Кредитната криза удря Европа
Европа ще е следващият най-силно засегнат континент от кредитната криза разтресла САЩ в края на миналата година. Колумнистът на Ройтерс Джеймс Сафт смята така, тъй като евро-икономиката е много сериозно зависима от банковото финансиране, което пък е обхванато от ликвидна криза.
Според последния доклад на Европейската централна банка от април, условията по отпускане на кредит са станали по-строги, а цената на парите се е увеличила рязко. Броят на договорените кредити е намалял, а с това и печалбите на банките и цялата европейска икономика.
Банкерите от ЕЦБ споделят, че отпускането на ипотечни и бизнес кредити е станало доста по-трудно през второто тримесечие на годината. Прогнозите са ситуацията да се влоши в идните месеци.
Защо се случва всичко това?
Банките се притесняват от слабите перспективи пред европейската икономика, жилищния пазар и в крайна сметка възможността на клиентите да връщат заемите си в срок. В първия момент банките затегнаха условията, при които отпускат кредити и връщаха голям процент от клиентите си, но сега нещата се обърнаха. Днес все по-малко европейци се унижават да търсят пари назаем от кредитните институции, а ЕЦБ коментира, че толкова голям отлив не е бил отчитан от много време насам.
Всичко това ни кара да заключим, че Европа изпитва нормално икономическо забавяне, а не пълномащабна кредитна криза. Еврозоната успяваше да избегне по-тежките последици от кризата, което се отдаваше не толкова на имунитет, а по-скоро на времево забавяне.
„Европейската икономика поема по пътя надолу, а липсата на свободни пари ще усложни до такава степен нещата, че няма да се учудя на една лека рецесия“, коментирал е Марко Анунциата от Unicredit в Лондон. „Европа е в сериозно затруднение и трябва да се предприемат оздравителни мерки“, продължава той.
Взимането на кредити от нефинансови институции в Еврозоната е растяло с 15% на година до март 2008 г., което изглежда съвсем нормално. Ако обаче погледнем в по-голяма дълбочина откриваме, че голяма част от тези заеми не са били доброволни.
Европейската икономика все още е силно зависима от банковия си сектор. В Еврозоната банковото кредитиране е отговорно за 85% от финансирането на корпорациите, докато в САЩ този процент е по-малък от 50. Американците предпочитат да набират капитал чрез издаване на ценни книжа през борсата, а не толкова да разчитат на заеми.
Така европейските компании не бяха засегнати от финансовата криза, но не можем да кажем същото за банковия сектор. Излиза, че просто е нужно време кредитната криза да се прехвърли от банките към бизнеса и това време май е дошло. Сега кредитните институции искат по-големи гаранции и начисляват по-висока лихви при отпускането на финансиране. Сами виждате, че този процес усложнява цялото развитие на бизнеса, а с него и на европейската икономика.
Какво ще бъде отражението на кредитната криза за Европа? Тъй като докладът на ЕЦБ за състоянието на кредитните пазари има едва пет годишни история, няма откъде да черпим опит. За щастие в САЩ такъв документ се подготвя всяка година от 1990 г. насам и предоставя повече исторически сведения. Освен че дава много добра представа за състоянието на финансовия сектор, оказва се че докладът е и водещ индикатор за бъдещото развитие на цялата икономика.
Логично е да смятаме, че кредитната криза ще засегне европейския бизнес съвсем скоро. Редица икономисти твърдят, че Старият континент може да усети негативите още по-силно заради тежката си обвързаност с финансовия сектор. Джеймс Сафт предупреждава да се следят процесите в Европа през следващите няколко месеца, когато според него ще се развие „заболяването“ и ще се влоши през последното тримесечие на годината. Тогава ЕЦБ ще заговори за първо смъкване на лихвеното ниво, а европейската валута ще продължи да се обезценява към долара.