Малоумна ли е идеята за достъп до данъчните досиета?

Обсъждането на тази идея заглъхна без да е изчерпало темата. Това обаче не означава, че идеята няма да бъде приета изневиделица и с непредвидени последици.

Отговаряй направо на въпроса, искам да кажа, че това не е малоумна, а вредна идея. Основанието, на което тя се предлага е рационално от гледище на служителите на НАП. Но е малоумие свободният достъпът до данъчните досиета да се поддържа или не среща нужната съпротива от данъкоплатците и техните избраници.
В досегашното обсъждане на идеята почти напълно отсъстват следните аргументи против нейното приемане.
Въпросните представители на властта, които според предложението би трябвало да получат достъп до данъчна информация са: президента, председателя на законодателното събрание, министър-председателя, главния и окръжните прокурори, министрите на финансите и вътрешните работи, и т.н. Пряко избрани или назначени, това са нормални хора – несъвършени, подложени на изкушения и с неизбежно ограничено знание и виждане за света. Те не са богове и в общия случай моралните им устои са също толкова нестабилни, колкото и на онези, които са ги избрали. Българските избиратели са имали не веднъж повод сами да се убедят в тази елементарна истина.
От това, че законът ще даде на тези властници право да достъп до съществена информация за всички данъкоплатци не следва, че те ще я ползват според заявените намерения.
По-скоро обратното. НАП на пръв поглед не отчита обстоятелството, че длъжностите в предложения списък притежават временен монопол върху прилагането на насилие много и днес излишни права на достъп. Данъчният престъпник е виновен до доказване на обратното и държавата е първостепенен кредитор, дори според тълкуванията на Конституционния съд. .
Онези, които получат достъп до данъчните досиета, ще се възползват от него вероятно според своята ограниченост и пристрастия, срещу политически противници и в името на собствени интереси. Дори не е нужно да се стига до действително прилагане на това право. То, веднъж легитимирано от данъчния кодекс, ще се превърне в средство за сплашване и шантаж. С него ще може да се търгува така, както и в момента се извършва търговия с достъп до представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. На това отгоре се създава и очакване за тази търговия. В съответствие с него данъкоплатците, особено по-големите от тях, ще търсят възможност не просто да са добре с представителите на политическата власт, но и да се откупят предварително от подобно притеснение и да го насочат срещу конкуренцията. Рано или късно новите правила ще стимулират по-дълбоко свързване на бизнеса и властта, онова, което се нарича олигархия. Служителите на НАП най-вероятно разбират за какво става дума.
Първите, които ще спечелят от това стечение на обстоятелствата, са, разбира се, длъжностните лица в списъка и издигналите ги политически партии, в момента на власт. Ще спечелят и самите пазители на данъчните досиета – служителите на НАП. Покрай тези лица ще получат облаги, повече търсене на техните услуги и организираните и неорганизираните посредници, данъчните консултанти и другите подобни професии. Това обяснява мълчанието по повод идеята от страна на представителните организации на бизнеса.
От НАП се опитват да парират подобен ход на разсъжденията с твърдението, че по всеки отделен случай на достъп до данъчно досие щяло да има запис за това кой го е поискал, получил и предоставил. Проблемът обаче е в това, че в най-общия случай до такъв запис няма да се стига. В момента достъп до досиетата при съответната виза от съда имат достатъчно широк кръг длъжностни лица. Не е известно колко пъти те са поискали и получили подобно разрешение от съдилищата. Липсата на подобен запис или неогласяването му означава или че процедура не се използва, или че и в момента тя се използва за шантаж (тъй като съдът все пак дава известна защита и публичност).
Вероятно става дума за интерес към данъчните досиета на не повече от 300-350 данъкоплатци. Предполагам, че те вече са взели предпазни мерки и новата процедура едва ли ще доведе до повече ефективност в събирането на данъци. Защитаваните от НАП изменения в процедурите, изглежда, са отговор на идеята на новия финансов министър при данъчните проверки да се прилагат класически начини за оценка на риска, както от години Световната банка съветва не само България, но и страните от бившия Съветски съюз. Ако НАП прокара широкия достъп до данъчните записи и информация, и ако възстанови старото правомощие (действало до началото на 2006 г.) на инспекторите да претърсват и изземват доказателства, това ще блокира реформата на проверките, основана на оценка на риска.
Оправданието на идеята с „борба“ срещу сивата икономика, която се разгръщала по време на криза, е умишлено лицемерие. Сивата икономика е многостранен феномен, който не зависи от правата на достъп до данъчни досиета. Най-малкото това трябва да е ясно от опита отпреди двадесет години, когато пълната прозрачност на данъкоплатците за държавата е можеше да предотврати отстояването на елементи на стопанска свобода чрез бягство в нерегламентирани сделки и пазари. Успешните примери за намаляване на дела на сивата икономика в България и в други страни имат следният общ знаменател: те се случват, ако: а) има общо намаляване и опростяване на данъците и б) ако данъчната дисциплина не нарушава правата на собственост и свързаните с нея свободи. Няма нито един успешен пример, когато това е постигнато с разширяване на монопола на държавата върху прилагането на насилие и шантаж. При съвременното равнище на свобода на размяната и делова маневреност, цялата реторика на борбата със сивата икономика буди основателни подозрения, че зад нея се крият или неразбиране (малоумие) или други намерения.
Интересно е, че това и много други предложения на новото правителство не преминават през нормално изискуемата в ЕС процедура за оценка на въздействията на законодателните нововъведения.
Не ясно откъде НАП черпи вдъхновение, предлагайки въпросните изменения в данъчно-осигурителния кодекс. Подобни права имаха и имат данъчните власти в Руската Федерация и много страни от бившия Съветски съюз. И там те бяха един от факторите на срастването на държавните структури и бизнеса. Процесът срещу Михаил Ходорковски в Русия (в който ролята на данъчните и прокурорските власти е анализирана в детайли) показа, че подобни права на държавните органи могат да служат и за преструктуриране на собствеността и влияние върху цели отрасли в икономиката. Делото „Ходорковски“ доказва и това, че при такива права на достъп до данъчни досиета не е нужно държавният шантаж да се прилага по много поводи; достатъчен е и един случай, за да разберат всички за какво става дума и да се наредят на опашка за споделено влияние пред президента, премиера и прокуратурата.
Естествено е всяко нова власт да се стреми към подобно преразпределение, но не е допустима това да се допуска от законите.

Красен Станчев, ИПИ