„Медии“ в прегръдката на (не)зависимостта
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Медиите в ролята на обслужващ персонал
„В България медиите са 100 процента независими от държавата“, обяви миналата седмица лично министър-председателят Бойко Борисов. Съответства ли тази оценка на действителността? Анализ на Ясен Бояджиев:
Не е нужно човек да познава отвътре „кухнята” на медиите, за да установи, че премиерът не е прав. Първо, чисто теоретично 100-процентова независимост няма и не може да има. Както в естествени условия не може да има 100 процента идеална среда без триене. Как стоят на практика нещата може да се съди най-напред пак по думите на самия министър-председател, който, казвайки нещо, често забравя какво е говорил по-рано.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Преплитанията – непрогледни
„Независимост“ под заплахата от „приключване“
„Аз можеше отдавна да го приключа, но считам, че не е демократично”, каза той две седмици по-рано по адрес на телевизионно предаване. „Независимостта” на медиите автоматично става твърде условна, след като научат, че е напълно възможно по нечие желание да бъдат „приключени” или не.
„Аз по написаното или чутото в новините знам кой корпоративен интерес сме нарушили през деня“, казва още премиерът. Ние пък от своя страна, като четем, слушаме и гледаме, научаваме чий корпоративен интерес не трябва в никакъв случай да се нарушава.
„Създадохме изключително комфортна работна среда за всички медии”, казва премиерът, който денонощно ни радва с присъствието си във всички медии. С просто око се вижда, че те от своя страна също са му създали „изключително комфортна среда”. Всъщност, много от тях играят обслужваща роля като правителствен PR или пресцентър, така че думата „медия” оттук нататък трябва да се използва само в кавички.
„Медията“ като спомагателна дейност
Защо го правят? Вероятно, защото, както допусна премиерът, макар и да са 100 процента „независими” от държавата, „са зависими от собствениците си или спонсорите си”. В България обаче често „медията” е само спомагателна дейност в подкрепа на друг бизнес. И понеже този бизнес, а оттам и собствениците и спонсорите съвсем не са независими от държавата, кръгът се затваря и пак опира до „медиите”.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: С лепенка на устата
Затова те трябва да помагат, за да си затвори очите държавата за някоя стара и да погледне благосклонно на някоя нова сделка. Примерно, за да може една банка да задържи парите на най-големите държавни фирми, избрали я напълно „независимо”. Или за да може една застрахователна компания да получи за сметка на друга многомилионните застраховки на големи държавни фирми.
В дух на взаимна подкрепа и насърчение
Така става напълно обясним острият завой на създадена под крилото на предишното правителство „медийна” група, която за една нощ от яростен противник се превърна в още по-яростен застъпник на новото правителство. И обещава да продължи да го подкрепя „до деня и часа, в който то подкрепя и насърчава свободата на словото, както и свободния предприемачески дух”.
Премиерът пък в дух на взаимна подкрепа и насърчение с гордост се хвали, че към никого не е проявявал реваншизъм. В прегръдката на безброй подобни (не)зависимости медиите в България са напълно свободни, 100 процента независимо от държавата, да прославят нейните ръководители.
Ясен Бояджиев, Дойче веле