Общественият договор при лекарствената политика на държавата е нарушен

Увеличаването на ангажимента на държавата при заплащане на лекарства има преки икономически и социални ефекти върху всички българи, смятат икономисти
Общественият договор в областта на лекарствената политика в България е нарушен. Държавата не успява да осигури достъп на пациентите до съвременна ефикасна лекарствена терапия. Това е резултат най-вече на отказа на държавата да посрещне реалните нужди на пациентите, а не на занижен контрол при харченето на бюджетните средства. Това се казва в изводите от изследване на Центъра за икономическо развитие, представени на състоялата се кръгла маса на тема „Икономически и социални ефекти от подобряването на достъпа на пациентите до ефикасна лекарствена терапия”.Икономистите смятат, че ниските обществени разходи за здравеопазване намаляват възможностите за развитие на обществото и те по същество не могат да се превърнат в инвестиции за нашето бъдеще. Според анализа, мерките по подобряването на достъпа на пациенти до лекарствена терапия са едни от най-добрите възможни политики. Те имат пряк и бърз ефект върху населението, тъй като директно подобряват достъпа на гражданите до качествена лекарствена терапия. Много други мерки, които са също свързани с увеличения на публичните плащания, водят само да косвен и опосредствен ефект като подобряват елементи на здравната система, а не въздействат пряко на нейните потребители – пациентите. Анализът акцентира върху нуждата от “добри” инвестиции – осигуряване на достатъчно средства, но и гарантиране на ефективното им разходване. Според експертите обаче, механизмите в България за контрол на средствата в сектора са сравними с тези по света. Законовите норми у нас гарантират, че цените на лекарствата в България са сред най-ниските в Европа. В този смисъл, тяхното допълнително затягане не може само по себе си да доведе до подобряване на достъпа на българските пациенти до лекарствено лечение. Икономистите са изчислили, че увеличение на публичните разходи за лекарства през 2009 г. с 20% спрямо 2008 г., би струвало на бюджета на НЗОК приблизително 59 млн. лв. и би довело до повишаване на публичните разходи на глава от населението с по-малко от 9 лв. Дори тази сума би осигурила значително подобряване на достъпа на населението до лекарствено лечение и би имало конкретен забележим резултат за пациентите. Същевременно, насочването на този ресурс към болничния сектор, който всички анализатори и изследвания признават за най-нереформирания и неефективен сектор здравни услуги у нас, едва ли би имало ефект. Точно това обаче се предвижда в проектобюджета на НЗОК за 2009 г., според който НЗОК ще увеличи средствата за болниците за 2009 г. с 33%. Като пример за подобряване на информацията за управленски решения, авторите посочват създаването и поддържането на национални регистри за всички тежки хронични заболявания у нас, както и наличието на постоянно осъвременявани данни за болестност и заболеваемост и реално остойностяване на извънболничното и болничното лечение на всяка диагноза. За да се отчитат постигнатите резултати от лекарствената политика те трябва да се съотнасят към данните за здравните индкатори като смъртност, преживаемост, продължителност на живота, срок на болничния престой и др. Понастоящем обаче, този подход в България не се използва, с малки изключения, твърдят от Центъра за икономическо развитие. Изследването е част от кампания “По-добри инвестиции за по-добро здраве”, която се организира от Конфедерация „Защита на здравето” с партньорството на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България и Центъра за икономическо развитие и с подкрепата на известни български личности като Веско Пантелеев- Ешкенази–цигулар, Христина Ангелакова-оперна певица, Георги Къркеланов – актьор и проф. Валерия Фол – траколог.
INSURANCE.BG