Македония си няма своята Хърватия

Две страни от Западните Балкани са с блокирана европейска перспектива. Това са Босна и Херцеговина и Македония. Първата поради вътрешни проблеми, произтичащи от сложната структура на държавата, създадена с Дейтънското мирно споразумение, а другата от ветото на Гърция, налагано заради все още нерешения спор между двете страни за името на държавата Македония, призната официално под наименованието Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Блокадата на европейската им интеграция на практика доведе до задълбочаване на проблемите в двете страни и до (само)изолацията им. Евроскептицизмът нараства, а Европа все по-малко се възприема като решение на проблемите им. Разликата обаче е, че Босна и Херцеговина има силен съюзник в лицето на Хърватия.

Хърватската дипломация е неуморна от няколко месеца насам, откакто избухнаха масовите протести в Босна и Херцеговина и припомниха светкавично ужаса от войната 1992-1995-а година, в търсенето на подкрепа за иновативната си идея за БиХ да бъде направено изключение в евроинтеграционния процес, както euinside подробно писа. И макар тази идея все още да не среща пълна подкрепа, поради опасения, че всъщност представлява занижаване на критериите за присъединяване, Загреб не се отказва и си е поставил за основен външнополитически приоритет да осигури успеха на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани и особено Босна и Херцеговина, с която Хърватия дели дълга граница, явяваща се външна и за ЕС.

Кой ще бъде Хърватия за Македония?

Бившата югорепублика обаче си няма такова силно рамо нито сред бившите югосъквартиранти, нито сред останалите балкански държави. А още по-малко среща подкрепа у своята най-близка съседка по манталитет, език, произход – България. Отношенията между двете страни са променливи, но най-точно може да се опишат като пасивни на фона на постоянно тлееща вражда и недоверие. От време на време, с всяка смяна по върховете на българската дипломация за кратко се активизира политиката спрямо Македония, но тя се изчерпва с поредица от срещи, словесни ангажименти за подкрепа за европейската интеграция на Македония, обещания за споразумения. Само че нищо от това няма практическа стойност за преодоляването на европейския блокаж в Скопие, който до голяма степен се дължи на вътрешнополитическата конюнктура. България дори се включи в блокажа като постави свои условия (зачитане на историята и усилия за намаляване на национализма) за отблокирането на евроинтеграционния процес на Скопие и обяви това за своя европейска победа.

Хърватия има предимство пред България, първо защото премина много по-тясна евроинтеграционна цедка (заради България впрочем) и второ защото това беше успешно. С други думи гласът на Хърватия тежи несравнимо повече спрямо този на България, когато става дума за помощ на страни-кандидатки. Да не забравяме и езиковото предимство, което направи изключително успешен центъра на отличните постижения, през който Хърватия разпространява преводни документи, експертиза и хармонизирано законодателство на страните от региона. Освен това, макар и сложни, отношенията между Хърватия и БиХ са традиционно добри заради общото им минало в рамките на бивша Югославия и също заради значителното хърватско население, което се определя като хърватско в БиХ. И не на последно място за Хърватия е от ключово значение съседите й да са стабилни. На тези усилия се гледа с много добро око в ЕС.

В такъв случай трябва да се запитаме колко важна е Македония за България и трябва ли да стане нещо застрашаващо стабилността в региона, за да се предприеме инициатива за рестартиране на процеса на евроинтеграция?

Бившият български външен министър на България (2001-2005) Соломон Паси, в момента президент и основател на Атлантическия клуб в България, смята, че отношениятамежду всяка двойка балкански съседи са уникални и несравними. Несравними са, например, отношенията на Гърция с Кипър, Турция, Македония или Албания. Как да сравним отношенията на България с Гърция, Турция, Македония или на Хърватия със Словения и България, попита той в мнение, написано специално за euinside.Г-н Паси припомни и българските инициативи за Балканите до момента – отваряне на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (1996) за всички балкански страни; създаването на тристранни и двустранни формати за сътрудничество като помощта на Гърция и Турция за присъединяването на България и Румъния към НАТО, трансграничното сътруничество между България-Гърция-Турция или България-Македония-Сърбия, България-Сърбия-Румъния.

Едно от нещата, с които България много се гордее и смята, че е огромна подкрепа, е фактът, че страната първа призна независимостта на Македония при това под конституционното й име, оспорвано от Гърция. Често ще чуете от София, че България подкрепя членството на Македония в НАТО и ЕС. Но нищо повече от това.

