Лека-полека вървим към нулата

Лека-полека, а понякога по-бързо, фондовата борса се движи към нулата. Не, това не е този момент, от който ще започнем да скачаме, а моментът, в който вече нищо няма да има значение за инвеститорите. За кои инвеститори ли? – за всички. За спекулантите, защото ще са занулили своите акаунти. За инвестиционните фондове, защото от тях ще са изтеглени толкова много пари, а те ще са толкова малки, че вече ще им е все едно с колко после ще се върне пазарът и ще им трябват години да се възстановят.За пенсионните фондове, които само се молят да си възстановят част или всички загуби, и които странно за подобен род фондове- не виждат по-далеч от носа си (а се предполага, че трябва да гледат с хоризонт примерно 10 години напред). Тях направо човек не може да ги разбере: не искат да купуват на настоящите нива, не искаха да купуват, когато пазара беше горе, когато пада, а когато тръгне пазарът да връща най-вероятно няма да могат или ще решат, че са изтървали момента. За тях нулевата точка отдавна е достигната, а струва ми се това се предопределя основно от липса на опит и професионализъм.Наблюдаваме коренна промяна на инвеститорската психология, която ни показва историческото развитие на нормалните фондови пазари и психологията там. Залитането от едната крайност в друга, макар и да се наблюдава от време на време, никъде и никога не е била толкова голямо, защото има професионални играчи, които винаги виждат възможностите.
Това ни обяснява още и защо на ефективните пазари почти никога не се наблюдават толкова големи движения в такива кратки срокове.Съществуват професионални мениджъри, доказали се с времето, които непрекъснато коментират пазара и дори и да сгрешат един или два пъти, в повечето от случаите са прави. Те не се страхуват да кажат, че пазарът е подценен или надценен и да изразят свободно своето мнение, да купуват или продават в кризисни моменти, което до голяма степен връща ефективността на един пазар, дори и моментно да залитне.Съществуват развити медии, които не търсят само новината на всяка цена, било то и такава всяваща паника, без да разяснят за какво иде реч, да поканят гости да осъществят дискусия. Става дума за заглавия от рода на „Борсата умря“, „След еди колко си дни сме на нулата…“ и т.н.Търсим дъно- как да търсим дъно, когато вече няма логика на пазара, нещо което се наблюдавашеипреди година. Интересното обаче, че голяма част от най-големите оптимисти сега са най-големите песимисти. Индексите на развиващите се пазари, или поне на повечето такива, се оттласнаха силно от загубите си през октомври. Ноември бе благосклонен за тях, като индексът, следящ представянето им MSCI в най-добрия си момент преди спада от последните дни, се бе повишил с около 25% от дъното си. Къде сме ние? Чуждите пазари, в които вече всички сме вперили очи, понеже няма кой да анализира отчетите на дружествата, а и на кой ли му пука за това, сякаш борсата е едно голямо казино, падат – и ние падаме, те скачат – ние падаме по-малко. Сега сме почти на дъното от няколко години.

Та кой каза, че не вървим към нулата?
Теодор Минчев