Може ли Странджа да бъде спасена?
Посещението беше част от инициативата на фондацията природният парк да кандидатства за статут на биосферен парк по изискванията на Севилската стратегия за биосферните резервати от листата на ЮНЕСКО.
По време на визитата си, експертите обиколиха не само природните чудеса на парка, но и населените места и разговаряха с жителите и градските управи. Последните изразиха за пореден път опасенията си, че промяната на статута на парка може да застраши поминъка им.
Местното население се прехранва основно с туризъм и продажба на дървесина, като и двете дейности влизат в остър конфликт със статута на Странджа като защитена територия.
А този статут е доста объркан. На територията на планината попадат едновременно различни видове защитени площи, които често дори се припокриват. Освен природния парк Странджа, тук за намират зони от Натура 2000 и резервати.
Освен това в рамките на парка се намират 21 населени места близо 9000 души постоянно население, което през лятото нараства тройно.
След епидемията от шап през миналата година за хората в региона на практика няма друг поминък освен сечта и туризма. А за да има туризъм трябва да има хотели и, въпреки че красивата природа може да привлича туристи сама по себе си, тя не отговаря на възприетия в България модел на туристически услуги. Той набляга не толкова на качеството, колкото на количеството, а както знаем природните дадености не са част от офертите олинклузив.
Така, през последните две десетилетия, паркът се превърна в арена на постоянни конфликти между еколозите и местните хора. Едните се опитват да защитят вековните гори, а другите търсят начини да живеят на място, което е защитена територия. И нито една от двете страни не е доволна от положението.
Вече 18-та година след създаването на Природен парк Странджа, той все още няма план за управление, който да регламентира действията по опазването на територията и устойчивото ползване на местните ресурси. Въпреки че е завършен през 2003 г. и внесен в МОСВ през 2005 г, планът за управление на парка все още чака одобрението на Висшият екологичен съвет.
Общините Малко Търново и Царево и дирекцията на парка досега не са постигнали съгласие по нито един проблем, освен общата позиция против търсенето на нефт и природен газ в морето край местността Силистар.
Същността на този конфликт се крие в историята на парка. Селищата на територията на Странджа постепенно се обезлюдяват по време на комунизма. И превръщането на планината в ничия земя на враждебната граница с Турция, позволява на природата да се възстанови от вековното човешко въздействие. Но с възхода на туристическата индустрия все повече хора виждат перспективи за печалба и се връщат или търсят инвеститори за наследените имоти в района.
Обезлюдяването позволява територията да се превърне в парк преди 18 години. Пътищата в региона се рушат. Гората постепенно заличава направеното от човека. Но хората почват да се връщат. Много частни имоти, изоставени доскоро са продадени и върху тях се строят вили и хотели. Проблемът е особено остър в районите близки до черноморското крайбрежие.
Когато се създава резервата, 30% от горите в парка са на възраст над 100 години, има и дървета на над 500 години. Общата площ на гората тогава е над 27 000 хектара. Днес тя е намаляла с близо една трета, тъй като дава ценните масивна букова и дъбова дървесина. При това заради неуредения статут сечта често е напълно законна.
Така хората все по-бързо отново превземат територията, изоставена от предците им през XX век. Но ако природата в Природен парк Странджа бъде изсечена и застроена, туристите ще потърсят по-хубави дестинации и обезлюдяването ще започне отново.
Всъщност, подобно на Банско и други места в страната, Странджа представлява своеобразен тест за обществото. Това може би е най-големият тест, дали ние българите можем да създадем устойчив модел на развитие в хармония с природата.
Банско едновременно успя и се провали на този тест. Успехът на курорта е безспорен. Но такива са и проблемите с презастрояването му.
Вече на няколко пъти в историята българите са се проваляли на този тест, като народ. Най-фрапиращо е поголовното изсичане на горите в България по време на Турското робство. Тогава, заради използването на дърветата за огрев и строежи, и освобождаването на територии за паша на добитък, голяма част от страната е обезлесена, и това води до ерозия на почвите, загуба на водни ресурси и трайни засушавания.
Сега в Странджа българите са изправени пред подобен тест, който няма как да бъде решен успешно без помощта и ясната позиция на държавата.
Николай Киров