Соломон Паси признава, че Балканите се нуждаят от качествено нов тип сътрудничество, подобно на Вишеградското. „Последните развития в Украйна показват, че от една страна времето за протакане на балканския проект вече е изтекло. Но от друга страна – и това е критично важно за всички нас – отделянето на европейската от атлантическата интеграция е контрапродуктивно, както учи украинският тъжен пример“, посочва бившият външен министър. Наскоро той публикува нова идея в съавторство с бившия заместник външен министър Любомир Кючуков за създаването на „Вишеград на Балканите“, като засега това е работно заглавие. Балканският Вишеградще е отворен към всички страни от ЮИЕ, пише г-н Паси, които са едновременно членки на НАТО и ЕС. Засега тези страни са 5: България, Гърция, Румъния, Словения и Хърватия. „Този Балкански Вишеград няма да е обсебен от лобистика за членството на своите членове в ЕС или НАТО – тези задачи са вече решени за тях.Той ще е инструмент за синергия между членовете му за максимизиране на ефекта от общото за всички членство в ЕС и НАТО. Параметрите на тази синергия са неограничени. Те започват от инфраструктура, еврофондове и трансгранично сътрудничество и стигат до военно сътрудничество, което да залегне като елемент както на бъдещата Обща отбрана на ЕС, така на Смарт отбраната на НАТО.“

Все още не е ясно какви са нагласите в региона за създаване на Балкански Вишеград, но той така или иначе е насочен към вече членуващи държави, а не към кандидатките. А в момента се търси решение на дълбоко затъналата европейска интеграция. И сега, точно десет години от голямото разширяване на Съюза темата е повече от актуална, още повече, че в много европейски държави общественото мнение е настроено най-малкото резервирано, като в самите кандидатки или желаещи членство също не се забелязва особен ентусиазъм. Гералд Кнаус, председател на Европейската инициатива за стабилност (аналитичен център с експертиза по балканските проблеми) е на мнение, че е необходима коренна промяна в политиката на разширяване със смяна на лексиката и поставяне на много прости и реалистични предварителни условия.

Като добър пример той даде пътните карти за отпадането на визовия режим за страните от Западните Балкани. Пътни карти трябва да се направят и за отварянето и затварянето на глави, защото, според него, отварянето на глава само по себе си не е напредък. Проблемът, според Доктор Сенада Шело Шабич от Института за развитие на международните отношения, е, че Хърватия е била последната държава, в която е имало национален консенсус за членството. Такъв изцяло липсва в страните, които останаха отвън.Тя смята още, че повече не може да се работи с елитите във въпросните страни и трябва да се пристъпи към изграждането на домашни проевропейски сили, което, призна тя, ще е дълъг и труден процес. Двамата с Гералд Кнаус говориха на дискусия за разширяването в Загреб, организирана от посолството на Швеция и представителството на ЕК в хърватската столица.

Засега тенденцията е да се изчака сформирането на новата Европейска комисия, за да се види дали тя ще излезе с по-различна стратегия за разширяването или не. Нагласите сред страните-членки обаче са, че топката е в ръцете на кандидатките. Хърватската дипломация смята обаче, че е много трудно да се очаква повече от слаби държави, каквито са специално Македония и Босна и Херцеговина. Заместникът на Весна Пусич Желько Купрешак е убеден, че повече Европа е решението за региона, а не по-малко. ЕС не бива да оставя тези страни сами на себе си. Той многократно се опита да защити хърватската идея за БиХ, която обаче се възприема като сваляне на летвата. Докато се спори кое е първичното – яйцето или кокошката, тоест дали първо кандиатките да си напишат домашно и тогава ЕС да отвори врати, тези страни пропадат и това създава рискове за сигурността на всички в региона.

България може и трябва да играе ролята на Хърватия за Македония, защото това би могло да бъде начин и сама да излезе от негативния си образ не само в ЕС, но и в региона. Един от големите плюсове на България е нейната финансова дисциплина и ниска задлъжнялост. Това е нещо, което тя може да изнася като експертиза. Тази седмица на официална визита в Хърватия беше премиерът Орешарски. От изказванията на хърватски официални представители стана ясно, че Загреб се възхищава на София именно заради ниския дефицит и правителствен дълг. Това е един от много малкото плюсове, които страната може да използва. Докато се търси решение на проблема с Гърция, България би могла да предложи регионални преговори за членство. Например на една маса да седнат Хърватия, Македония и България и да покажат на Скопие как точно се преговаря, какви са техниките, какво административно усилие е необходимо и как да го осигури. Какво я чака след членството. Това ще подготви страната много по-добре и ще възбуди отново европейския ентусиазъм.

Хърватия акцентира в своето предложение за Босна и Херцеговина върху въвличане на гражданското общество в рестартирането на евроинтеграционния процес. Същото може да се направи и с Македония. Важно е страната да знае, че има съюзници и бъдеще, защото в противен случай се превръща в малко злобно образувание, чиято единствена цел е да „оцелява“ във враждебна среда. На дискусията за разширяването в Загреб някой съвсем основателно постави въпроса „Помислете си къде ще е Македония, когато гръцкото вето падне“. Хърватия е наясно, че предложението й се нуждае от време, за да събере необходимата подкрепа, но за нея е важно да се поддържа темата в дневния ред на Съюза. Това може и трябва да направи България за Македония. Постоянните реакции на това или онова действие на Скопие, особено в българската делегация на Европарламента, е дребнаво и тесногръдо.