова система като нашата играе важна роля на посредник между хората с пари и хората с идеи, което допринася за развитието на икономиката.

Българската банкова система има още много да наваксва и поради това не бяхме изкушени да инвестираме в сложни инструменти, което беше причината за началото на кризата в западните държави. Освен това показахме, че добре сме си научили урока от предходната криза и заделихме достатъчно резерви, за да се справим с лошите кредити и да не допуснем повтаряне на сценариите от1995-1996 г.

Наша отговорност е да пазим парите на вложителите и поради това не одобряваме никакви спекулации, които биха могли да застрашат стабилността на системата. Защото, както казахте – банковата система и икономиката са скачени съдове и ако нещо се случи с банковата система, това ще се усети особено болезнено в цялата икономика. Стабилността на системата трябва да е свещена за всички и не трябва да се допусне да бъде нарушена.